Д-р Николова: В момента има от всичко по много - грип, скарлатина, варицела и малко COVID
„ С това, което се случва пред кабинетите, общо взето не мога да съм спокойна. Миналата седмица имаше поток от заболели – деца и освен деца. В момента има от всичко по доста – има грип, има скарлатина, има варицела, има малко Коронавирус “. Това сподели пред Българска национална телевизия общопрактикуващият доктор и член на УС на БЛС доктор Гергана Николова.
Тя акцентира, че обстановката сега има своето пояснение – две години сме живели по метод, който препятства всички въздушно-капкови инфекции, т.е. съществена роля за ограничавания брой такива болести са изиграли изолацията и затегнатите противоепидемични ограничения.
„ Всичко, което можеше да се съобщи, беше лимитирано по този метод, тъй като спазвахме отдалеченост, носехме маски, не се събирахме на закрито и това влияеше освен във връзка с предпазването от Коронавирус, само че и от всички останали инфекции “, изясни лекарката.
Тя спря вниманието си на най-често срещаната сега зараза измежду децата – скарлатината. „ Скарлатината е заболяване, което е типично за есенно-зимния сезон, само че в този момент се измести малко по-към пролетта. Отново поради това, че ограниченията малко трансформираха протичането като желано време. Най-често боледуват деца сред 2 и 10-годишна възраст, това е въздушно-капкова зараза, предизвиква се от бета-хемолотичен стрептокок “, изясни доктор Николова.
„ За скарлатината няма ваксина, болестта не води до дълготраен имунитет и в случай че е боледувало едно дете, то може да се болести още веднъж. Могат да се увредят по други механизми – било то отровен или алергичен, и други органи и системи. Бихме могли да имаме един артрит, един хепатит. Един нефрит с следващо развиване на гломерулонефрит. Лекува се с антибиотик “, сподели тя и акцентира, че постоянно се наблюдават децата след боледуване и няколко месеца по-късно се изследват чернодробни проби, в някои случаи се назначава ехография на сърце, преценката е самостоятелна.
Възможностите за диференциална диагноза са огромни, има и бързи проби, които я улесняват, добави лекарката. По думите й е доста значимо в точния момент да се сложи диагнозата, да се стартира лечението и да има следене.
Тя направи съпоставяне с варицелата и акцентира, че веднъж боледувал, човек няма да се болести още веднъж с варицела. Единствено при някои пациенти, които имат проблеми с имунната система, може да се появи херпес зостер, само че няма да бъде още веднъж варицела, посочи тя.
Д-р Николова бе безапелационна, че хората не би трябвало да се плашат, а да се предизвикват да съблюдават карантината, която е 10 дни и да не прибягват до самолечение.
Тя акцентира, че обстановката сега има своето пояснение – две години сме живели по метод, който препятства всички въздушно-капкови инфекции, т.е. съществена роля за ограничавания брой такива болести са изиграли изолацията и затегнатите противоепидемични ограничения.
„ Всичко, което можеше да се съобщи, беше лимитирано по този метод, тъй като спазвахме отдалеченост, носехме маски, не се събирахме на закрито и това влияеше освен във връзка с предпазването от Коронавирус, само че и от всички останали инфекции “, изясни лекарката.
Тя спря вниманието си на най-често срещаната сега зараза измежду децата – скарлатината. „ Скарлатината е заболяване, което е типично за есенно-зимния сезон, само че в този момент се измести малко по-към пролетта. Отново поради това, че ограниченията малко трансформираха протичането като желано време. Най-често боледуват деца сред 2 и 10-годишна възраст, това е въздушно-капкова зараза, предизвиква се от бета-хемолотичен стрептокок “, изясни доктор Николова.
„ За скарлатината няма ваксина, болестта не води до дълготраен имунитет и в случай че е боледувало едно дете, то може да се болести още веднъж. Могат да се увредят по други механизми – било то отровен или алергичен, и други органи и системи. Бихме могли да имаме един артрит, един хепатит. Един нефрит с следващо развиване на гломерулонефрит. Лекува се с антибиотик “, сподели тя и акцентира, че постоянно се наблюдават децата след боледуване и няколко месеца по-късно се изследват чернодробни проби, в някои случаи се назначава ехография на сърце, преценката е самостоятелна.
Възможностите за диференциална диагноза са огромни, има и бързи проби, които я улесняват, добави лекарката. По думите й е доста значимо в точния момент да се сложи диагнозата, да се стартира лечението и да има следене.
Тя направи съпоставяне с варицелата и акцентира, че веднъж боледувал, човек няма да се болести още веднъж с варицела. Единствено при някои пациенти, които имат проблеми с имунната система, може да се появи херпес зостер, само че няма да бъде още веднъж варицела, посочи тя.
Д-р Николова бе безапелационна, че хората не би трябвало да се плашат, а да се предизвикват да съблюдават карантината, която е 10 дни и да не прибягват до самолечение.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ