Казахме на младите: Няма смисъл да се осигурявате
С решението първият ден от болничните да е за сметка на служащия още веднъж се подклажда недоверието към осигурителната система. Отново споделяме на младежите: Няма смисъл да се осигурявате, откакто един човек може да реши сред първо и второ четене да ви отнеме едно право. Този човек на следващия ден може да реши да отнеме и други осигурителни права - без солидни претекстове, без разчети.
За мен
аргументите за сходна концепция са популистки,
а взетото решение е палиативно. Вярно е, че по този начин се облекчава работодателят, само че в същото време обезпечените лица се лишават от една отплата тъкмо в миг, когато те имат най-голяма нужда от пари, с цел да си купят медикаментите.
С риск да ме обвинят в синдикалистки разсъждения, аз съм за това да не засягаме добросъвестните хора. Вие добросъвестно вършиме вашата вноска против този риск и знаете, че според Кодекса за обществено обезпечаване при положение на краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, би трябвало да получите обезщетение. И сте спокоен, тъй като имате осигуровки. Сега внезапно сред първо и второ четене някой взема решение да махне първия ден от компенсацията на болничния. Първо - това е несериозно. Второ, имаше разискване на бюджета в комисии, в тристранния съвет, под дърво и камък и никой нищо не сподели. Сега внезапно в последния миг ръководещите декларират първият ден да падне.
Приемам с подигравка оправданието, че с икономисаните от тази мярка средства ще се финансират обществени политики. Абсолютно несериозно е да се твърди, че със спестените 20-30 лева. от един ден неплатен болничен работодателят ще направи обществена политика. Обидно е даже да се мисли, че някой може да повярва.
Въпросът би трябвало да се реши сложно. Първото решение е
Национален осигурителен институт да си извършва отговорностите като застраховател
През спешната 2009 година, когато осигурителните вноски бяха тежки, правителството взе решение да се облекчи Национален осигурителен институт, като трансферира заплащането на компенсацията на първите три дни от болничния в размер на 70% на работодателя. За страдание тази краткотрайна мярка се оказа безконечна и това обвързване на работодателите остана и до през днешния ден. Средногодишно те заплащат по тази скица сред 140 и 150 млн. лева за болнични листове.
В момента работодателят играе две функции
- от една страна, прави вноските в ДОО, от друга - явява се и като застраховател, защото той заплаща първите три дни. Това не е ли нонсенс? Трябва да има комплекс от ограничения, с които да се пресекат злоупотребите, вместо да се санкционират добросъвестните служащи. Ние, от Българската стопанска камара, сме предложили доста такива ограничения. Защо не помислим и за това, че казусът с отсъстващите служащи не е обвързван единствено с неплащане на компенсации, а и със загуба на БВП? Ние още веднъж избиваме настрана от главния въпрос: Кой да заплаща, вместо на кого да не се заплаща. Това е за мен решението на въпроса.
Скандално е и решението на съдружните сътрудници за най-малък размер на пенсията от 250 лева от средата на 2020 г. С индексацията, която ще се направи с 6.7%, минималната пенсия ще стане 234 лева Решението на съдружните сътрудници е за повдигане на минималния предел с 16 лв., което е по-малко от 10%. А
какво става с пенсионерите, чиято пенсия е 251 лева?
Те остават със същата пенсия. Системата е солидарна, би трябвало да се погрижим за най-бедните възрастни хора, само че не това е методът. Решението на въпроса е актуализация на всички пенсии, тъй като има хора, които цялостен живот са работили, а пенсиите им са по 350 лева Обществото ни би трябвало да откри нужния за това запас. Ако би трябвало да забавим някаква инвестиция, дано да я забавим. Ако би трябвало да се лишим от нещо, дано се лишим... Всеки ден в страната умират 311 души, като огромната част от тях са тъкмо тези хора, които тънат в бедност. Срам ме е, че съм българин, като видя в аптеката по какъв начин възрастните си купуват за 80 стотинки един блистер от предписаните им медикаменти.
За мен
аргументите за сходна концепция са популистки,
а взетото решение е палиативно. Вярно е, че по този начин се облекчава работодателят, само че в същото време обезпечените лица се лишават от една отплата тъкмо в миг, когато те имат най-голяма нужда от пари, с цел да си купят медикаментите.
С риск да ме обвинят в синдикалистки разсъждения, аз съм за това да не засягаме добросъвестните хора. Вие добросъвестно вършиме вашата вноска против този риск и знаете, че според Кодекса за обществено обезпечаване при положение на краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, би трябвало да получите обезщетение. И сте спокоен, тъй като имате осигуровки. Сега внезапно сред първо и второ четене някой взема решение да махне първия ден от компенсацията на болничния. Първо - това е несериозно. Второ, имаше разискване на бюджета в комисии, в тристранния съвет, под дърво и камък и никой нищо не сподели. Сега внезапно в последния миг ръководещите декларират първият ден да падне.
Приемам с подигравка оправданието, че с икономисаните от тази мярка средства ще се финансират обществени политики. Абсолютно несериозно е да се твърди, че със спестените 20-30 лева. от един ден неплатен болничен работодателят ще направи обществена политика. Обидно е даже да се мисли, че някой може да повярва.
Въпросът би трябвало да се реши сложно. Първото решение е
Национален осигурителен институт да си извършва отговорностите като застраховател
През спешната 2009 година, когато осигурителните вноски бяха тежки, правителството взе решение да се облекчи Национален осигурителен институт, като трансферира заплащането на компенсацията на първите три дни от болничния в размер на 70% на работодателя. За страдание тази краткотрайна мярка се оказа безконечна и това обвързване на работодателите остана и до през днешния ден. Средногодишно те заплащат по тази скица сред 140 и 150 млн. лева за болнични листове.
В момента работодателят играе две функции
- от една страна, прави вноските в ДОО, от друга - явява се и като застраховател, защото той заплаща първите три дни. Това не е ли нонсенс? Трябва да има комплекс от ограничения, с които да се пресекат злоупотребите, вместо да се санкционират добросъвестните служащи. Ние, от Българската стопанска камара, сме предложили доста такива ограничения. Защо не помислим и за това, че казусът с отсъстващите служащи не е обвързван единствено с неплащане на компенсации, а и със загуба на БВП? Ние още веднъж избиваме настрана от главния въпрос: Кой да заплаща, вместо на кого да не се заплаща. Това е за мен решението на въпроса.
Скандално е и решението на съдружните сътрудници за най-малък размер на пенсията от 250 лева от средата на 2020 г. С индексацията, която ще се направи с 6.7%, минималната пенсия ще стане 234 лева Решението на съдружните сътрудници е за повдигане на минималния предел с 16 лв., което е по-малко от 10%. А
какво става с пенсионерите, чиято пенсия е 251 лева?
Те остават със същата пенсия. Системата е солидарна, би трябвало да се погрижим за най-бедните възрастни хора, само че не това е методът. Решението на въпроса е актуализация на всички пенсии, тъй като има хора, които цялостен живот са работили, а пенсиите им са по 350 лева Обществото ни би трябвало да откри нужния за това запас. Ако би трябвало да забавим някаква инвестиция, дано да я забавим. Ако би трябвало да се лишим от нещо, дано се лишим... Всеки ден в страната умират 311 души, като огромната част от тях са тъкмо тези хора, които тънат в бедност. Срам ме е, че съм българин, като видя в аптеката по какъв начин възрастните си купуват за 80 стотинки един блистер от предписаните им медикаменти.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ