С решение от 24.07.2020 г. Висшият адвокатски съвет прие проект

С решение от 24.07.2020 година Висшият адвокатски съвет одобри план на Единни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма, оповестиха от пресслужбата на организацията.

На свое съвещание от 06.08.2020 година Адвокатският съвет подложи на разискване предлагането на Върховен административен съд, като членовете на съвета единомислещо се сплотиха към следното кардинално мнение:

" В своята история българската адвокатура постоянно съзнателно е изпълнявала ролята си на покровител за правата и законните ползи на жителите и формите на тяхното частно сдружаване. По време на правосъдните процеси на дейците на националното придвижване за независима българска страна, в годините на политическите битки в края на 19-и и първата половина на 20-и век, когато несъгласията сред властимащи и съпротива постоянно са  ескалирали  в разпра, в мрачния интервал на Народния съд и чистките след Втората международна война, във времето на тоталитарния режим и демократичните промени, генерации юристи строго са пазели завета, че служат на своите клиенти и на справедливостта, а не на политическия режим и наложените от мощните на деня правила за ограничение на свободите в обществото.

Ето за какво е тъжно, че точно през днешния ден, когато страната ни е част от Европейския съюз, пространството на независимост – на мисълта, на придвижването, на стопанската самодейност, се вършат опити да бъдат принудени юристите да променят на правилата на своята специалност и на доверието на клиентите си и да се трансфорат в нещатни сътрудници на службите за сигурност. Още по-трагично е, че това се прави под привидното изказване, че по този метод се осъществя адаптирането на националното ни законодателство към европейското право. Недопустимо е властимащите да прикриват по този метод, в най-хубавия случай недостига  на правна просвета, нужна за хармонизиране на правната ни система към европейското законодателство, а в най-лошия – своето предпочитание да открият надзор и наблюдаване над всеки аспект от частния и стопанския живот на жителите. Още по-недопустимо е Висшият адвокатски съвет, който е предназначен да съставлява юристите в страната и да спомага за упражняването на тяхната активност по отбрана на правата и законните ползи на частноправните субекти, да спомага в тези домогвания.

Напротив, дълг на адвокатурата, представлявана от своя най-висш орган – Висшия адвокатски съвет, е да упражни своето пълномощие и да сезира Конституционния съд с искане да бъде открита противоконституционността на Закона за ограниченията против изпирането на пари заради несъгласие с член 6, алинея 2, член 12, алинея 1, член 19, член 30, алинея 5, член 34, алинея 1, член 38, член 44, алинея 1, член 56, член 67, алинея 2, член 117, алинея 2, член 134 от Конституцията на Република България. Същите учредения, както и такива за несъгласие с голям брой закони, измежду които и Закон за нормативните актове, Търговски закон, ЗК, ЗЮЛНЦ, Административнопроцесуален кодекс, Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Наказателен кодекс, могат да бъдат посочени в жалбата, с която Висшият адвокатски съвет има моралния дълг да сезира Върховния административен съд във връзка с наредбите на признатия с Постановление на Министерския съвет № 357 / 31.12.2018 година Правилник за използване на Закона за ограниченията срещу изпиране на пари.

В умозаключение, считаме приемането на каквито и да е правила, вменяващи на юристите неприсъщи на специалността им отговорности, за безусловно недопустимо, като настояваме за това Висшият адвокатски съвет да упражни правата  си и сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на  противоконституционност на   нормите от ЗМИП, касаещи адвокатската активност ", се показва в мнение, изпратено до медиите.