Не закачайте майките!
С разрешението на Катя Антонова – шеф на издателство " Рибка " и създател на няколко книги за деца, публикуваме мнението и апела й към българското общество.
***
Никога не отвеждам на напред във времето обстоятелството, че съм майка на четири деца. Никога! Защото считам, че това не трябва да оказва въздействие върху възприемането на моите професионални или личностни качества. Но този път ще се показва тъкмо по този начин.
Аз съм Катя Антонова. Майка на четири деца. Разведена съм. Живея сама с децата си. Нямам близки или родственици, които да ми оказват помощ. С каквото и да е. Майка ми умря от рак, когато бях бременна с второто си дете. Баща ми е с деменция. Управител съм на издателство „ Рибка “. При мен работят четирима индивида на заплата. Осигурявам ги на действителна заплата. Занимавам се с почтен труд. Интелектуален. Не съм в сивата стопанска система. Етническа българка съм. Описвам себе си като благополучен човек. А живота си – като забавен.
След тази визитка, която, уповавам се, сервирах без страсти, бих желала да ви опиша няколко къси истории.
История за детските колела
През последните три години пребивавам в жилищна кооперация, в която на етажната ни площадка има задоволително огромна ниша, с цел да могат живущите да оставят колелата си да вземем за пример. Така и направихме – оставихме две детски колела и една тротинетка. Имаше място за най-малко още толкоз. Съседите ни се разгневиха . Докога щели да търпят детските колела там! Бяха ни доста ядосани. Махнах колелата . Нишата стои празна.
История за един тайнствен теч
Пристига съседът ми от долния етаж. Голям мъж, прекрасен. Ядосан е – твърди, че от нас му тече в банята . Веднага да взема ограничения (разбиване на цялата ни баня). Беше почивен ден. Не познавам водопроводчик. Много си тормозих. Даде ми телефон на своя водопроводчик – аз да му звънна и да реша казуса мигновено. Звъннах. Дойде неговият водопроводчик, огледа. И сподели, че течът по всяка възможност не е от нас .
История за един детски смях
Съседът отдясно – огромен мъж, прекрасен – ми звънна, за ми се скара, че нощес децата се смели до 23:00 часа . Да не се повтаря! Всяка вечер, до момента в който четем, чуваме по какъв начин този комшия гледа турски сериали. Пуска звука толкоз мощно, че по-добре разбирам какви са проблемите на Зейнеб, в сравнение с накъде е тръгнала Пипи. Казвам на децата да не се смеят вечерно време. Спряха .
История с един летящ отпадък
Звъни ми на вратата съседът отляво – огромен мъж, прекрасен. Бесен е. Казва, че децата ми хвърлят през балкона и прозорците пликове с развалена храна върху колата му. Много ми се скара. Обясних му, че децата ми изхвърлят отпадъците ни разделно и имат добра просвета. Обясних му, че нямат достъп до тераси и прозорци без моето наличие. Обясних му, че нямаме процедура да държим храната да се скапва – ядем си я, до момента в който е прясна. Той се разгневи още повече. Каза, че е направил следствие и от другия блок (на 100 метра от нас) са ни видели. Точно нас.
Дъщеря ми си призна, че един път била хвърлила през прозореца шепа листенца от роза. На идващия ден с инът ми събра непознати пликове с боклуци към колата на моя комшия. Не, синът ми не знаеше за този скандал . Просто си е подобен – събира непознати боклуци. Докато го гледах, се разплаках. Не можах да му обясня за какво .
История за една огромна помощ
Когато се родиха момчетата, прочетохме в една публикация, че имаме право да получим еднократна помощ в размер на 2400 лева Уау! Щеше да ни пристигна добре – бяхме много затруднени финансово. В общината споделиха, че няма такова нещо. Свързахме се с журналистката – създател на публикацията. Тя се ядоса. Каза, че е сигурна в информацията, която е изложила. Написа втора публикация – гневна. За това по какъв начин не се дават полагащите се помощи. Звъннаха ми от общината. Бяха гневни. Извикаха ме да ми дадат 2400 лева . Прочетоха ми конско, че ги компрометирам.
История за един неизлъчен клип във Facebook
Беше зима. Прибирах момчетата от детска градина. Бяхме на спирката на трамвая. Телефонът ми звънна – беше дребната ми щерка. За пръв път имаше урок по плуване и не можеше да си откри облеклата в съблекалнята. Плачеше, беше в нервност. Притесних се. Изпуснах момчетата от взор. Те изтичаха към релсите. Развиках се. Продължих да приказвам. На спирката хората ме гледаха с отвращение. Само една жена се приближи към момчетата, дръпна ги и ги попита: „ Вие гледали ли сте кино лентата за колите? “. Вниманието им беше привлечено. Жената ми направи знак да си продължа умерено диалога – тя щеше да занимава синовете ми . После качи децата ми в трамвая и продължи да ги разпитва за „ Колите “. Оказа се брачна половинка на духовник. Уточнявам го, тъй като през днешния ден всички доста се чудите има ли място религията в актуалния живот.
Замислих се, какъв брой елементарно можех да стана жертва на следващия съзнателен жител, който ме снима скрито, до момента в който аз си дрънча по телефона, а децата ми ги бута трамвай, тъй като съм безотговорна майка . Същия този жител, на който
Има още...
***
Никога не отвеждам на напред във времето обстоятелството, че съм майка на четири деца. Никога! Защото считам, че това не трябва да оказва въздействие върху възприемането на моите професионални или личностни качества. Но този път ще се показва тъкмо по този начин.
Аз съм Катя Антонова. Майка на четири деца. Разведена съм. Живея сама с децата си. Нямам близки или родственици, които да ми оказват помощ. С каквото и да е. Майка ми умря от рак, когато бях бременна с второто си дете. Баща ми е с деменция. Управител съм на издателство „ Рибка “. При мен работят четирима индивида на заплата. Осигурявам ги на действителна заплата. Занимавам се с почтен труд. Интелектуален. Не съм в сивата стопанска система. Етническа българка съм. Описвам себе си като благополучен човек. А живота си – като забавен.
След тази визитка, която, уповавам се, сервирах без страсти, бих желала да ви опиша няколко къси истории.
История за детските колела
През последните три години пребивавам в жилищна кооперация, в която на етажната ни площадка има задоволително огромна ниша, с цел да могат живущите да оставят колелата си да вземем за пример. Така и направихме – оставихме две детски колела и една тротинетка. Имаше място за най-малко още толкоз. Съседите ни се разгневиха . Докога щели да търпят детските колела там! Бяха ни доста ядосани. Махнах колелата . Нишата стои празна.
История за един тайнствен теч
Пристига съседът ми от долния етаж. Голям мъж, прекрасен. Ядосан е – твърди, че от нас му тече в банята . Веднага да взема ограничения (разбиване на цялата ни баня). Беше почивен ден. Не познавам водопроводчик. Много си тормозих. Даде ми телефон на своя водопроводчик – аз да му звънна и да реша казуса мигновено. Звъннах. Дойде неговият водопроводчик, огледа. И сподели, че течът по всяка възможност не е от нас .
История за един детски смях
Съседът отдясно – огромен мъж, прекрасен – ми звънна, за ми се скара, че нощес децата се смели до 23:00 часа . Да не се повтаря! Всяка вечер, до момента в който четем, чуваме по какъв начин този комшия гледа турски сериали. Пуска звука толкоз мощно, че по-добре разбирам какви са проблемите на Зейнеб, в сравнение с накъде е тръгнала Пипи. Казвам на децата да не се смеят вечерно време. Спряха .
История с един летящ отпадък
Звъни ми на вратата съседът отляво – огромен мъж, прекрасен. Бесен е. Казва, че децата ми хвърлят през балкона и прозорците пликове с развалена храна върху колата му. Много ми се скара. Обясних му, че децата ми изхвърлят отпадъците ни разделно и имат добра просвета. Обясних му, че нямат достъп до тераси и прозорци без моето наличие. Обясних му, че нямаме процедура да държим храната да се скапва – ядем си я, до момента в който е прясна. Той се разгневи още повече. Каза, че е направил следствие и от другия блок (на 100 метра от нас) са ни видели. Точно нас.
Дъщеря ми си призна, че един път била хвърлила през прозореца шепа листенца от роза. На идващия ден с инът ми събра непознати пликове с боклуци към колата на моя комшия. Не, синът ми не знаеше за този скандал . Просто си е подобен – събира непознати боклуци. Докато го гледах, се разплаках. Не можах да му обясня за какво .
История за една огромна помощ
Когато се родиха момчетата, прочетохме в една публикация, че имаме право да получим еднократна помощ в размер на 2400 лева Уау! Щеше да ни пристигна добре – бяхме много затруднени финансово. В общината споделиха, че няма такова нещо. Свързахме се с журналистката – създател на публикацията. Тя се ядоса. Каза, че е сигурна в информацията, която е изложила. Написа втора публикация – гневна. За това по какъв начин не се дават полагащите се помощи. Звъннаха ми от общината. Бяха гневни. Извикаха ме да ми дадат 2400 лева . Прочетоха ми конско, че ги компрометирам.
История за един неизлъчен клип във Facebook
Беше зима. Прибирах момчетата от детска градина. Бяхме на спирката на трамвая. Телефонът ми звънна – беше дребната ми щерка. За пръв път имаше урок по плуване и не можеше да си откри облеклата в съблекалнята. Плачеше, беше в нервност. Притесних се. Изпуснах момчетата от взор. Те изтичаха към релсите. Развиках се. Продължих да приказвам. На спирката хората ме гледаха с отвращение. Само една жена се приближи към момчетата, дръпна ги и ги попита: „ Вие гледали ли сте кино лентата за колите? “. Вниманието им беше привлечено. Жената ми направи знак да си продължа умерено диалога – тя щеше да занимава синовете ми . После качи децата ми в трамвая и продължи да ги разпитва за „ Колите “. Оказа се брачна половинка на духовник. Уточнявам го, тъй като през днешния ден всички доста се чудите има ли място религията в актуалния живот.
Замислих се, какъв брой елементарно можех да стана жертва на следващия съзнателен жител, който ме снима скрито, до момента в който аз си дрънча по телефона, а децата ми ги бута трамвай, тъй като съм безотговорна майка . Същия този жител, на който
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ