Международният трибунал в Хага приключи работа след почти четвърт век
С потресаващия жест на босненския хърватски военачалник Слободан Праляк, който " с пренебрежение отхвърли присъдата " и изпи шишенце с отрова пред съдиите, приключи работата на Международния арбитражен съд за военните закононарушения в някогашна Югославия /МТБЮ/. Трибуналът бе основан в Организация на обединените нации преди 24 години с амбициозната цел да въздаде правораздаване за многочислените военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени след разпадането на някогашна Югославия на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина, в това число за геноцида в Сребреница, осъществен две години по-късно.
© фотография: Българска телеграфна агенция / АРХИВ 
Най-известните наказани от Tрибунала в Хага
Международният арбитражен съд за някогашна Югославия е основан през май 1993 година с резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. За 24 години работа той води каузи ср...
Равносметката - Хагският арбитражен съд повдигна обвинявания против общо 161 души, от тях болшинство са сърбите - 94. Хърватите са 29, босненците и албанците - по девет и по двама черногорци и македонци. Осъдени са 90 души, една от които жена - някогашният президент на босненската Република Сръбска Биляна Плавшич. Шестима бяха наказани на пожизнен затвор. 56 към този момент са излежали присъдите си, 14 са още в пандиза. 17 упрекнати починаха преди или по време на процесите, а девет - по време на излежаването на присъдите. Освен Праляк, още двама се самоубиха - сръбският кмет на Вуковар Славко Докманович и сънародникът му, тогавашният водач на хърватските сърби Милан Бабич бяха открити обесени в килиите им.
В пандиза, преди да бъде наказан, от сърдечен удар умря и някогашният югославски президент Слободан Милошевич, оказвал безусловна поддръжка на сърбите в споровете в Хърватия, Босна и Косово. Той бе един от най-високопоставените подсъдими по обвинявания в геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения. Военният водач на босненските сърби Ратко Младич, прочут като " касапинът на Балканите ", получи оптималната присъда - пожизнен затвор, а политическият им водач Радован Караджич - 40 години затвор.
Караджич и Младич апелираха присъдите си и жалбите им ще бъдат гледани от Механизма за интернационалните наказателни трибунали. Това ще е структурата, отговаряща за приключването на работата на интернационалните наказателни трибунали за Руанда и за някогашна Югославия. Бурни пристрастености в района провокираха процесите и присъдите - неоправдателни или оправдателни, против Милошевич, Младич, Караджич, Воислав Шешел, Насер Орич, Анте Готовина, Рамуш Харадинай.
Почина Слободан Праляк, който изпи отрова пред трибунала в Хага през днешния ден
Слободан Праляк умря, откакто изпи отрова в правосъдната зала на Хагския арбитражен съд, заяви хърватският уебсайт Индекс.
Последната присъда, произнесена против шестимата водачи на самообявилата се Херцег-Босна, наказани на общо 111 години затвор, провокира същинско разтърсване в Хърватия, посочена като агресор в Босна и Херцеговина: " Шестимата обвинени, дружно с политическото и военно управление на Хърватия, са открити за отговорни за групово незаконно начинание за етническо пречистване на босненски мюсюлмани, осъществяване на закононарушения против човечеството, тежки нарушавания на Женевската спогодба и други военни закононарушения ".
Хърватия отговори неотложно, акцентирайки като причина за войните в някогашна Югославия " великосръбската експанзия, чието начало, преди разпадането на Югославия, сложи Меморандумът на Сръбската академия за науките и изкуствата с концепцията " всички сърби в една страна ". Юристи показаха, че Сърбия не е наказана за експанзия и групово незаконно начинание единствено тъй като Слободан Милошевич умря в пандиза и процедурата трябваше да бъде прекъсната.
В района гледат на присъдите от Хага по народен симптом, пазят " своите ", без въобще да се мисли за какво тези хора са изправени пред правораздаването. Не се приказва за систематичните планувани всеобщи убийства, разстрели, изнасилвания, за всеобщите гробове, прикриването на закононарушенията. Стигна се до такава степен представители на сръбското националистическо придвижване Двери да настояват, че в Босна Ратко Младич се борил срещу " Ислямска страна ". Слободан Милошевич се възприема в някои сръбски среди като страдалец, отношението към Слободан Праляк в Хърватия е същото.
Въпреки " националното отношение " към активността му и обвиняванията, че ползва " двоен критерий ", Трибуналът извърши задачата, за която беше основан - всички високопоставени политици и военни и полицейски офицери, които възнамеряваха и участваха в всеобщи закононарушения, депортиране, етническо пречистване, убийства на цивилни, бяха изправени пред правораздаването. Важно е да се означи, че в Хага няма наказани почтени, и те са наказани не тъй като са воювали, а за всеобщи убийства на цивилни. Всички наказани са били на задоволително високи позиции в държавните структури и доста добре са знаели какво става в тяхната зона на отговорност.
Трибуналът разкри суровата истина за събитията в някогашна Югославия през 90-те години, като даде думата на жертвите. Той промени интернационалното наказателно право - строго дефинира отговорността за геноцид, закононарушения против човечеството и за военни закононарушения, призна половото принуждение като закононарушение против човечеството. На многочислените процеси стана ясно, че закононарушенията са били добре планувани и систематично осъществени под маската на военни интервенции и с политически цели - етническо пречистване и завладяване на територии.
Трибуналът бе остро подложен на критика, изключително в Сърбия, където той е считан за " инструмент на настроения против сърбите " и където отявлени нарушители като Младич са считани за герои.
Трибуналът в Хага се произнася за последно за закононарушенията в някогашна Югославия
Международният арбитражен съд на Организация на обединените нации за военните закононарушения в някогашна Югославия ще се произнесе за финален път през днешния ден. Ще бъде оповестена присъдата против шестим...
Трибуналът извърши основната си роля - да съди отговорните за военни закононарушения. Той обаче не можа да способства за помиряването в района, което съгласно мнозина също е било негова задача. Някои негови присъди провокираха изненада - оправдателните присъди на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач, на босненския военачалник Насер Орич, на Рамуш Харадинай от Армията за избавление на Косово, на сръбския радикал Воислав Шешел и други. Тези присъди доведоха до ново разделяне в района.
Отговорността за това обаче не е на трибунала, а на локалните общности. Съдебните институции не са инструмент за помиряване. " Обществата и изключително политическите и интелектуалните елити би трябвало да създадат вероятен процеса на изправяне пред предишното и да интегрират в груповата памет тези открити обстоятелства, с цел да не се повтарят в никакъв случай към този момент ", сподели в изявление за сръбския вестник " Данас " някогашната говорителка на трибунала Флоранс Хартман. " Не се изпълвам с оптимизъм, когато виждам политиците в някогашна Югославия ", сподели в друго изявление по този мотив основният прокурор на трибунала Серж Брамерц.
Председателят на трибунала Кармел Аджиус заключи пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че този съд, " на инат на скептиците ", е приключил работата си както е било планувано и съобщи, че " задачата е изпълнена! ", представяйки последния отчет на трибунала, чийто мандат изтича публично на 21 декември. Според ръководителя на трибунала съдиите са вземали безпристрастни, самостоятелни и ефикасни решения за закононарушения, осъществени от обособени хора, а не от нации или държавни управления.
Аджиус прикани Организация на обединените нации да помогне и поддържа институциите в страните от някогашна Югославия, като акцентира, че ревизионизмът и национализмът не трябва да се пренебрегват. От реакциите в страните от някогашна Югославия на неговата активност излиза наяве, че в случай че Трибуналът го нямаше, мнозина виновни за закононарушения нямаше да бъдат наказани и нямаше да са в пандиза, защото щяха да бъдат защитавани от националните управляващи. Както заключи хърватският информативен уебсайт показател, без Хагския арбитражен съд щяхме да имаме единствено легенди, а не правораздаване.
Трибуналът в Хага осъди Ратко Младич на пожизнен затвор
Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия в Хага осъди тогавашния пълководец на босненските сърби Ратко Младич на пожизнен затвор, след ка...
© фотография: Българска телеграфна агенция / АРХИВ Най-известните наказани от Tрибунала в Хага Международният арбитражен съд за някогашна Югославия е основан през май 1993 година с резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. За 24 години работа той води каузи ср...
Равносметката - Хагският арбитражен съд повдигна обвинявания против общо 161 души, от тях болшинство са сърбите - 94. Хърватите са 29, босненците и албанците - по девет и по двама черногорци и македонци. Осъдени са 90 души, една от които жена - някогашният президент на босненската Република Сръбска Биляна Плавшич. Шестима бяха наказани на пожизнен затвор. 56 към този момент са излежали присъдите си, 14 са още в пандиза. 17 упрекнати починаха преди или по време на процесите, а девет - по време на излежаването на присъдите. Освен Праляк, още двама се самоубиха - сръбският кмет на Вуковар Славко Докманович и сънародникът му, тогавашният водач на хърватските сърби Милан Бабич бяха открити обесени в килиите им.
В пандиза, преди да бъде наказан, от сърдечен удар умря и някогашният югославски президент Слободан Милошевич, оказвал безусловна поддръжка на сърбите в споровете в Хърватия, Босна и Косово. Той бе един от най-високопоставените подсъдими по обвинявания в геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения. Военният водач на босненските сърби Ратко Младич, прочут като " касапинът на Балканите ", получи оптималната присъда - пожизнен затвор, а политическият им водач Радован Караджич - 40 години затвор.
Караджич и Младич апелираха присъдите си и жалбите им ще бъдат гледани от Механизма за интернационалните наказателни трибунали. Това ще е структурата, отговаряща за приключването на работата на интернационалните наказателни трибунали за Руанда и за някогашна Югославия. Бурни пристрастености в района провокираха процесите и присъдите - неоправдателни или оправдателни, против Милошевич, Младич, Караджич, Воислав Шешел, Насер Орич, Анте Готовина, Рамуш Харадинай.
Почина Слободан Праляк, който изпи отрова пред трибунала в Хага през днешния ден Слободан Праляк умря, откакто изпи отрова в правосъдната зала на Хагския арбитражен съд, заяви хърватският уебсайт Индекс.
Последната присъда, произнесена против шестимата водачи на самообявилата се Херцег-Босна, наказани на общо 111 години затвор, провокира същинско разтърсване в Хърватия, посочена като агресор в Босна и Херцеговина: " Шестимата обвинени, дружно с политическото и военно управление на Хърватия, са открити за отговорни за групово незаконно начинание за етническо пречистване на босненски мюсюлмани, осъществяване на закононарушения против човечеството, тежки нарушавания на Женевската спогодба и други военни закононарушения ".
Хърватия отговори неотложно, акцентирайки като причина за войните в някогашна Югославия " великосръбската експанзия, чието начало, преди разпадането на Югославия, сложи Меморандумът на Сръбската академия за науките и изкуствата с концепцията " всички сърби в една страна ". Юристи показаха, че Сърбия не е наказана за експанзия и групово незаконно начинание единствено тъй като Слободан Милошевич умря в пандиза и процедурата трябваше да бъде прекъсната.
В района гледат на присъдите от Хага по народен симптом, пазят " своите ", без въобще да се мисли за какво тези хора са изправени пред правораздаването. Не се приказва за систематичните планувани всеобщи убийства, разстрели, изнасилвания, за всеобщите гробове, прикриването на закононарушенията. Стигна се до такава степен представители на сръбското националистическо придвижване Двери да настояват, че в Босна Ратко Младич се борил срещу " Ислямска страна ". Слободан Милошевич се възприема в някои сръбски среди като страдалец, отношението към Слободан Праляк в Хърватия е същото.
Въпреки " националното отношение " към активността му и обвиняванията, че ползва " двоен критерий ", Трибуналът извърши задачата, за която беше основан - всички високопоставени политици и военни и полицейски офицери, които възнамеряваха и участваха в всеобщи закононарушения, депортиране, етническо пречистване, убийства на цивилни, бяха изправени пред правораздаването. Важно е да се означи, че в Хага няма наказани почтени, и те са наказани не тъй като са воювали, а за всеобщи убийства на цивилни. Всички наказани са били на задоволително високи позиции в държавните структури и доста добре са знаели какво става в тяхната зона на отговорност.
Трибуналът разкри суровата истина за събитията в някогашна Югославия през 90-те години, като даде думата на жертвите. Той промени интернационалното наказателно право - строго дефинира отговорността за геноцид, закононарушения против човечеството и за военни закононарушения, призна половото принуждение като закононарушение против човечеството. На многочислените процеси стана ясно, че закононарушенията са били добре планувани и систематично осъществени под маската на военни интервенции и с политически цели - етническо пречистване и завладяване на територии.
Трибуналът бе остро подложен на критика, изключително в Сърбия, където той е считан за " инструмент на настроения против сърбите " и където отявлени нарушители като Младич са считани за герои.
Трибуналът в Хага се произнася за последно за закононарушенията в някогашна Югославия Международният арбитражен съд на Организация на обединените нации за военните закононарушения в някогашна Югославия ще се произнесе за финален път през днешния ден. Ще бъде оповестена присъдата против шестим...
Трибуналът извърши основната си роля - да съди отговорните за военни закононарушения. Той обаче не можа да способства за помиряването в района, което съгласно мнозина също е било негова задача. Някои негови присъди провокираха изненада - оправдателните присъди на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач, на босненския военачалник Насер Орич, на Рамуш Харадинай от Армията за избавление на Косово, на сръбския радикал Воислав Шешел и други. Тези присъди доведоха до ново разделяне в района.
Отговорността за това обаче не е на трибунала, а на локалните общности. Съдебните институции не са инструмент за помиряване. " Обществата и изключително политическите и интелектуалните елити би трябвало да създадат вероятен процеса на изправяне пред предишното и да интегрират в груповата памет тези открити обстоятелства, с цел да не се повтарят в никакъв случай към този момент ", сподели в изявление за сръбския вестник " Данас " някогашната говорителка на трибунала Флоранс Хартман. " Не се изпълвам с оптимизъм, когато виждам политиците в някогашна Югославия ", сподели в друго изявление по този мотив основният прокурор на трибунала Серж Брамерц.
Председателят на трибунала Кармел Аджиус заключи пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че този съд, " на инат на скептиците ", е приключил работата си както е било планувано и съобщи, че " задачата е изпълнена! ", представяйки последния отчет на трибунала, чийто мандат изтича публично на 21 декември. Според ръководителя на трибунала съдиите са вземали безпристрастни, самостоятелни и ефикасни решения за закононарушения, осъществени от обособени хора, а не от нации или държавни управления.
Аджиус прикани Организация на обединените нации да помогне и поддържа институциите в страните от някогашна Югославия, като акцентира, че ревизионизмът и национализмът не трябва да се пренебрегват. От реакциите в страните от някогашна Югославия на неговата активност излиза наяве, че в случай че Трибуналът го нямаше, мнозина виновни за закононарушения нямаше да бъдат наказани и нямаше да са в пандиза, защото щяха да бъдат защитавани от националните управляващи. Както заключи хърватският информативен уебсайт показател, без Хагския арбитражен съд щяхме да имаме единствено легенди, а не правораздаване.
Трибуналът в Хага осъди Ратко Младич на пожизнен затвор Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия в Хага осъди тогавашния пълководец на босненските сърби Ратко Младич на пожизнен затвор, след ка...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ