С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея

С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя в Пловдив беше почетена 186-тата годишнина от рождението на Апостола на Свободата Васил Левски.

Водещ на честването бе Златко Павлов, който извърши три стихотворения, отдадени на Апостола: „ На Левски “  от Недялко Йорданов, „ Левски “ от Дамян Дамянов и „ Духът на Апостола “ от Любена Гаджанова, ученичка в 6 клас на СУ “Васил Левски ” – Велинград, през днешния ден към този момент 9-токласничка.

Слово за делото и живота на великия българин произнесе Владислав Севов – публицист в Българска национална телевизия Пловдив, сценарист, водещ и оператор. Носител на няколко награди за работата си като публицист и документалист. Носител на Награда „ Пловдив “ в раздел „ Журналистика “ за 2022г.

На общоградското честване участваха Илия Зюмбилев – Областен шеф на област Пловдив, инж. Александър Държиков – Председател на Общински съвет – Пловдив, полковник Иван Иванов, който одобри публично строя, заместник-кметовете Пламен Панов и Тодор Чонов, кметовете на региони – на „ Тракия “ Костадин Димитров, на „ Северен “ Стоян Алексиев, на „ Източен “ Иван Стоянов, представители на общинската администрация и районните кметства, общински съветници, представители на политически и публични организации, жители и медии, както и доброволци на Български червен кръст, които раздаваха вода на жителите поради високите температури.

Ритуалът се провежда обичайно от Община Пловдив, като част от календара на културните събития на града, с присъединяване на почетни формирования от Пловдивския гарнизон – Военен духов оркестър, внушителен взвод,  венценосци и членове на комитет „ Родолюбие “ и общински комитет „ Васил Левски “.

Вижте цялостния текст на словото на Владислав Севов:  

Уважаеми господин Областен шеф,

уважаеми господин Председател на Общинския съвет,

уважаеми господа заместник-кметове, кметове на региони, общински съветници,

уважаеми сътрудници, съграждани и посетители,

Обръщам се към Вас с вярата, че през днешния ден ще честваме. Повече радостно и чистосърдечно, в сравнение с със строгостта на формалното честване. Защото честваме раждането на най-почитания активист от националнореволюционния ни именник, а и евентуално най-почитания от всички българи изобщо. Празнуваме историческото достолепие да имаме в пантеона си архетип на единението. Празнуваме сполучливото съединяване на история и поверие, които извайват блян – митологизиран, само че и неоспорим. Празнуваме опцията да изричаме анафорично „ честваме “, без предразсъдъци.

Да се вживеем в това само преимуществото на днешния ден пред безспорния му по-мощен другар през февруари. Мнозина виждат абсурд в по-внушителното честване на деня на гибелта, само че то евентуално е последование на вековните наредби за удостояване на безсмъртието. Както в християнския календар огромните тържества в респект на мъчениците са точно дните на тяхната физическа гибел – на тяхното успение (дума, чието звучене препраща по едно и също време към заспиване, само че и към успяване по пътя към безконечен живот). И на двете дати, в изразите наизуст за Апостола, сме призвани да припомняме градивни и приобщаващи завещания.

Едва ли имаме различен исторически облик, в чието завещание с такава плът да участва концепцията за единство. При Левски, несъмнено, тя потегля от най-прагматични устои – единството е самосъхранително за първия ни същински строен революционен проект през Възраждането – оттатък разпилените четнически погроми и оттатък покорността пред външни сили. Единението в тази апостолска задача е уставно изтъкнато, само че и блестящо изричано като кредо в писма, мемоари, разговори… Опоетизирано след това в сентенциите, изведени от там, доста от които знаем от невръстни. Ето по този начин Левски става настойник на мечтаната единодушие. Както и на доста други достолепия, само че сякаш това е през днешния ден най-насъщното. И персонално аз с тази мисъл ще положа през днешния ден букета си под неговия облик, по този начин уместно ситуиран в полите на централния пловдивски рид.

Впрочем има и един все по този начин известен, само че локален „ абсурд “ към паметта за Левски – точно това разположение на бюста на безспорния народен знак в низините на хълма, на чийто връх е събирателния великан на руския боец. Изработването от учен Иван Лазаров и слагането на този непретенциозен на тип паметник е начинание на обществото на карловци в Пловдив, които считат, че фигурата на техния популярен съгражданин доста успешно ще се впише в таман залесения парк. По-късно уважаемите дейци на Общинския комитет „ Васил Левски “ го извеждат в тази по-централна част, само че все по този начин –  сред този прекрасен пробив на природата в градския център. Природата, която е била подслон и прикритие за Апостола – какво по-сполучливо местоположение! А и висотата и височината са толкоз разнообразни величини, колкото разнообразни са величието и величаенето. Знайно е у нас монументите от коя ера са най-грамадни и високо изведени. А паметта за Левски несъмнено няма потребност нито от висока надморска кота, нито от помпозна гъвкавост.

Неговото водачество в народностното схващане е феномен, който изумява. Със сигурност доста българи абсолютно го слагат в челото на листата с национални герои, без да могат да обяснят тъкмо за какво. Скоро си говорихме със спътници по един културен маршрут, че доста фамилни истории препредават някаква персонална съпричастност към Левски и даже  постоянно показват съответно място на укриването му в някоя остаряла фамилна къща. Толкова са доста тези места, че Апостола не би смогнал да ги обиколи, дори в случай че беше живял два пъти по-дълго. А самият той очевидно също е вярвал в силата на сказанието, на творчеството…

Неслучайно в именития му бележник заемат значително страници песни на Ботев и Чинтулов. Има една доста изкусна догадка в романа на Яна Язова – че „ На сбогуване “ в тефтерчето на Левски не е просто дубликат, а строфите му са сътворявани гласно от Ботев и в същия момент – записвани от Левски при хипотетичната им среща в Букурещ. И даже – че новородената гениална творба е надграждане на няколкото несръчни куплета, също действително присъстващи в бележника на Апостола.

Ето по какъв начин в този утопичен сюжет опитният към този момент бунтовник твърди младия си следовник в потребността от неговите песни: „ Чул съм от един грък за някой си елински стихотворец, който назоваваше Амфион. Този Амфион съчинявал песни и свирел така хубаво, че предиздвикал с песента си камъните сами да тръгнат от полето, да дойдат на едно несъмнено място, да се сложат един върху други и да изградят крепостта Тива… Тъй и ти със своята ария можеш да накараш боец след боец да тръгнат от българските села и градове, млади и остарели мъже от всички кътища на родината да се съберат в една огромна армия и да се хвърлят в пердах против врага. “

Ето, Левски за нашия народ е и действителност, и ария, с които можем да местим камъни. И в случай че не запращаме тези камъни едни против други, може и в съвременността да се роди образец за огромен взаимен строеж.

Честит празник!