С подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската

...
С подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската
Коментари Харесай

Празнуваме 144 години от Освобождението

С подписването на Санстефанския кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с което се поставя завършек на Руско-турската война водена в интервала 1877-1878 година Този документ слага началото на Третата българска страна.
Още по темата
Мирният контракт е подписан в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой) от граф Николай Игнатиев и Ал. Нелюдов от съветска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили.

Съгласно тях България се учредява като самостоятелна, само че васална страна с граници, които обгръщат с дребни изключения съвсем всички земи в европейската част на Турция, обитаеми с българи. Общата й повърхност възлиза на повече от 170 хиляди кв. километра.

Държавата редица права, в това число и да желае признание от други страни отвън подписалите Санстефанския кротичък контракт, както и правото на интернационалните търговски връзки и на търговски представителства, да подписва търговски, финансови и административно-правни контракти със единодушието и утвърждението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния интервал, както и да има лична армия и полиция.

За първи път Трети март се празнува през 1880 година и се отбелязва като празник до 1949 година От идната година към този момент е изваден от празничния календар. Отново е включен измежду формалните празници през 1878 година, когато са се навършили 100 години от Освобождението на страната от османско иго. Десет години по-късно е възобновен като формален празник. Обявен е за народен празник след измененията по решение на управлението на страната и Народното събрание през 1990 година, а до тогава народен празник на страната е 9 септември.

 Снимка: БТА

Тъй като решението за новия народен празник е взето на 5 март 1990 година, за първи път след промяната на комунистическата власт празникът се отбелязва на 3 март 1991 година, когато ръководителят на Народно събрание учен Николай Тодоров, президентът Желю Желев и министър-председателят Димитър Попов поставят венци пред Паметника на Незнайния войник.

Традиционно първите мъже на страната дружно с жителите означават празинка на връх Шипка, където е решаващта борба за Освобождението и където костите си са оставили доста руснаци, украинци, финландци, румънци, множеството жители на съветския император, както и смели български опълченци.

През последните години протоколът включва и тържествена гала пред Паметника на Незнайния боец в столицата, а вечерта е тържествената заря-проверка на площада пред Народното събрание, където е паметникът на Цар Освободител.

И тази година там слово ще държи президентът Румен Радев, а министър председателят Кирил Петков и ръководителят на Народно събрание Никола Минчев ще вземат участие в честванията на Шипка.

Заради военния спор в Украйна парламентарният ръководител Никола Минчев прикани за не толкоз " горещо " честване на празника, като друга година, а се чуха и крайни оферти 3 март да бъде напряко бойкотиран. В знак на съпричастност с Украйна Националният военно-исторически музей пък реши да затвори порти.

Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР