С новите изисквания за строителство на сгради клас А от

С новите условия за строителство на здания клас А от 2024 година, нарасналото търсене от клиентите и предпочитано финансиране от банките, строителният бранш ще бъде заставен да влага в подготовка и преквалификация   Г-н Цанев, един от най-големите проблеми за плановете, свързани с енергийната успеваемост е неналичието на фрагменти, което би могло да е предизвикателство за качественото им осъществяване. Какво е решението сега? България има потребност от два пъти повече строителни служащи, с цел да обзет целия размер строителни действия, които се възнамеряват да бъдат финансирани от обичайния пазар, само че и от средствата, които идват по линия на Европейски Съюз. Има потребност и от доста повече строителни експерти, проектанти, архитекти, инженери, енергийни инспектори. На всички равнища има остра потребност от фрагменти. Заедно с това има остра потребност от повишение на квалификацията на всички експерти. Разбира се, неоспорим факт е, ние имаме добре готови инженери и архитекти. Но специалността се трансформира извънредно бързо, условията и регулациите в областта на енергийната успеваемост и възобновими източници се променят. Затова е належащо да има спомагателна подготовка и за високо квалифицираните фрагменти. Още по тематиката 21 апр 2023 28 фев 2023 Екология 7 юни 2022 Ако приказваме за строителни експерти със втора и трета степен обстановката е още по-трудна, тъй като условията за елементи и метод на монтиране на съставените елементи, които осъществят енергийната успеваемост в постройките, се трансформират доста бързо. В България действително няма работеща система за продължаваща професионална подготовка, която да дава тези нови познания и умения на хората, които към този момент са завършили образованието си преди 20 години, когато тези технологии не са били на пазара. В България заетите в бранша освен, че нямат обвързване по закон да се образоват, само че и доброволната такава система не действа изключително добре. Такава система е наложителна в доста европейски страни, изключително що се отнася до архитекти и проектанти. Как действа доброволното образование в бранша, през Центровете за професионално обучение ли? Да, през Центровете за професионално обучение има опция за спомагателна подготовка за строителни експерти по разнообразни стратегии. Те са над 300 в региона на строителството, само че доста дребна част от тях действат. Още по-малка част от тях се специализират в посоки, свързани с енергийна успеваемост. Повечето обезпечават базисни умения, свързани със здраве и сигурност на труда. Обучението по професионални тематики е доста малко застъпено. Според данни от Националната организация за професионално обучение и образование виждаме, че в региона на строителството общият брой подготвени експерти е изцяло непълен спрямо потребностите. Темите, които се обгръщат, не са свързани със актуалните трендове, а енергийната успеваемост е доста едва застъпена. Университетите от своя страна също имат своята роля за актуализирането на знанията и уменията на висококвалифицираните експерти. Ще дам единствено един образец – след 10 години пауза, на първия курс за енергийни инспектори се записаха близо 100 участника, макар много сериозната цена от 3500 лв.. Търсенето е голямо, пазарът явно е много атрактивен, само че лицензираните университети би трябвало да изградят вътрешен потенциал и най-важното – да подсигуряват високо качество на образованията, тъй като точно тази услуга дефинира и качеството на плановете, и на работата на обекта. Какво е належащо, с цел да се усъвършенства този механизъм, фирмите ли да бъдат задължени или служащите да вършат образования от време на време? Усилието би трябвало да е общо. Образователният бранш, браншовата асоциация и самите строителни компании би следвало да усъвършенстват квалификацията на работещите в бранша. Това е съществена функционалност на Камарата на строителите в България и те се пробват да я извършват, като през предходната година техния образователен център „ Строителна подготовка “  е обучил 128 строителни техници, само че има потребност от доста по-голям обсег. Това би трябвало да е в полза на работодателите, на строителните компании. Те обаче би трябвало да получат поддръжка. Трябва да има повече просветителни институции - професионалните гимназии в региона на строителството, центровете за професионално обучение, както и университетите би трябвало да оферират учебен артикул, който да е съгласуван с потребностите на строителните компании. Тези компании не могат да си разрешат нито доста дълго образование, тъй че да отделят служащите за дълъг интервал от време, нито доста скъпо образование. Добре е образованията да са в къси форми, на работното място, да имат доста сериозен на практика детайл, а не типичните образования с лекции на черната дъска. Трябва да си признаем, че формалното обучение не е на особена респект в строителната специалност. Практическият детайл би трябвало да бъде по-силно застъпен. Имаме потребност и от районна политика в строителството, тъй като в обичайни области, мощни, в производството на фрагменти за строителството, през днешния ден то е изместено от навлизащите по-модерни специалности в IT бранша. Всички политики по обучение би трябвало да бъдат координирани доста добре от Министерството на образованието и всичко би трябвало да се случва по едно и също време с цялостна тактика. Необходим е секторен съвет в региона на строителството, който да прави мониторинг на потребностите от избрани познания и умения измежду бизнеса, да подтиква просветителните институции да оферират по атрактивни образования. Строителството като предпазен бранш би трябвало да бъде приоритизиран във финансовите принадлежности. Има задоволително принадлежности за подкрепяне на образования. Но това приоритизиране би трябвало да се случва и на районен принцип. Вече няколко пъти посочвате какъв брой е значимо да се имат поради потребностите на обособените райони? Може ли да дадете образци? В област като Пазарджик, типично мощна за строителството, секторът се оплаква, че се откриват от ден на ден паралелки, свързани с осведомителни технологии, с мода в планинските села, които нормално са били източник на фрагменти за строителството. Строителството остава с ниска известност. Родителите избират децата им да влизат в специалности, които звучат по-модерно, въпреки че е доста противоречиво какво качество на обучение ще се получи в такива новооткриващи се специалности. От друга страна, секторът може да бъде извънредно атрактивен, тъй като актуалното строителство е обвързвано с осведомителни и информационни технологии, с виртуална действителност, с осведомително моделиране. Заплатите за добра професионална кариера в строителството може да са сравними с най-високоплатените браншове или най-малко такава е наклонността в цяла Европа. Истината е, че в България един от главните спиращи механизми за увеличението на възнагражденията в бранша е упованието за ниска себестойност на строителния артикул. Това не разрешава на работодателите да влагат в по-високо качество и надлежно да задържат служащите, които могат да обезпечат по-високото качество. За страдание работодателите не обезпечават работещите на действителното заплащане и процентът на сив бранш в строителството е доста висок. Абсолютно е по този начин, само че въпреки това, когато пазарът стартира да изисква високо качество, а това се случва съответно в София и в някои по-големи градове с дребни, само че сигурни стъпки, тогава няма по какъв начин строителните компании да го дават без да влагат в познания и умения. Високото качество не е повече строителен материал или по-скъп съставен елемент, а методът, по който се проектира и извършват дейностите на строителния обект. Когато контролът от страна на вложителите за качество се ускори, резултатът е вложение в качество, в познания и умения. Има ли опити за съставяне на секторен съвет в строителството? Тази концепция неколкократно се повдига и преди няколко години имаше изгледи, че ще се случи. Но политическата неустойчивост до този миг не разрешава да се осъществя подобен съвет. Единодушно е мнението на всички, че е извънредно нужен. Тук е значима координационната роля на страната. Държавните институции би трябвало да бъдат намесени в лицето на Министерството на образованието, Министерството на районното развиване и благоустройството, които в последна сметка имат избрана отговорност към развиването на сградния бранш. Затова ще се опитаме дружно с Камарата за строителите в България, АУЕР, НАПОО и заинтригувани страни като Българската асоциация по изолации в строителството да осъществяваме пътна карта за образования за енергийна успеваемост и възобновими източници в постройките. Имаме поддръжка за това по план BUILD UP Skills Bulgaria 2030 и се надяваме да сме подготвени в края на годината. В тази пътна карта ще заложим преди всичко усъвършенстване на образователните стратегии, пособия, образования на преподаватели, възстановяване на материалната база. Но на първо място ще създадем рамката на система за продължаваща професионална подготовка в региона на енергийната успеваемост. Тя ще разрешава на служащите да наблюдават развиването си, да се вижда през какви образования са минали, да влагат в паспорти на уменията. Системата ще е обществено налична. Така служащите ще покачват конкурентоспособността си, трудовата подвижност, своето заплащане, когато аплайват за нова работа. А в полза на строителните компании е да знаят, че методът е еднакъв и че могат да разчитат на професионално образование, да са сигурни в качеството и резултата. По този метод се случват нещата във всички европейски страни. Звучи комплицирано, само че имаме всички основи – както моделът на Нидерландия от план BUSLeague, по този начин и характерни обучителни модули от планове като nZEB Ready и iBROAD2EPC. Какъв е опитът в другите европейски страни? Един от образците, който постоянно посочваме е Ирландия. Аз персонално съм получил многочислени точки от тяхната система от присъединяване и представяне на конференции. Системата наблюдава разнообразни начинания за повишение на професионалната подготовка, в това число присъединяване в събития и изявления в медии. За три години всеки експерт в сферата би трябвало да събере избран брой точки, с цел да продължи да упражнява специалността. Това е условие за всички специалности в строителния бранш. Но е наложително за проектанти, които не могат да проектират без да са събрали точките от системата за професионална подготовка. Камарата на архитектите в България се опита да направи сходна система, която стартира като доброволна. Но не е по силите на една институция да промени средата напълно. За да действа тази система, би трябвало да има задоволително доста благоприятни условия дейните проектанти да получат тази спомагателна подготовка. Целта е посредством онлайн платформа да свързваме служащи и работодатели с снабдители на образования по дадена тематика. Ако многочислени тематики се групират в съответна образователна стратегия след завършването им поредно в комфортно за обучаемия време, той ще може да получи документ. Това ще става в комфортно време, на цена, на която той реши и от образователен център, който самичък избере. Процесът ще се управлява от браншовите организации на база единици резултати от ученето. Когато Център за професионална подготовка предлага по съответен модул просветителна стратегия, той подсигурява, че се реализират избрани резултати, ясно разказани и с цялостна изпитна стратегия, дефинирана в тази платформа. Платформата ще бъде за всички. Центровете за професионално обучение ще структурират образователни стратегии с покриване на съответните резултати и ще се популяризират. Потребителите ще влизат в платформата и избират по кой модул желаят да се обучат и от кой снабдител. Каква ще е ролята на страната? Всички национални институции и браншови организации ще могат да наблюдават кой служащ през какво образование е минал, да са сигурни, че е постигнал съответни резултати. Важно е да бъде закрепено какво тъкмо се предлага по всеки модул, като също така се поддържа директна връзка с условията на  Националните просветителни стандарти - тогава ще знаем, че даденият експерт е минал през този модул и е получил тези познания. Често се получава да има образования за нулевоенергийни здания, само че аз преподавам едно, различен друго. Целта е стандартите и стратегиите в бранша да се уеднаквят. Затова е значима координиращата роля на страната и браншовите организации. Те ще са поръчител и ще управляват качественото осъществяване на държавните стандарти в процеса. Това ли е един от резултатите, който търсите с плана за Пътна карта за енергийна успеваемост, какво още планирате да се случи? С тази Пътна карта планираме да разпишем тази система по този начин, че тя да се употребява от всички. Няма да обгръща всички сфери на строителството, само че най-малко сферата на енергийната успеваемост. Ако един строителен експерт с трета степен на професионална подготовка желае да получи специализация по енергийна успеваемост, би трябвало да премине през избрана група модули. Това ще бъде гаранция за качество на добитите умения. Такава система би трябвало да бъде призната от всички. Но това е и най-трудното нещо. Националната пътна карта за енергийна успеваемост би трябвало да бъде призната от всички Националната пътна карта за енергийна успеваемост ще има няколко съставния елемент. На първо място да дефинираме кои образователни стратегии имат потребност от актуализация. Първият отчет с разбор какво е реализирано последните 10 години и какво още би трябвало да се направи ще бъде подготвен през май. На тази база ще построим Пътната карта. Тя ще каже да вземем за пример в региона на възстановяване на образователните стратегии в кои съответни специалности да се прибавят познания и умения, свързани с енергийна успеваемост. Всяка специалност има специалности и за всяка от тях ще се опитаме да кажем какво би трябвало да се усъвършенства на национално равнище. Наскоро представихте първата нулевоенергийна каравана, мобилна къща, в процеса на направата й къде открихте неналичието на експертиза? Проблемите се виждат на всички места. По план nZEB Roadshow, с който финансирахме нулевоенергийната мобилна къща, имахме шанс да работим с извънредно опитни сътрудници от Западна Европа, които ни помогнаха в проектирането. От тях учим задоволително доста, с цел да сме спокойни, че плановете ни са с задоволително внимание към детайла. Но имахме разнообразни обстановки с осъществяването на самия обект, което ни лиши много време и старания. Това са типичните болки свързани с енергийната успеваемост в строителството без значение дали е каравана, къща или блок. Когато приказваме за въздухоплътност, строителите не схващат същността на концепцията, за какво се прави и какви изгоди носи. Монтажниците не знаят по какъв начин се инсталира по този начин, че фактически да работи. Два пъти трябваше да стопираме осъществяването на обекта. Накрая се наложи инженери и архитекти от нашия екип дружно с  доставчиците на самите материали да ги инсталират собственоръчно. Някои от служащите имаха огромно предпочитание да се научат и към края започнаха да се оправят доста добре, само че имаше и други, които отказваха да възприемат задачата и даже саботираха процеса. Става въпрос за ленти и мембрани за въздухоплътност, които уплътняват връзките сред детайлите във всяка модерна енергийно ефикасна постройка. Те би трябвало да се познават и употребяват вярно - в случай че това не се случи, първо, губим топлота, и второ, вентилационната система, която имаме, не работи задоволително добре. Всеки, който инсталира вентилационна система с рекуперация, което е най-икономически ефикасното и потребно решение за обезпечаване на комфорт в нулевоенергийните здания, би трябвало да направи въздухоплътността по най-хубавия метод. Така подсигурява, че системата действа оптимално добре – в противоположния случай губим пари, освен това не малко. Във всяка постройка с публично предопределение би трябвало да има системи за вентилация, а ние ги предлагаме и за жилищните. Когато работят в недобре уплътнени пространства, те просто харчат повече сила. Но този принцип не се схваща от доста експерти. Някои употребяват причини от рекламите, които звучат добре, само че са неправилни: „ Сградата би трябвало да диша. “ Не. Сградата не диша. В постройката дишаме ние, хората. Да, несъмнено, би трябвало да управляваме паропропускливостта. Системата би трябвало да бъде по този начин проектирана, че да не се задържат пари в сградната структура, а в случай че точката на конденз е в изолационния пласт, изолацията ще бъде компрометирана. Но това не е „ дишане “ и не значи, че би трябвало да оставим стената отворена и да не я изолираме.  !!-- news_43354=id title=Заглавие --!! В нашия случай, строителите бяха поставили тези ленти по най-неправилния метод, макар че направихме образование. Единият от служащите беше нарязал цялата мембрана за въздухоплътност, тъй че тотално я беше компрометирал и отново трябваше да се оправя. Имахме проблем и с прозорците -  макар че по спецификация трябваше да са топъл дистанционер, бяха пристигнали на обекта с алуминиев и инсталирани по този начин. Някой е решил, че това е детайлност, която няма никакво значение. Само че тази детайлност понижава успеваемостта с 20%. Тогава, в най-големия взрив на строителството, когато всички монтажници на дограми работеха за огромни поръчки и обекти, трябваше да им се молим и да чакаме шест месеца да сменим един дистанционер. Ако това обаче се случи на огромен обект и притежателят е задоволително осведомен, това ще коства на строителя освен в допълнение време да се преправи всичко, само че и ще докара до загуба на доверие. Затова образованията са значими за строителните компании, с цел да избегнат неточности, които им костват пари. В момента, в който няма сдържаност от страна на вложителите, строителните компании могат да вършат каквото изискат или да убедят вложителя, че по този начин ще спести пари и всичко ще е наред, а някой различен след това ще заплаща сметките. В последна сметка можем ли да кажем, че инвестицията в енергоефективно строителство може да излезе толкоз колкото и общоприета инвестиция? Всичко стартира от идейния план и целите на клиента. Ако клиентът сложи като приоритет да направи постройката енергийно ефикасна, той може да се лиши от първокласни довършителни работи, италиански мрамор по стълбището и да влага малко повече в енергийна успеваемост. Така ще получи последна цена, която е съизмерима, равна и даже по-ниска в сравнение с е междинната цена на строителството за страната или района. Това е потвърдено в страните, в които към този момент е въведен стандарта „ Пасивна къща. В район Брюксел, Белгия това се случи още през 2015 година. При първокласното строителство в Брюксел, доминирано и от европейски вложения, действително пасивните здания излизаха с по-ниска себестойност в сравнение с междинното за района. Всички нови здания са доста енергийно ефикасни. Когато стартирахме самодейността Renovate Europe, включихме Радан Кънев от Брюксел, и той сподели, че след три години обитаване на жилището си едвам през тази се е наложило за първи път да включи отоплението в жилището и тогава открил, че то в действителност в никакъв случай не е въвеждано в употреба – това е резултатът от работата по стандарт „ Пасивна къща “. Типичният ритъм на ново строителство е към или под 1% годишно, тъй че още не може кажем, че има трагична разлика за целия сграден фонд, само че е реалност, че тези нови здания се случват и работят добре. Каква е обстановката у нас обаче, какъв % от постройките са нулевоенергийни? При нас не може да кажем, че има подобен %, тъй като минималното условие за новото строителство е клас B, няма условие за висока енергийна успеваемост. Такова условие за планиране и строителство на съвсем нулевоенергийна постройка би трябвало да влезе от 2024 година. Нормативно към този момент го има като обвързване. Аз имам обаче съществени опасения, че няма да бъде спазвано на процедура. В България дребен % здания са клас А, само че към този момент се вижда, че банките основават преференциални артикули за хората, които купуват жилища в здания клас А. Това значи, че финансовият бранш доста добре схваща, че когато клиент на банката влезе в енергийно ефикасното жилище, той заплаща по-малко или съвсем не заплаща за сила, ще има повече разполагаеми средства и ще може да си обслужва заема без усложнения. Така, дори  цените на силата и надлежно сметката скочи три пъти, клиентът няма да се тормози по какъв начин ще си заплаща заема. Банките схващат, че енергийно ефикасните жилища са по-качествени и имат по-малка потребност от ремонт. За банката това значи, че клиентът няма да има непредвидени разноски и че цената на жилището, в което тя действително влага, няма да падне. Тази смяна на бизнес модела на финансиране би трябвало да е фактор за вложението в обучение и образование на служащите. Когато вложителите търсят клас А и банките финансират предпочитано клас А, строителят би трябвало да направи клас А. Ако се окаже, че не е действителен, клиентът на втората година има претенция и заплаща високи сметки за отопление, строителят ще понесе следствията за некачествената работа. С навлизането на новите условия, с повишение упованията на клиентите и финансирането от банките се покачва условието за качество в самия бранш и той е заставен да влага в образования. Тук към този момент страната би трябвало да влезе в своята координационна функционалност, да сътвори секторен съвет и да утвърди системата за продължаваща професионална подготовка.