Фискалният съвет: Влизането в еврозоната не е свързано с увеличаване на инфлацията
Въвеждането на еврото е номинална смяна и като такава няма връзка с увеличението на инфлацията. Това показват от Фискалния съвет на България в собствен разбор, изследващ равнището на инфлация в няколко страни от еврозоната три години преди и три години след въвеждането на еврото.
Според институцията инфлацията не се предизвиква от самата промяна на валутата, а от действителни фактори като военни спорове с директно въздействие върху страната, индустриални разноски, търсене, енергийни цени и икономическа политика.
Цените и приходите у нас се преизчислиха по закрепения курс и това не докара до увеличение на паричното предложение, още повече че и страната ни беше в паричен съвет (валутен ръб ), означават от Фискалния съвет. Опитът на страните от еврозоната демонстрира единствено най-малък еднократен резултат, а чувството за общо нарастване на цените (инфлация) постоянно е по-скоро психическо, а не действително, написа в разбора.
Фискалният съвет регистрира, че преди въвеждане на еврото се следи умерено до мощно повишение на инфлацията в обсъжданите страни и по-конкретно - мощно в Естония, негативно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.
Първата година след въвеждането на еврото инфлацията се е повишила в три страни - Словения (+1,3 п.п.), Естония (+2,4 п.п.) и Латвия (+0,7 п.п.). В три страни инфлацията е намаляла - Словакия (-3,0 п.п.), Литва (-0,9 п.п.) и Хърватия (-2,1 п.п.).
През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възобновяване на умерените равнища във всичките шест страни. Въпреки повишените равнища в Хърватия данните демонстрират действително по-ниска инфлация от интервала директно преди приемане на еврото, се показва в разбора.
