Децата и техните очаквани таланти
С новата образователна година идва и моментът за установяване на спомагателните занимания на децата, които би трябвало да бъдат преценени деликатно съгласно ползите на малчуганите, локациите на заниманията и свободното време на възпитаници и родители. Но преди да вземете дефинитивни решения, би трябвало да си дадете сметка, че нищо не би трябвало да е " непременно " – нито за вас, нито за тях.
Имам доста приятелки, които всеки ден жертвоготовно минават през целия град, с цел да закарат децата до най-амбициозния треньор по плуване, най-хубавата школа по балет или най-известното учебно заведение за непознати езици. Но вместо напредъкът на децата в някоя област да им носи наслада, последователно спомагателните задължения се оказват задължение, което води до ненужно напрежение в фамилния живот. Таткото или майката се изживяват като жертви на обстановката, която сами са основали, а децата губят желанието за придобиване на спомагателните познания и умения, тъй като виждат, че родителите им страдат поради тях.
Затова добре си помислете какъв брой реалистично е да запишете децата на няколко спомагателни занимания след учебно заведение. И няма ли те да се окажат в допълнение напрежение в така и така натовареното ви всекидневие. Както и дали е добра концепция за децата, да упражняват футбол или баскетбол, да се увличат по художествена гимнастика или плуване, да учат британски език и да вървят на пиано, цигулка или китара по едно и също време. И с това не желая да ви откажа, а единствено да ви накарам да се замислите какъв вид са децата ви. Защото да вземем за пример аз от дребна нямам нищо срещу да отивам на няколко занимания след учебно заведение. Такава съм и до днес – не ми е задоволително единствено да виждам децата, имам нужда от работа най-малко по няколко плана и не спирам да изучавам цялостен живот. Но дали и моите деца са като мен?
Това, което е от най-голямо значение, е вярната мотивация на децата. Не би трябвало да ги принуждаваме да се занимават с неща, които не им харесват. Не от всеки става виртуозен музикант, елегантен художник или полиглот. Важното е детето да открие това, което в действителност обича и му доставя наслаждение. Ако вашият правоприемник обича музиката, песните или танците, опциите за вас са доста. В огромните (а и малки) градове е цялостно с вокално-инструментални групи с отдадени педагози, които да развият гениите на децата и да ги научат на обич към изкуството. Но в случай че рожбите ни имат увлечения, които ние не разбираме, не би трябвало да режем крилата им, а да ги окуражаваме да намерят себе си. И в случай че за вас сноубордът или кайтсърфът са прекомерни, не бързайте да отказвате децата си. Не всички те са като нас, техните родители. А и те нямат толкоз добити страхове, които да им пречат да се показват добре.
И още...
Имам доста приятелки, които всеки ден жертвоготовно минават през целия град, с цел да закарат децата до най-амбициозния треньор по плуване, най-хубавата школа по балет или най-известното учебно заведение за непознати езици. Но вместо напредъкът на децата в някоя област да им носи наслада, последователно спомагателните задължения се оказват задължение, което води до ненужно напрежение в фамилния живот. Таткото или майката се изживяват като жертви на обстановката, която сами са основали, а децата губят желанието за придобиване на спомагателните познания и умения, тъй като виждат, че родителите им страдат поради тях.
Затова добре си помислете какъв брой реалистично е да запишете децата на няколко спомагателни занимания след учебно заведение. И няма ли те да се окажат в допълнение напрежение в така и така натовареното ви всекидневие. Както и дали е добра концепция за децата, да упражняват футбол или баскетбол, да се увличат по художествена гимнастика или плуване, да учат британски език и да вървят на пиано, цигулка или китара по едно и също време. И с това не желая да ви откажа, а единствено да ви накарам да се замислите какъв вид са децата ви. Защото да вземем за пример аз от дребна нямам нищо срещу да отивам на няколко занимания след учебно заведение. Такава съм и до днес – не ми е задоволително единствено да виждам децата, имам нужда от работа най-малко по няколко плана и не спирам да изучавам цялостен живот. Но дали и моите деца са като мен?
Това, което е от най-голямо значение, е вярната мотивация на децата. Не би трябвало да ги принуждаваме да се занимават с неща, които не им харесват. Не от всеки става виртуозен музикант, елегантен художник или полиглот. Важното е детето да открие това, което в действителност обича и му доставя наслаждение. Ако вашият правоприемник обича музиката, песните или танците, опциите за вас са доста. В огромните (а и малки) градове е цялостно с вокално-инструментални групи с отдадени педагози, които да развият гениите на децата и да ги научат на обич към изкуството. Но в случай че рожбите ни имат увлечения, които ние не разбираме, не би трябвало да режем крилата им, а да ги окуражаваме да намерят себе си. И в случай че за вас сноубордът или кайтсърфът са прекомерни, не бързайте да отказвате децата си. Не всички те са като нас, техните родители. А и те нямат толкоз добити страхове, които да им пречат да се показват добре.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ