С нетърпение очаквах продължението на един от най-смешните филми, който

С неспокойствие чаках продължението на един от най-смешните филми, който съм гледала – " Моята огромна луда гръцка женитба ", което е на екран от тази пролет.

Семейство Портокалос са до един още веднъж на линия. Никой не е умрял (притеснявах се за бабата на Тула, само че е жива и здрава, все по този начин в черно, прегърбена и със забрадка). Има, несъмнено, нови попълнения – няколко дребни (не можах да преброя тъкмо колко), Никос и Коста, играещи табла и вещо обясняващи гръцкия генезис на думи като " чимичанга ". Тула и брачният партньор ѝ имат седемнайсетгодишна щерка, която неизвестно за какво не се споделя Атина, а Парис. Парис желае просто да се отърве от цялата фамилия и се моли горещо да я одобряват в лицей допустимо най-далеч. Мъжът на Тула към този момент е шеф на учебно заведение – все по този начин тихичък, мирен и разбиращ с усмивка. Тула оказва помощ в ресторанта на татко си. Всичко е такова, каквото си го знаем, а лелята, както се споделя, " не е мръднала ".

Животът тече някак си. Тула се грижи за всички и е захласната от боязън, че животът ѝ ще опустее, когато детето ѝ отлети от домашното гнездо. Новият сюжет се заплита, когато татко ѝ взема решение да потвърди, че е директен правоприемник на Александър Велики. Доказателствата май се крият в остаряла железна кутия от бисквити, където сред мемоари и документи той вижда, че брачното му удостоверение не е подписано, и не щеш ли новата луда гръцка женитба е на хоризонта! Смешен ли е? Смешен е по един доста обикновен, само че не и проницателен метод. Това е целият проблем – занимателното и пиперливото от първата част тук е засилено от Ниа Вардалос до степен да окарикатури цялата фамилия, която към този момент не е симпатична групичка особняци, а новобранци, като че ли хванати от гората. Играта със стандарти минава всевъзможни граници, гърците са показани като някакви утешаващи се с саралия лунатици. Разбира се, идва посетител от Гърция (опърпан, само че горделив грък, подготвен още от вратата да удари две-три мастики), а когато бабата на Тула се появява на витрината на магазин за булчински рокли, правейки се на манекен, публиката над петнайсет желае просто да стане и да си тръгне.

Разбирам, че след четиринайсет години Ниа Вардалос желае да каже и покаже доста. Захванати са най-малко дузина сюжети - всичките забавни, само че претупани. Усещането е, че е написала нещо голямо, което й се е наложило да редуцира до оставянето на " смешките ", тъй като за друго няма време в един филм от час и половина. Вероятно Рита Уилсън можеше да продуцира ефирен сериал, където геният на Ниа Вардалос да се изяви по-смислено и пълноценно, тъй като тя несъмнено има голям гений. Бих следила такава комедия с години и евентуално ще е не по-малко смешна от " Модерното семейство ", да вземем за пример. За страдание шансът е пропуснат в едно препускане да се капитализира до дъно гръцкият генезис на Ниа Вардалос и на екран стои един филм, който едвам става за гледане и е доста надалеч от легендата " Моята огромна луда гръцка женитба ".