Саморазрушаването на сглобката е стъпка към нормализация на политическия ни живот
С назначението на Димитър Главчев за длъжностен министър-председател завърши най-абсурдната и гротескна политическа рецесия в най-новата ни история. Тя не бе просто артикул на неумението и нежеланието на двете договарящи страни - ГЕРБ и ПП-ДБ, да водят градивен разговор, а се яви естествено продължение на метода, по който те управляваха в последните девет месеца.
Самият формат на тяхното ръководство бе извънредно недъгав и изкуствен. Не-коалицията или сглобката, представляваше една извънредно неуравновесена конструкция, при която нямаше съвпадане сред разпределението на министерските постове, разпределението на въздействие върху ръководството и фигурите, които въплъщаваха самото ръководство. Лъвският дял от министерските постове попадна в ръцете на ПП-ДБ, ГЕРБ играеше ролята на вътрешна съпротива, само че това не пречеше на Борисов да се изявява в ролята на последна инстанция във връзка с всяко по значимо решение, а в допълнение Движение за права и свободи, която сякаш публично не бе част от ръководството, непрекъснато показваше, че Пеевски ползва премиера Денков в някои случаи като персонална секретарка. Дори единствено това изложение демонстрира за каква лабилна държавната структура приказваме. По-странно щеше да бъде, в случай че тя бе траяла да работи, до момента в който тъкмо (само)разрушаването ѝ се вписва в естествената политическа логичност.
И дано не ни дават за образец ротацията на министър председателите в Румъния и Ирландия. Там бяха формирани съдружни кабинети, присъединяване в които е съразмерно на политическата тежест на партиите и има ясно разграничаване сред ръководещи и съпротива. Докато тук логиката на съставянето на сглобката Денков-Габриел бе напълно друга: ПП-ДБ желаеха да преядат с власт, Борисов искаше да се „ изпере “, а ДПС видя метод да се промъкне като нужен сътрудник, тъй че да раздра „ проклятието “, което не му разрешава да взе участие очевидно в ръководството към този момент повече от едно десетилетие. Но неналичието на достъп до формален властови запас хем стартира да изнервя ГЕРБ и Движение за права и свободи, хем обективно предпоставяше налагането на взаимоотношение сред тях. Борисов и Пеевски бяха принудени да се държат като ментори на ръководството, тъй като в противоположен случай влизаха в облика на негови прислужници. Нещо, което мъчно можеха да обяснят даже на своите покорни електорати.
Ние към момента не си даваме сметка, през какъв брой ненормална, даже уродлива политическа обстановка преминахме като народ и страна.
Имахме ръководство, което обслужваше интересите на една дребна част от властовия хайлайф (жълтопаветния му сегмент), останалата част от елита трябваше да му прислужва, а целия електорат всъщност бе излъган. Защото в случай че се върнем една година обратно ще забележим, че никой не е дал гласа си на изборите, с цел да ни ръководи сглобка сред ПП-ДБ и ГЕРБ. Това е изначалният, грамадният недостатък на отишлата си власт, тя се роди с цената на отвод да се извършват основните обещания, които бяха дадени на личните гласоподаватели. Което тежко накърни легитимността и смисъла от съществуването на сглобката.
За да бъде заобиколен този основен проблем, належащо бе пропагандата непрекъснато да притъпява публичните рецептори, чрез отклонение на вниманието към някакви други проблеми, които по този начин се хиперболизираха, че да трансфорат измяната на личните гласоподаватели в малък и незначителен подробност. Разбира се, преди всичко бе подложен „ евроатлантизмът “, който дотолкоз е втръснал от приложимост, че към този момент е девалвирал във всяко отношение. Същото се отнася и за 3-процентовия Шенген и извънредно непопулярната тематика за еврозоната.
Всъщност, неуспеха на сглобката бе вследствие и на неуспеха на пропагандата, която я обслужваше. А пропагандата се провали заради ниското равнище на самите пропагандисти. Образно казано,
когато приказва Найо Тицин, речта му намира отзив единствено на жълтите павета.
В по-широк аспект напъните му водят до противоположни резултати. И неслучайно в последно време по този начин мощно се заприказва за появяването на нова политическа мощ. Това бе в отговор не на някакъв зараждащ се или плануван политически план, а действително появила се нужда в обществото, търсещо не просто нова опция, а такава с капацитет да издуха уверено сглобката от властта.
ПП-ДБ се правеха, че не виждат сгъстяващите се облаци в небето до последния ден на своето ръководство. Дотолкова бяха захласнати от властта, че се взеха решение на нещо колкото нечувано, толкоз и неуместно - желаеха да прибавят още към така и така непропорционално огромната си власт. Отправиха искания към Министерството на външните работи с
простодушния мотив, че „ Ники желае да пътува “.
С което сами скъсаха първичната сделка за ротация и отключиха опцията сглобката да се предоговаря напълно. И тук към този момент се сблъскаха двете концепции на договарящите страни. За да прикрият бруталното си преяждане с власт, от ПП-ДБ решиха да вдъхнат по-голям новаторски смисъл на новия кабинет, като регулаторите бъдат изведени от контрола на Движение за права и свободи и ГЕРБ, а основни постове в правосъдната власт бъдат заети от лица, близки до Христо Иванов.
Може да си представим по какъв начин е реагирал Бойко Борисов на сходна концепция, която в случай че се осъществя, може да го накара да се сеща за злощастния си еднодневен арест като благ спомен от детско празненство. Той може да направи всевъзможни отстъпки, само че в никакъв случай няма самичък да сдаде контрола си върху правосъдната система. За него това е екзистенциален въпрос. За Пеевски още повече. И тъкмо там те бяха настъпени от своите сътрудници. Да си кажем почтено, ние като общество имахме шанса, че рецидивите от това уродливо политическо статукво се насочиха против Борисов и Пеевски. И за последните двама завръщането към нормалността, което минава през разтурянето на сглобката, стана по-приемливо от продължаването на нейното битие.
От тук насетне изостреното некоалиционно взаимоотношение резонно се придвижи и върху преговорния развой. За да стигнем до обстановката, при която ГЕРБ желаеха Асен Василев да не бъде повече финансов министър, само че единствено няколко дни по-късно Мария Габриел го предложи за финансов министър, без да го попита, в отговор той я назова „ красивото лице на българската мафия “, което не попречи на ПП- Директива за птиците да изискат от ГЕРБ да предложат кабинет с финансов министър Асен Василев.
В този смисъл крахът на договарянията сложи точката на една цялостна бутафория. Нека единствено си представим, в случай че те бяха дали резултат, в случай че ротацията се бе направила, на какво щяхме да бъдем очевидци още девет месеца.
Колкото до жалкото поведение на ПП-ДБ, то е изцяло разбираемо.
Те нямат съображение повече да се надяват, че ще се стигне отново до това стичане на събитията, при което ще разполагат със същия властовия запас, които изпуснаха в момента (да не приказваме, че военачалник Наско по този начин и няма да седне на председателския стол на Народното събрание). Затова и залитнаха до смешната крайност да упрекват колегата си, че не е удържал на думата си.
В политиката да измамиш друга партия не е недостатък, даже е белег за умеене. Непростимо е, когато брутално си излъгал личните си гласоподавателите. Сега следва ПП-ДБ да научат този урок по сложния метод. Тяхната бъдеща политическа тежест им предвещава нерадостно бъдеще: или да се съгласят да заемат мястото на младши съдружен сътрудник на ГЕРБ или в съпротива паралелно с " Възраждане ". Затова и се пробват да показват своето пагубно бъдеще като апокалипсис за цялото общество. И откакто се съгласиха да дадат 30 милиарда лв. за нови нуклеарни блокове, в този момент по 100 милиона, колкото ще коства финансирането на изборната акция. Която пък, виждате ли, нямало да даде по- разнообразни резултати, единствено сме щели да загубим скъпо време. Айде, бе. Точно резултатите на ПП-ДБ ще бъдат по-различни, сигурно. Но по-важното е друго: новите избори ще дадат възможност на хората да гласоподават за политически субекти със свалени маски.
И вторият позитив от отиването на предварителни избори, се крие сега, в който падна кабинетът - по време на ожесточаване на войната в Украйна. Което приказва, че към момента е останало пространство на политическа самостоятелност и политическият ни живот може да бъде (както и би трябвало да е) функционалност на публичните ни потребности, а не се следен напълно от Посолството.
Свързана публикация: Политически шок (ПП)
