Суецката криза накратко: Какво става и защо е важно
С нажежаването на връзките сред Запада и Изтока по време на Студената война, Англия и Франция скрито се разбират с Израел да провеждат военна офанзива против Суецкия канал в Египет. Целта на тази „ Тристранна експанзия “ е да сложи стратегическия воден път под техен надзор.
Каналът е основан през 60-те години на 20 век от френското и египетското държавно управление. Разрязвайки тънкия сектор от земя на границата между Африка и Азия, Червено море и Средиземно море се свързват, което дава началото на нова епоха в интернационалната търговия и пътувания.
Този 160-километров проход е толкоз значим, че британците бързо купуват трети дял. След това през 1882 година те нахлуват в Египет и поемат контрола върху всичко.
Това е единствено една от аргументите, заради които след Египетската гражданска война от 1952 година новият президент Гамал Абдел Насър има мощни анти-британски настроения.
Гамал Абдел Насер, наследник на куриер, гледа по какъв начин имперските сили на Англия и Франция се отнасят към Близкия изток като към двор без ограда и се заклева един ден да изтласка войските им. Но построяването на язовир Асуан през Нил, което Насър счита за централно място в модернизацията на страната му, изисква финансова поддръжка от Запада.
Отначало той се радва да насъсква САЩ и Съюз на съветските социалистически републики един против различен. Късметът му обаче се изчерпва, когато приема оръжия от комунистите, и американците се отдръпват от плана за язовира.
За възмездие той национализира Суецкия канал през 1956 година, изтръгвайки контрола от френската компания Суецки канал, до момента следена от Англия и Франция, с желанието да прибира такса за потреблението му. Това, Англия и Франция бързо са на едно мнение, е изцяло недопустимо.
Двете сили сигурно са съгласни, че Суецкият канал би трябвало да им бъде върнат, а Насер свален, в случай че е допустимо, само че откровените военни дейности не са жизненоважни съгласно двете страни. Обединените народи освен в никакъв случай няма да се съгласят с тях, само че британците и французите са срещу всичко, което би могло да рискува война. Това довежда до митинги.
Операция „ Мускетар “ стартира в края на октомври 1956 година, когато 10 израелски бригади влизат в Египет и надмогват силите, държащи Суецкия канал. Египет отхвърля да одобри нашествието в наведено състояние и не след дълго кръвопролитията ескалират.
Макар и сполучливи във военно отношение, малко на брой са излъгани от събитията на интервенцията, а международните суперсили скоро показват мускулите си.
Не напълно, само че Съединени американски щати знаят по какъв начин да сортират борбите си. Докато руснаците заплашват да се включат от страната на Египет, с цел да предотвратят това, което може да е неминуем изблик на експанзия, президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер подрежда на Англия и Франция да се отдръпват.
Осъзнаването, че нямат друга опция, с изключение на да се съобразят, е унизително за британците и французите и явен и мъчителен знак, че дните им като международни сили в действителност са завършили.
Суецката рецесия – приключила с хиляди жертви и от двете страни – се преглежда като решителен удар за английското държавно управление, а през януари 1957 година министър председателят от консерваторите Антъни Идън подава оставка. Това е успех за тези, които стачкуват против неговото държавно управление, и бележи смяна в английското общество, която ще стане по-забележима през 60-те години.
Американският военен транспортен съд „ Бейнбридж “ в Суецкия канал
Постимперските дейности на Англия (и други западни сили) в нестабилния Близкия изток – в това число основаването на Израел след Втората международна война – лежат в основата на доста огромни проблеми в района и до през днешния ден.
По това време, английската външна политика към момента си показва нацията като международна полиция. Суецката рецесия е недодялан сигнал за калибриране на визиите. Самата дума „ Суец “ се трансформира в присмехулно и срамно нарицателно за британците.
И 60 години по-късно Суецката рецесия се помни като повратен миг в упадъка на Британската империя, мощно удряйки по културата на почитание, която страната беше основала досега.
