Мони Монев: Щастието е мимолетно. Звънва и трае няколко минути
С Мони Монев като че ли попаднах в някакъв лабиринт. Изглежда като боец в специалността си на артист – прецизен, прецизен, настоящ по сюжет и разграфен. Обаче нещо ме дърпа да видя такива хора и в най-естествените им положения. Нерядко си представям по какъв начин би изглеждал диалогът с идния събеседник. Изтърколиха се няколко дни, до момента в който се забележим, и Мони ме изненада. Сериалът „ Откраднат живот “ сякаш му бе поставил решетка, която да не позволява до същността му този или оня, въпреки артистът към този момент да имаше грубо респектираща роля и в различен сериал – „ Дървото на живота “. По мое мнение известността му още тогава трябваше да „ излети “ нагоре...
Напусна щата в спектакъл „ Българска войска “ преди 10 години. Но в този момент още веднъж се връщаш, въпреки и единствено за една роля.
Още до момента в който бях в театъра, имах и друга работа. Играех в театъра, а в това време се занимавах с бизнес, който през годините се разрасна. Бях изпълнителен шеф на огромна компания. В един миг освен че започнах да се запъхтявам, само че и нямах физическата опция да съм на две места по едно и също време. Отговорностите ми към театъра бяха доста съществени, тъй като бях поканен от професора (б.а. Крикор Азарян). От друга страна, имах ангажимент към моите чиновници. Изведнъж се оказа, че не мога да се оправя със дилемите, които имам, след подготовки, да речем. Фокусирах се върху бизнеса си. Това беше повода да напусна театъра.
По обучение съм артист и тъкмо актьорството ме кара да се усещам жив – да се усмихвам, да се развличам. Винаги съм желал да бъда добър артист и напълно редно е да се върна там. Започнах да го върша за наслаждение, занимавайки се с други бизнеси, само че ме поканиха първо да фотографирам основна роля във филм, оттова пристигна сериалът „ Дървото на живота “, а като се поопознахме с продуцентите, се появи и „ Откраднат живот “.
Защото продуцентите и на двата сериала са едни и същи. В „ Дървото на живота “ имаше луксозна роля. Сега в „ Откраднат живот “ е нещо напълно друго, само че пък още веднъж предизвикателно. Случи ли на функции?
Така споделят хората: че съм случил. Повече от удовлетворен съм. В театъра направих страхотни функции, за които към момента се приказва – в „ Опит за хвърчене “, „ Буре барут “, „ Женитба “, в която съм играл два пъти (в НАТФИЗ играх основна роля, режисьор беше Лилия Абаджиева, а в Армията – малко след това). Имах едни изкуствени зъби и хората доста се забавляваха. Нямах слаби функции, колкото и нескромно да звучи.
Не мога да съпоставям „ в този момент “ и „ преди “, тъй като постоянно е било на 100%. В момента преговарям в „ Черна комедия “ с мои състуденти. Затова и одобрих. Те са ми близки и в живота.
Паметта на Коко Азарян ли ви събира?
Той съумя да възпита у нас едно възприятие на принадлежност към някаква група. Близки сме и с сътрудниците, които са от предните класове на Коко Азарян. Въпреки че си отиде от този свят, ние продължаваме да честваме рождения му ден на 15 март. Събираме се и това е по-скоро като ваучър. Последните две години го правехме в спектакъл „ Азарян “. Всеки носи каквото реши и става една огромна колекция. Събираме се, тъй като сме си другари. Това да бъдеш състудент с някого, е като участие в един доста дребен клуб. През студентските години, като се изключи събота и неделя, 4 години сме били неразделни, ходили сме доста по турнета дружно, играли сме дружно. След образованието продължихме да играем дружно в Армията и тези мои сътрудници останаха там. Ето че още веднъж се събираме с тях и няма причина да не се веселя.
Закъсняло самопризнание ли е да си единствено доктор Мазов (б.а. ролята му в сериала „ Откраднат живот “)?
Това е ролята, с която ме познават. Много хора от провинцията няма по какъв начин да си разрешат да дойдат да гледат зрелище. Телевизията е най-лесният метод да добиеш популярност. Но това за мен не е определящо. Много от приятелите ми са ми казвали, че съм се запазил като човек. Животът ми не се е трансформирал. Само дето примерно отивам в супермаркета и към мен се обръщат с „ Докторе, здравей “. Не се взимам насериозно. Удоволствие е това, което върша. Вече плавам в свои води, знам кой е героят ми, какво мога да направя и какво – не.
Към какво подхождаш внимателно?
Интересно… Затрудних се. Бих споделил, че съм внимателен и прозорлив човек. Не скачам с главата напред, макар че като по-млад съм предприемал по-сериозни ходове. Играл съм ва-банк, без да ми пука, само че с годините преценям, че не всеки път това е бил сполучливият ход. И в този момент виждам малко да се ограбвам, що се отнася до недомислени действия на момента. Мога да кажа, че съм водил забавен живот. Ако не помниш това, което си претърпял, си жертван да го преживееш още веднъж. Нали по този начин споделят? Затова виждам от опита, който имам, да обмислям нещата повече, с цел да не се постанова да върша предходните неточности.
Грешки – да, само че пък за какво да не преживееш още веднъж хубавите моменти?
О, когато се приказва за опит, най-вече става дума за грешките. Струва ми се, че е огромна неточност, че взимаме хубавите неща за даденост, а неприятните възприемаме като страшна поличба. Трябва да вършим разлика по кое време е по-добре и по кое време не е чак толкоз добре. И да сме признателни. Сега съм в добър интервал. Имам добра роля в малкия екран, играя на още две места…
Търсиш ли ги тези положителни моменти?
Естествено. Искам да съм благополучен. А и всеки желае да е, само че някои чакат да им се случи. Мисля, че аз ги диря тези моменти.
Напусна щата в спектакъл „ Българска войска “ преди 10 години. Но в този момент още веднъж се връщаш, въпреки и единствено за една роля.
Още до момента в който бях в театъра, имах и друга работа. Играех в театъра, а в това време се занимавах с бизнес, който през годините се разрасна. Бях изпълнителен шеф на огромна компания. В един миг освен че започнах да се запъхтявам, само че и нямах физическата опция да съм на две места по едно и също време. Отговорностите ми към театъра бяха доста съществени, тъй като бях поканен от професора (б.а. Крикор Азарян). От друга страна, имах ангажимент към моите чиновници. Изведнъж се оказа, че не мога да се оправя със дилемите, които имам, след подготовки, да речем. Фокусирах се върху бизнеса си. Това беше повода да напусна театъра.
По обучение съм артист и тъкмо актьорството ме кара да се усещам жив – да се усмихвам, да се развличам. Винаги съм желал да бъда добър артист и напълно редно е да се върна там. Започнах да го върша за наслаждение, занимавайки се с други бизнеси, само че ме поканиха първо да фотографирам основна роля във филм, оттова пристигна сериалът „ Дървото на живота “, а като се поопознахме с продуцентите, се появи и „ Откраднат живот “.
Защото продуцентите и на двата сериала са едни и същи. В „ Дървото на живота “ имаше луксозна роля. Сега в „ Откраднат живот “ е нещо напълно друго, само че пък още веднъж предизвикателно. Случи ли на функции?
Така споделят хората: че съм случил. Повече от удовлетворен съм. В театъра направих страхотни функции, за които към момента се приказва – в „ Опит за хвърчене “, „ Буре барут “, „ Женитба “, в която съм играл два пъти (в НАТФИЗ играх основна роля, режисьор беше Лилия Абаджиева, а в Армията – малко след това). Имах едни изкуствени зъби и хората доста се забавляваха. Нямах слаби функции, колкото и нескромно да звучи.
Не мога да съпоставям „ в този момент “ и „ преди “, тъй като постоянно е било на 100%. В момента преговарям в „ Черна комедия “ с мои състуденти. Затова и одобрих. Те са ми близки и в живота.
Паметта на Коко Азарян ли ви събира?
Той съумя да възпита у нас едно възприятие на принадлежност към някаква група. Близки сме и с сътрудниците, които са от предните класове на Коко Азарян. Въпреки че си отиде от този свят, ние продължаваме да честваме рождения му ден на 15 март. Събираме се и това е по-скоро като ваучър. Последните две години го правехме в спектакъл „ Азарян “. Всеки носи каквото реши и става една огромна колекция. Събираме се, тъй като сме си другари. Това да бъдеш състудент с някого, е като участие в един доста дребен клуб. През студентските години, като се изключи събота и неделя, 4 години сме били неразделни, ходили сме доста по турнета дружно, играли сме дружно. След образованието продължихме да играем дружно в Армията и тези мои сътрудници останаха там. Ето че още веднъж се събираме с тях и няма причина да не се веселя.
Закъсняло самопризнание ли е да си единствено доктор Мазов (б.а. ролята му в сериала „ Откраднат живот “)?
Това е ролята, с която ме познават. Много хора от провинцията няма по какъв начин да си разрешат да дойдат да гледат зрелище. Телевизията е най-лесният метод да добиеш популярност. Но това за мен не е определящо. Много от приятелите ми са ми казвали, че съм се запазил като човек. Животът ми не се е трансформирал. Само дето примерно отивам в супермаркета и към мен се обръщат с „ Докторе, здравей “. Не се взимам насериозно. Удоволствие е това, което върша. Вече плавам в свои води, знам кой е героят ми, какво мога да направя и какво – не.
Към какво подхождаш внимателно?
Интересно… Затрудних се. Бих споделил, че съм внимателен и прозорлив човек. Не скачам с главата напред, макар че като по-млад съм предприемал по-сериозни ходове. Играл съм ва-банк, без да ми пука, само че с годините преценям, че не всеки път това е бил сполучливият ход. И в този момент виждам малко да се ограбвам, що се отнася до недомислени действия на момента. Мога да кажа, че съм водил забавен живот. Ако не помниш това, което си претърпял, си жертван да го преживееш още веднъж. Нали по този начин споделят? Затова виждам от опита, който имам, да обмислям нещата повече, с цел да не се постанова да върша предходните неточности.
Грешки – да, само че пък за какво да не преживееш още веднъж хубавите моменти?
О, когато се приказва за опит, най-вече става дума за грешките. Струва ми се, че е огромна неточност, че взимаме хубавите неща за даденост, а неприятните възприемаме като страшна поличба. Трябва да вършим разлика по кое време е по-добре и по кое време не е чак толкоз добре. И да сме признателни. Сега съм в добър интервал. Имам добра роля в малкия екран, играя на още две места…
Търсиш ли ги тези положителни моменти?
Естествено. Искам да съм благополучен. А и всеки желае да е, само че някои чакат да им се случи. Мисля, че аз ги диря тези моменти.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ