International Design Festival Berlin или какво е DMY
С доста огромно наслаждение, девойки и момчета, желая да ви направя съпричастни към един фестивал, който посетих преди дни и който ме очарова за поредна година. Тръгнах си от там с цялостна душа и уверена, че хубостта ще избави света и безусловно (всичко към този момент е екологично:)
Изложението.
DMY е най-големият интернационален фестивал за дизайн, провеждан всяка година в Берлин.
Участниците.
Поле за изява получават млади и надарени дизайнери, със свежи, ексцентрични и новаторски хрумвания. Много от тях са даже към момента студенти, подкрепяни естествено от не чак толкоз старите им преподаватели.
Идеите им за артикули са, повярвайте ми, блестящи. Измислени просто, направени от естествени материи, изчистени линии и несъмнено хармониращи с природата.
Не е належащо, само че ще го кажа - участниците бяха с друга народност. Имаше японци, финландци, мексиканци, французи, поляци, чехи, несъмнено германци, само че уви - нито един българин. Освен в публиката.
Мястото.
За поредна година сцената на деяние са големите, в миналото товарни халета на летище Tempelhof. Колосално летище, строено през 1927 година и разширено от нацистите.
По време на руската обсада през 1948-1949 година тук е въздушният мост, посредством който американците доставят храни, медикаменти и гориво за Западен Берлин. В момента мястото на предходните писти е превърнато в голям парк, място за спорт, грил и занимания. Достъпно е за всички, а халетата му, както загатнах, са непрекъсната локация на безчет ивенти.
Успоредно с главната стратегия текат и доста други изложения разпръснати из целия град.
Събитието.
В рамките на фестивала, в продължение на 5 дни се организират workshop-ове и семинари, Участниците демонстрират всички стадии на разработки на матриалите и продуктите си, което е извънредно забавно за хора като мен - потребители. И както обикновенно се оказва, концепциите са елементарни, само че не хрумват на всеки:). Изолация от бали сено, столове от доста пластове картон, капещи лампи, маси от всевъзможни материали (гуми, ски и пр.) и какво ли още не, само че всичко красиво, стилно и много постоянно - закачливо.
На финала несъмнено има и награди за най-хубавите.
Публиката.
Естествено на сходно място се срещат представители на огромни компании, които поддържат гениите и купуват концепциите им още в зародиш. Представители на пресата и хиляди фенове на дизайна - просто ей по този начин с цел да видят красиви неща и да поддържат хората, които са си създали труда да ги измислят и създадат.
Не ми се ще да приключвам с изречение от сорта, че доста желая да видя и българи участници идната година. Но.... аз в действителност желая, тъй като това, което виждам всяка година на Sofia Design Week е на същото равнище. И в този ред на мисли за какво в София идват учасници от целия свят, а ние не вършим като тях. А сякаш не страдаме от липса на самочувствие...
Изложението.
DMY е най-големият интернационален фестивал за дизайн, провеждан всяка година в Берлин.
Участниците.
Поле за изява получават млади и надарени дизайнери, със свежи, ексцентрични и новаторски хрумвания. Много от тях са даже към момента студенти, подкрепяни естествено от не чак толкоз старите им преподаватели.
Идеите им за артикули са, повярвайте ми, блестящи. Измислени просто, направени от естествени материи, изчистени линии и несъмнено хармониращи с природата.
Не е належащо, само че ще го кажа - участниците бяха с друга народност. Имаше японци, финландци, мексиканци, французи, поляци, чехи, несъмнено германци, само че уви - нито един българин. Освен в публиката.
Мястото.
За поредна година сцената на деяние са големите, в миналото товарни халета на летище Tempelhof. Колосално летище, строено през 1927 година и разширено от нацистите.
По време на руската обсада през 1948-1949 година тук е въздушният мост, посредством който американците доставят храни, медикаменти и гориво за Западен Берлин. В момента мястото на предходните писти е превърнато в голям парк, място за спорт, грил и занимания. Достъпно е за всички, а халетата му, както загатнах, са непрекъсната локация на безчет ивенти.
Успоредно с главната стратегия текат и доста други изложения разпръснати из целия град.
Събитието.
В рамките на фестивала, в продължение на 5 дни се организират workshop-ове и семинари, Участниците демонстрират всички стадии на разработки на матриалите и продуктите си, което е извънредно забавно за хора като мен - потребители. И както обикновенно се оказва, концепциите са елементарни, само че не хрумват на всеки:). Изолация от бали сено, столове от доста пластове картон, капещи лампи, маси от всевъзможни материали (гуми, ски и пр.) и какво ли още не, само че всичко красиво, стилно и много постоянно - закачливо.
На финала несъмнено има и награди за най-хубавите.
Публиката.
Естествено на сходно място се срещат представители на огромни компании, които поддържат гениите и купуват концепциите им още в зародиш. Представители на пресата и хиляди фенове на дизайна - просто ей по този начин с цел да видят красиви неща и да поддържат хората, които са си създали труда да ги измислят и създадат.
Не ми се ще да приключвам с изречение от сорта, че доста желая да видя и българи участници идната година. Но.... аз в действителност желая, тъй като това, което виждам всяка година на Sofia Design Week е на същото равнище. И в този ред на мисли за какво в София идват учасници от целия свят, а ние не вършим като тях. А сякаш не страдаме от липса на самочувствие...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ