С метан и етан, които валят по повърхността му и

С метан и етан, които валят по повърхността му и образуват дебели облаци в атмосферата му, Титан наподобява толкоз друг от Земята, колкото можете да си визиите – или пък не е?

Хората в никакъв случай не биха могли да оцелеят на луната на Сатурн, Титан. Въпреки това, в случай че погледнете по-отблизо, има някои неща, които бихте разпознали. Това е нещо като извънземния експат на Алън Тъдик в Resident Alien, който може да се усеща отчужден на Земята, само че въпреки всичко се ориентира задоволително добре, което може да демонстрира, че е пристигнал от планета, която най-малко има нещо общо с нашата. Премахнете смъртоносната атмосфера и пейзажите на Титан може да ви припомнят за нещо. Титан има каньони. Има пясъчни дюни, езера, реки и океани. Точно като на Земята.

Единственото нещо, което е объркващо за отраженията на Земята, следени на Титан, е по какъв начин те могат да се образуват, когато са формирани от толкоз разнообразни неща. Тези характерности, които Земята и Титан имат общи, са формирани от неорганични силикатни зърна, като кварц, до момента в който частиците, които образуват терените на Титан, са направени от доста по-крехки органични въглеводороди.

Геологът Матийо Лапотр от Станфордския университет, който управлява изследване, оповестено неотдавна в Geophysical Research Letters, в този момент е схванал по какъв начин ландшафтите на Титан биха могли да се оформят, даже в случай че са били построени от други субстанции.

„ Основната разлика в състава на геоложките материали на Титан се дължи на дистанцията му от Слънцето “, сподели той пред SYFY WIRE. „ Въпреки коренно другия химичен състав на материалите, същите закони на физиката оформят неговите пейзажи като тези на Земята.

Дебелата атмосфера на Земята прави вероятен вятър и потоци от течност на повърхността. Същото се случва и на Титан, въпреки че там е мразовито. Въпреки че течностите, основно метан и етан, са въглеводороди, те към момента текат и се счита, че ледовете в седиментите му се държат доста като скалите на Земята. Ето за какво пейзажите на луната на Сатурн са удивително сходни на тези на нашата лична планета. Марс е единственото друго тяло в Слънчевата система, за което е известно, че има повърхнина, която е отдалечено сходна, и макар че към този момент няма течна вода на марсианската повърхнина, доказателства, открити от Perseverance, разкриват, че кратерът Jezero в миналото е бил голямо езеро.

Наблюденията от Касини бяха комбинирани с модели на атмосферната циркулация над Титан за Лапотр и неговия екип, с цел да получат визия какъв брой постоянно метеорологичните феномени, като вятър и повърхностни потоци, биха преместили седиментите по повърхността на Титан. Имаше единствено един проблем. Как биха могли зърната от утайки, които биха се разпаднали доста по-лесно от силикатите на Земята, да бъдат избутвани толкоз доста и да останат непокътнати? Имаха потребност от модел за зърнист материал, които устоя.

„ Заедно с нов модел за това по какъв начин седиментните зърна могат да се образуват на Титан, ние успяхме да създадем прогнози за типовете седименти или седиментни скали, които ще се образуват като функционалност на географската широчина “, сподели Лапотр. „ Тези прогнози подхождат на следеното систематизиране на терените на Титан. “

Изследователите откриха отговор в един тип наслойка тъкмо тук, на нашата планета. Ооидите са дребни, сферични зърна, които нормално се образуват в плитчините на тропическите морета. Когато калциевият карбонат в морската вода се прикрепи към кварцово зърно на пластове, това е известно като химическо утаяване. Явления като стихии и талази ще разбият зърната едно в друго и ще ги ерозират. Това забавя растежа, само че в последна сметка процесът води до непрекъснат размер на зърното, което може да е повода да съществуват дюни на Титан. Възможно е също по този начин зърната да се слеят, когато се носят от вятъра, което компенсира всичко, което е ерозирало.

Квадрокоптерът Dragonfly на НАСА, който би трябвало да бъде изстрелян през 2027 година, ще изследва повърхността на Титан, с цел да може да види какво в действителност се случва на тази странна, само че някак позната луна. Лапотр и неговият екип ще създадат всичко допустимо на Земята до тогава. Механичните свойства на материалите на повърхността на Титан към момента са най-вече незнайни, само че е допустимо да се допусна за тях след изпробване с материали на Земята, за които се счита, че са най-малко ненапълно близки.

„ След като имаме по-добро чувство за механичните свойства на материалите на Титан и процесите, които оформят пейзажите на Титан, ще можем да разгледаме античните повърхностни отлагания или форми на релефа на Титан и да дешифрираме улики за геоложкото и атмосферно минало на Титан “, сподели той. Някъде на тази замръзнала повърхнина или в тези отровни морета може даже да има форми на живот, които чакат да бъдат открити.