Имало майстор във Бояна...
С интернационална конференция на 31 октомври и 1 ноември в НИМ се означават 760 години от обновяването на Боянската черква през 1259 година, както и 40 години от включването на паметника в Списъка на ЮНЕСКО на международното културно завещание. Темата на форума е " Боянската черква сред Изтока и Запада в културно-историческия подтекст на ХIII век ". С отчети вземат участие учени от Софийския университет, Българска академия на науките, НИМ, Парижкия университет Sciences et Lettres, от Истанбул, Москва, Солун, Атина. В преддверието на храма е ситуирана изложбата " Боянската черква: знаци на паметта ".
В историята няма " в случай че ", само че въпреки всичко - каква щеше да е страната България, в случай че в края на XIV век не бе унищожена от османлиите и заличена от картата на Европа за цели пет века? Някои се нервират, когато се написа, че античните български земи са люлка на европейската цивилизация, а средновековната страна България е дала неповторими духовни и материални, пионерни приноси за новия свят. Но основаването на славянската книжовност от светите Кирил и Методий е реалност, факт е също, че разпространяването на християнската книжнина из целия славянски свят потегля от нашите земи през IХ-Х в. Пак по същото време са положени основите на един от знаците на българската история и просвета - храмът " Св. Никола и св. Пантелеймон ", прочут като Боянската черква.
Първата дребна кръстокуполна черква тук е издигната в Х-ХI век и е актуализирана по-късно през ХII в. През ХIII век към фасадата на остарялата черква е пристроено входно помещение (притвор), ситуиран съгласно канона откъм западната част, а над него - и параклис. В средата на ХIХ в. пък е издигнато двуетажно преддверие " Св. Никола и св. Пантелеймон ". Това, което основава международната популярност на Боянската черква обаче, са стенописите, изключително тези от средата на ХIII в. Стенописите в така наречен транспортен съд (наоса) следват схемата на този вид църкви: в купола е изписан Христос Вседържител, под него - ангели и евангелистите; в олтарната ниша са показани " Богородица на престол ", " Поклонение на жертвата ", " Благовещение ", а по стените и арките са " разказани " подиуми от живота на Христос. В притвора и параклиса (вероятно гробен) са изписани 18 подиуми от житието на св. Никола. Тук са изографисани и портретите на донорите - локалния феодал, севастократор Калоян и жена му Десислава, управлявали по това време Средецка област, на българския цар Константин Асен Тих и кралица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец от Х век Иван Рилски. Ктиторски надпис в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на донорите и родствената връзка на локалния феодал с българския цар и сръбския крал.
Именно тези фрески са удостоверение за изключителното майсторство на средновековната българска живописна школа, те вършат международната популярност на Боянската черква - с колорита, жизнеността на портретите, с психичната характерност на облиците. Всяко от над 240-те изображения се отличава с характерност и висока художествена стойност. Портретите на Калоян и Десислава, на българския цар Константин Асен Тих (управлявал от 1257 година до 1277 г.) и кралица Ирина са едни от най-старите непокътнати портретни изображения на исторически лица. В 18-те подиуми в притвора участват детайли от тогавашния обичай. В сцената " Тайната вечеря " се откриват битови детайлности от живота на българите в ХIII, храната на трапезата е локална обичайната. Сцената е изрисувана с 11 апостоли, а 12-ият е " прикрит " и мъчно може да бъде видян - предателят Юда, който единствен е без нимб.
Стилът издава принадлежността на зографите към Търновската живописна школа от ХIII век. Става дума за ренесансово изкуство, родено половин век преди италианския Ренесанс, заченат при започване на ХIV век. Специалистите нормално акцентират, че българските фрески от 1259 година са основани 8 години, преди да се роди фамозният италиански художник Джото, считан за съществена фигура в италианския предренесанс, чийто пример е Флорентинската катедрала. Накратко казано: европейският Ренесанс стартира в България, не в Италия, както е признато да се акцентира. А " меценатът " севастократор Калоян евентуално може да бъде наименуван българският Медичи. През 1979 година Боянската черква е включена от ЮНЕСКО в Списъка на международното културно и естествено завещание под №4.
Навремето се пееше, и до момента не е забравена, една доста известна ария на Лили Иванова - " Боянският занаятчия ", композитор Александър Йосифов, аранжимент Константин Драгнев, текст Богомил Гудев.
(https://www.youtube.com/watch?v=Wz2vEPkjL2Q)
" Във ранната заран пропява камбана
и буди старите мемоари.
Имало занаятчия във Бояна,
имало занаятчия на икони.
Прости икони, тихи и небогати
ликове бледи, родени в легендите...
Сред тези ликове положителни
на хора в миналото живяли,
Съзреш ли безшумно да гори
пламъче бяло - там се поспри ".
Кои са зографите, основали през ХIII век стенописите в Боянската черква? Дълго време се е считало, че " Боянският занаятчия " е сборен облик на зографите, изрисували храма. При реставрационни действия обаче са разкрити имената Василий и Димитър. Но разногласията за зографа не престават, като е изяснено, че стенописите са рисувани от трима души - евентуално майсторът и двама калфи. Известно е, че след Освобождението е било замислено храмът да бъде съборен, с цел да се построи нов, само че го избавя брачната половинка на Фердинанд - кралица Елеонора, която след гибелта си през 1917 година е заровена до южната страна на Боянската черква.
Реставрацията на " Св. Никола и св. Пантелеймон " стартира през 1912 година и приключва чак през 2006 година след дарителска акция, проведена от Националния исторически музей. От 2003 година Боянската черква е филиал на НИМ.
Ктиторският надпис:
" Въздигна се от земята и се сътвори пречист храм на светия йерарх Христов Никола и светия и великославен страдалец Панталеймон със залягането и труда и с многото обич на Калоян, севастократор, братовчед царев, внук на свети Стефан, краля сръбски. Изписа се при царството българско, при благоверния и благочестивия и христолюбивия цар Костадин Асен. Индикт 7, в годината 6767 ".
В историята няма " в случай че ", само че въпреки всичко - каква щеше да е страната България, в случай че в края на XIV век не бе унищожена от османлиите и заличена от картата на Европа за цели пет века? Някои се нервират, когато се написа, че античните български земи са люлка на европейската цивилизация, а средновековната страна България е дала неповторими духовни и материални, пионерни приноси за новия свят. Но основаването на славянската книжовност от светите Кирил и Методий е реалност, факт е също, че разпространяването на християнската книжнина из целия славянски свят потегля от нашите земи през IХ-Х в. Пак по същото време са положени основите на един от знаците на българската история и просвета - храмът " Св. Никола и св. Пантелеймон ", прочут като Боянската черква.
Първата дребна кръстокуполна черква тук е издигната в Х-ХI век и е актуализирана по-късно през ХII в. През ХIII век към фасадата на остарялата черква е пристроено входно помещение (притвор), ситуиран съгласно канона откъм западната част, а над него - и параклис. В средата на ХIХ в. пък е издигнато двуетажно преддверие " Св. Никола и св. Пантелеймон ". Това, което основава международната популярност на Боянската черква обаче, са стенописите, изключително тези от средата на ХIII в. Стенописите в така наречен транспортен съд (наоса) следват схемата на този вид църкви: в купола е изписан Христос Вседържител, под него - ангели и евангелистите; в олтарната ниша са показани " Богородица на престол ", " Поклонение на жертвата ", " Благовещение ", а по стените и арките са " разказани " подиуми от живота на Христос. В притвора и параклиса (вероятно гробен) са изписани 18 подиуми от житието на св. Никола. Тук са изографисани и портретите на донорите - локалния феодал, севастократор Калоян и жена му Десислава, управлявали по това време Средецка област, на българския цар Константин Асен Тих и кралица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец от Х век Иван Рилски. Ктиторски надпис в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на донорите и родствената връзка на локалния феодал с българския цар и сръбския крал.
Именно тези фрески са удостоверение за изключителното майсторство на средновековната българска живописна школа, те вършат международната популярност на Боянската черква - с колорита, жизнеността на портретите, с психичната характерност на облиците. Всяко от над 240-те изображения се отличава с характерност и висока художествена стойност. Портретите на Калоян и Десислава, на българския цар Константин Асен Тих (управлявал от 1257 година до 1277 г.) и кралица Ирина са едни от най-старите непокътнати портретни изображения на исторически лица. В 18-те подиуми в притвора участват детайли от тогавашния обичай. В сцената " Тайната вечеря " се откриват битови детайлности от живота на българите в ХIII, храната на трапезата е локална обичайната. Сцената е изрисувана с 11 апостоли, а 12-ият е " прикрит " и мъчно може да бъде видян - предателят Юда, който единствен е без нимб.
Стилът издава принадлежността на зографите към Търновската живописна школа от ХIII век. Става дума за ренесансово изкуство, родено половин век преди италианския Ренесанс, заченат при започване на ХIV век. Специалистите нормално акцентират, че българските фрески от 1259 година са основани 8 години, преди да се роди фамозният италиански художник Джото, считан за съществена фигура в италианския предренесанс, чийто пример е Флорентинската катедрала. Накратко казано: европейският Ренесанс стартира в България, не в Италия, както е признато да се акцентира. А " меценатът " севастократор Калоян евентуално може да бъде наименуван българският Медичи. През 1979 година Боянската черква е включена от ЮНЕСКО в Списъка на международното културно и естествено завещание под №4.
Навремето се пееше, и до момента не е забравена, една доста известна ария на Лили Иванова - " Боянският занаятчия ", композитор Александър Йосифов, аранжимент Константин Драгнев, текст Богомил Гудев.
(https://www.youtube.com/watch?v=Wz2vEPkjL2Q)
" Във ранната заран пропява камбана
и буди старите мемоари.
Имало занаятчия във Бояна,
имало занаятчия на икони.
Прости икони, тихи и небогати
ликове бледи, родени в легендите...
Сред тези ликове положителни
на хора в миналото живяли,
Съзреш ли безшумно да гори
пламъче бяло - там се поспри ".
Кои са зографите, основали през ХIII век стенописите в Боянската черква? Дълго време се е считало, че " Боянският занаятчия " е сборен облик на зографите, изрисували храма. При реставрационни действия обаче са разкрити имената Василий и Димитър. Но разногласията за зографа не престават, като е изяснено, че стенописите са рисувани от трима души - евентуално майсторът и двама калфи. Известно е, че след Освобождението е било замислено храмът да бъде съборен, с цел да се построи нов, само че го избавя брачната половинка на Фердинанд - кралица Елеонора, която след гибелта си през 1917 година е заровена до южната страна на Боянската черква.
Реставрацията на " Св. Никола и св. Пантелеймон " стартира през 1912 година и приключва чак през 2006 година след дарителска акция, проведена от Националния исторически музей. От 2003 година Боянската черква е филиал на НИМ.
Ктиторският надпис:
" Въздигна се от земята и се сътвори пречист храм на светия йерарх Христов Никола и светия и великославен страдалец Панталеймон със залягането и труда и с многото обич на Калоян, севастократор, братовчед царев, внук на свети Стефан, краля сръбски. Изписа се при царството българско, при благоверния и благочестивия и христолюбивия цар Костадин Асен. Индикт 7, в годината 6767 ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ