Библиотекарките на коне по време на Голямата депресия
С злополуката на фондовата борса през 1929 година и 15-те милиона американци, които изгубват работата си, образованието и приспособимостта стават най-силните съдружници, които човек може да има.
Банките, предприятията и компаниите затварят порти. Безработицата е необятно публикувана. Буквално на всички места. Училищата приключват работа, тъй като държавното управление не можело да си разреши да изплаща заплати на учителите и с това образованието било лимитирано. Особено в селските региони, където образованието било „ ударено “ най-силно. Голяма част от учениците трябвало да вървят пеш или на кон до класните стаи, само че доста от тях трябвало да оказват помощ във фермите на родителите си и нямали опция да посещават учебно заведение повече от няколко месеца годишно.
Когато президентът Франклин Рузвелт се насочва към Овалния кабинет през 1933 година той инициира стратегия, наречена „ New Deal ”, която в действителност е поредност от по-малки стратегии, целящи да възстановят стопанската система и да оказват помощ на фамилиите да обезпечат своите близки.
Била основана и държавната организация Works Progress Administration, с помощта на която на работа били наети милиони американци. Един от по-малките, само че извънредно изобретателни планове, който организацията започва, е библиотеката „ Pack Horse ”. Около 1/3 от американското население нямало достъп до материалите на публичните библиотеки по това време и мнозина в никакъв случай не са имали книга през живота си.
И по този начин от 1935 до 1943 година екипи, състоящи се най-често от дами библиотекарки, били наети на работа по плана „ Pack Horse ”, с цел да доставят книги на дълги дистанции на кон или мулета в дребни селца и отдалечени региони, които били откъснати от огромните градове и тяхното обучение и поддръжка.
Липсата на пътища и плътност на популацията повреждало регионите във връзка с образованието, тъй като там имало освен по-малък брой учебни заведения, само че и публични библиотеки. Когато учебните заведения затварят по време на Голямата меланхолия регионът на Кентъки бил един от най-засегнатите като цели 31% от популацията било необразовано.
„ Парите не могат да изкоренят бедността, единствено образованието може. “
Библиотеките работели по следния метод – някои дарявали книги и осигурявали места за съхранението им. Всеки кон-библиотека имал надзорник, който вземал даренията и сортирал книгите до превозвачите. Картонени кутии от сирене или регистрационни табели били употребявани като каталози за книги. След това книгите били изпращани в разнообразни региони според от желанията на читателите в обитаемоте места.
Тези библиотекари можели да носят по към 100 книги едновременно. Те били доставяни до места, домове и учебни заведения, след което се събирали още веднъж и се изпращали в различен регион. В допълнение към всичко това, библиотекарите предложили и уроци по четене. Първоначално хората гледали скептично на програмата и я отхвърляли, само че библиотекарите били отдадени на работата си и отдадени на битката за обучение и просветеност и постоянно рецитирали на песимистите стихове от Библията. Това отпускало хората и построило доверие посред им, и в последна сметка всички очаквали седмичните доставки на книги.
Дарените книги варирали от философска литература до вестници и списания. Библията,, „ Робинзон Крузо “ и творбите на Марк Твен били измежду най-търсените. Жените постоянно търсели списания за здравето и развъждането на деца. А самите малчугани, множеството от които в никакъв случай не били имали книга, намирали четенето за извънредно забавно занятие.
Условията за „ книжните дами “, както постоянно били наричани библиотекарките, били много сурови. Първоначално всяка от тях трябвало сама да си обезпечи кон или муле, с което да се придвижва. Пътуванията им били мудни и мъчителни, тъй като прекосявали през рискови терени, дълбоки води или стръмни скали. И всичко това единствено за 28 $ месечно.
Въпреки това, в множеството случаи те били единствените в фамилията, които имали работа и трябвало да обезпечават семейството. Програмата „ Pack Horse ” наела към 200 души, построява 30 библиотеки с книги, които достигали до към 100 000 поданици.
През 1943 година финансирането на плана завършва. Интересното е, че даже до през днешния ден в някои региони в Съединени американски щати могат да бъдат видяни библиотекари на кон. През 2014 година повече от 75 души обикалят Кентъки, с цел да подаряват или разменят книги на жителите.
