С Истината“ на японския майстор Корееда (със “Златна палма“ от

С „ Истината “ на японския занаятчия Корееда (със “Златна палма “ от Кан за предходния му шедьовър „ Джебчии “) се откри фестивалът във Венеция предходната година. Три месеца по-късно – и родната „ Киномания “. „ Истината “ обаче по този начин и не получи уместно внимание по нашите екрани. След края на карантината той бе един от първите филми, програмиран в страхливо отварящите се за аудитория арт кина – прожектираше се в „ Одеон “ пред камерна аудитория от двама-трима души. Жалко, тъй като въпреки и не на равнището на „ Джебчии “, филмът има несъмнени достолепия. Най-важното измежду тях – Катрин Деньов, митична фигура от френското кино на XX век, ослепителен фокус на екрана, където играе... ами, познайте: митична фигура от френското кино на XX век, към този момент позастаряваща, капризна от славата и благосъстоянието, със комплициран персонален живот и надменен жлъч в репликите.

Бидейки и сценарист, в La Verite Корееда основава първия си не азиатски сюжет (и за пръв път снима не на японски език – героите приказват на британски и френски). Този път героите му не са от обществената външна страна на Токио, а майки и дъщери в фаворизиран Париж. Деликатността и лекотата, с които води филмовия роман, обаче остават, както и желанието му да разръчка скритите пластове под повърхността на фамилията. Искал е да направи творба, в която трагичните и комичните тонове съжителстват, както е и в истинския живот, излиза наяве от интервютата му във Венеция. 

Легендата Деньов продължава да снима интензивно и на 76 години (понякога и в пет кино лентата годишно, множеството незабележими), ала отдавна не сме я виждали по този начин вихрена и магнетична в роля. Може би тъй като за нея е букварно упражнение да изиграе себе си, тя сияе в амплоато на Фабиен Данжевил. Катализатор на спора се оказват нейните записки на звезда. В Париж за премиерата им идва дъщерята (не по-малко величествена Жулиет Бинош) със фамилията си (съпругът е Итън Хоук, неуспешен артист алкохолик). В биографията, става известно, истината е поразкрасена – на книга Фабиен е по-добра майка, в сравнение с онлайн. Поне така е съгласно щерка й Люмир, самата тя писателка на сюжети. Пътят към помиряването сред двете версии минава през снимачната площадка на новия филм на Фабиен – фантастика, в която героинята на Деньов е застаряващата щерка, а постоянно младата майка идва от Космоса, консервирана, на всеки седем години, с цел да се видят... Този " филм във кино лентата " е находка, героите, а и фенът от самото начало се лутат сред истина и нереалност. Играта " кино или живот " Корееда продължава с плакатите от остарели филми на Деньов, само че с леко изменени заглавия, с думите й - почтителни или язвителни - за същински звезди като Симон Синьоре и Бриджит Бардо... 

Към края Корееда е опущил нещата - словесните престрелки не водят до кулминационна точка, темпото спада без предизвестие и единствено една закачлива сцена с внучката (чудното дете-актриса Клемантен Грение) ни подсказва, че совите може и да не са тъкмо, каквото са. Но не е приковаващият за седалката поврат от " Джебчии "! 

Насладата в този филм идва от превъзходното актьорско наличие, от умелото комбиниране сред френското и типичния жанр на Корееда, от меланхоличната красота на парижките пейзажи.