С години не бяхме посещавали някога втория най-висок ресторант на

С години не бяхме посещавали в миналото втория най-голям ресторант на София след Панорамата на Японския/Маринела – При Орлите. През последния месец ни се случи два пъти и можем да уверим, че на 18-ия етаж всичко е умерено . И равнището е високо, без значение дали иде тирада за парти/коктейл, както при първото ни посещаване, или за елементарна вечеря, както при второто. №1, несъмнено, е гледката: единственият противник и към този момент най-голям рестобар в милионния град Озон е единственият противник на При Орлите в това отношение.

Само че тук, за разлика от там се вижда цяла Витоша, а голямото зелено на Борисовата градина от едната страна, на Южния парк от другата, е допълнено от прелестния цъфнал най-стар парк на града и страната – Градската градина от другите две страни. И всичко наподобява по-близко. Покривите на красивите остарели здания в центъра, от които прилежащият Народен спектакъл е безусловно пред очите, са бонус, който различен не може да даде. Както и тоалетна с аспект, няма друга като тази.

Менюто е малко, само че има всички съществени позиции, които биха хрумнали на някого, като към европейската кухня са прибавени задоволително безапелационни, без да бъдат битови, български акценти, изключително при салатите. Задължително прибавяме нещо, които отдавнашните гости на положителни заведения за хранене в София и освен,  също по този начин от дълго време са позабравили, тъй като се среща супер рядко в наши дни: музикалната компания на пиано, до момента в който се хапва. А тя на всичко от горната страна, напомня с приятни вариации мелодиите на обичани български песни. Сякаш, с цел да подсети: При Орлите освен е високо, само че и се живее дълго.