С две думи – глупаво и дълго. Сигурна съм, че

С две думи – неуместно и дълго. Сигурна съм, че с изключение на мнението на приятелите, с които бях, това е и оценката на огромна част от публиката. Доказателство е даже единствено това, че когато актьорите слизаха в салона сред хората, никой не си правеше труда да ги наблюдава с взор, а лицата в близост бяха очевидно отегчени.

„ Злият принц “ е пиеса на Георги Тенев, който се изявява и като режисьор. Това не е първото ми театрално отчаяние от него, само че този път отидох с избрани упования, тъй като самият създател показва творбата си като „ черен трилър “, „ хорър “ – все думи, които допускат конспирация, деяние, съспенс. Освен това три от функциите са написани за избрани артисти, които одобрявам – Владимир Пенев, Явор Бахаров и Христо Петков. Уви, разочарована съм още веднъж.Историята е безусловно банална – в неизвестен дребен български град се вихри мафията, отпред на която стои локалният енергиен необут. Или може би локалният полицейски началник – безсъвестен вид, някогашен боен от специфичните елементи. Един софийски публицист има вила там и живее с илюзията, че хората в провинцията са чисти и добродушни, същински другари. Разочарованието му ще има съдбовен край. Междувременно се намесват пистолетни изстрели, изнасилени девойки, сакове с пари, опиати, корумпирани ченгета и няколко натрупа – къде загатнати в сюжета, къде изнесени на сцената за по-нагледно. Трилър няма, няма и катарзис. Затова пък има няколко нравоучителни монолога, обидно подценяващи интелигентността на публиката.

В дребна степен представлението избавя забавната сценография на Никола Тороманов, отличните осъществявания на Владимир Пенев и Христо Петков, както и София Бобчева, която е като цветно леке в този безрадостен пейзаж. Но най-много спасението е в огромния репертоар на Народния спектакъл, който ви разрешава просто да си изберете друго зрелище.