След 3 кметски мандата ветеран от войната стана на 100
С бастун, само че с избистрен разум отпразнува 100-годишнината си Димитър Узунов в смолянското село Арда. Столетникът е роден на 30 октомври 1918 година в фамилията на Стефан и Тодора Узунови, които го отгледали дружно със сестра му и двамата му братя. Най-малкият му брат е контраадмирал Дичо Узунов, станал прочут като шеф на Висшето военноморско учебно заведение, служил в Генералния щаб на Българска народна армия, основен контрольор на флота и представител на Организация на обединените нации.
„ Добре пристигнали на моя празник! Не споделям 100-годишнината, тъй като към момента нямам доверие, че съм на 100 години! “, съобщи бай Димитър на празника си. Въпреки вековната си възраст той слиза самичък по три пъти седмично до центъра на селото, с цел да поддържа връзка с хората. Сам пристигна и на тържеството си.
" За да живее дълго един човек, са значими спокойствието, равновесието, тютюнопушенето е зложелател, алкохолът - също. За укрепването на организма доста оказва помощ придвижването. Аз доста обичам да вървя, да работя ", споделя бай Димитър.
И макар че имал доста сложен живот, споделя, че съжалява единствено за своята младост.
" Съжалявам за моята младост, както се пее в песента " Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем, ти за твойто листе, горо, аз - за мойта младост ", споделя Димитър Узунов. Според него в живота най-важна е обичта сред хората и разбирателството.
Детството му било мъчно, с доста тежка работа. Садили тютюн, носили вода да поливат по стръмните ниви. Още 8-годишен носел вода на овчарите в гората. Баща му бил деятелен и непоколебим.
" Връщах се от учебно заведение и желаех да мина около татко ми в остарялата къща, гледах да не ме види, с цел да не ме накара да върша нещо, и да се скрия да изучавам. По-често татко ми ме виждаше и споделяше: " Ооо, Митьо, ела тука, къде се криеш ", споделя бай Димитър. Семейството имало варница, пчели, овце. Сеели ръж, пшеница и съвсем не усетили мизерия, макар че годините тогава били на повсеместен апетит и бедност.
Столетникът си спомня, че когато дребният му брат Дичо, който приключил право преди 9 септември, тръгвал наесен от село, татко им му давал за прехрана по две тенекии мед. Колко се е трансформирало времето за един век, потвърждава и споменът му, че когато бил в учебно заведение, писали на плочки.
Димитър Узунов е взел участие в първата фаза на Втората международна война - в Пирот, Нишки бани, Ниш и град Прикупле, покрай Белград. Бил пощальон в конен взвод. От войната се върнал в навечерието на 1945 година
„ Войната е ужасна, жестока. Видях доста гибел. 20. век беше век на войните и революциите - Първата международна война, Септемврийското въстание, атентата в църквата " Св. Неделя ", съпротивителното антифашистко придвижване, което подкрепях. 21. век е кротичък към този момент. Надявам се, в случай че има революции, те да са в науката, техниката, достиженията “, споделя столетникът. Притеснен е за бъдещето, тъй като младежите съгласно него не са добре възпитани и им липсват полезности.
„ Всеки гледа да употребява другия, в случай че има опция. Всеки се бори за персоналното, за публичното малко мислят “, споделя старецът.
Оженил се на 26 години, а жена му била на 18. Описва брачната половинка си като доста възпитана - можела да посреща посетители, доста добре се държала с хората. А любовта съгласно столетника е смисъл на живота.
" Имаха необикновено хармонично семейство. Аз нямам спомен да са си повишили звук ", споделя щерка му Йордана Кайкова. Баща <210> постоянно имал режим на хранене, с несъмнено количество, с придвижване, в никакъв случай не е пушил, не е пил и алкохол. Не обичал тлъсти меса, наблягал повече на плодове и зеленчуци и постна храна.
Столетникът има две дъщери, двама внуци и три правнучета.
Синът на щерка му Йордана, която развива бизнес в Пловдив, е професор по генетика в Америка. Завършил в университета " Луи Пастьор " във Франция, станал лекар на генетичните науки. После отпътувал за Америка по покана на Нобелов лауреат по генетика към института " Рокфелер ". Направил поредност научни изявления и в този момент работи в компания за генетични проби. Има едно дете. Другото внуче - дъщерята на Йордана, е правист в София и има две момчета.
Голямата щерка на бай Димитър приключила българска лингвистика и цялостен живот била учителка.
" Баща ни е живял почтен и честен живот, с огромно достолепие. Благодаря му за мъдрото и умерено образование, за неговата безгранична приемливост ", сподели Йордана.
Освен фронтовак, бай Димитър 12 години е бил кмет на село Арда - ръководител на Изпълкома на Общинския национален съвет. " Ръководел е с голям възторг. Електрифицирал е Гоздевица, Гудевица, Лъгът, Речани, Билянци, Арда и Горна Арда. Негова заслуга е прокарването на 3,5-километров тръбопровод с водоем за Арда и Гудевица. Бил е и ръководител на Административнопроцесуален кодекс “, припомниха от локалния пенсионерски клуб „ Ехо от младостта “.
„ Убеден съм, че единствено добър и положителен човек може да бъде дълголетник, и по тази причина не е инцидентна любовта, на която се радва от всички “, сподели на тържеството кметът на Смолян Николай Мелемов.
Народната певица Росица Пейчева се оказа по случайност в селото и също взе участие в празника. Без музикален акомпанимент родопският славей изпя на столетника: " Да знаеш, майчо, каква съм мома загалил ". Ветеранът от войната бе почетен с плакет и грамота от вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов, които му връчи майор Анастас Велков от Военното окръжие в Смолян. Плакет, приветствен адрес, книга и броеница му подари също регионалният ръководител на Съюза на ветераните от войните Златка Петрова, а негов млад родственик му изсвири песента за свети Георги с тромпет.
„ Добре пристигнали на моя празник! Не споделям 100-годишнината, тъй като към момента нямам доверие, че съм на 100 години! “, съобщи бай Димитър на празника си. Въпреки вековната си възраст той слиза самичък по три пъти седмично до центъра на селото, с цел да поддържа връзка с хората. Сам пристигна и на тържеството си.
" За да живее дълго един човек, са значими спокойствието, равновесието, тютюнопушенето е зложелател, алкохолът - също. За укрепването на организма доста оказва помощ придвижването. Аз доста обичам да вървя, да работя ", споделя бай Димитър.
И макар че имал доста сложен живот, споделя, че съжалява единствено за своята младост.
" Съжалявам за моята младост, както се пее в песента " Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем, ти за твойто листе, горо, аз - за мойта младост ", споделя Димитър Узунов. Според него в живота най-важна е обичта сред хората и разбирателството.
Детството му било мъчно, с доста тежка работа. Садили тютюн, носили вода да поливат по стръмните ниви. Още 8-годишен носел вода на овчарите в гората. Баща му бил деятелен и непоколебим.
" Връщах се от учебно заведение и желаех да мина около татко ми в остарялата къща, гледах да не ме види, с цел да не ме накара да върша нещо, и да се скрия да изучавам. По-често татко ми ме виждаше и споделяше: " Ооо, Митьо, ела тука, къде се криеш ", споделя бай Димитър. Семейството имало варница, пчели, овце. Сеели ръж, пшеница и съвсем не усетили мизерия, макар че годините тогава били на повсеместен апетит и бедност.
Столетникът си спомня, че когато дребният му брат Дичо, който приключил право преди 9 септември, тръгвал наесен от село, татко им му давал за прехрана по две тенекии мед. Колко се е трансформирало времето за един век, потвърждава и споменът му, че когато бил в учебно заведение, писали на плочки.
Димитър Узунов е взел участие в първата фаза на Втората международна война - в Пирот, Нишки бани, Ниш и град Прикупле, покрай Белград. Бил пощальон в конен взвод. От войната се върнал в навечерието на 1945 година
„ Войната е ужасна, жестока. Видях доста гибел. 20. век беше век на войните и революциите - Първата международна война, Септемврийското въстание, атентата в църквата " Св. Неделя ", съпротивителното антифашистко придвижване, което подкрепях. 21. век е кротичък към този момент. Надявам се, в случай че има революции, те да са в науката, техниката, достиженията “, споделя столетникът. Притеснен е за бъдещето, тъй като младежите съгласно него не са добре възпитани и им липсват полезности.
„ Всеки гледа да употребява другия, в случай че има опция. Всеки се бори за персоналното, за публичното малко мислят “, споделя старецът.
Оженил се на 26 години, а жена му била на 18. Описва брачната половинка си като доста възпитана - можела да посреща посетители, доста добре се държала с хората. А любовта съгласно столетника е смисъл на живота.
" Имаха необикновено хармонично семейство. Аз нямам спомен да са си повишили звук ", споделя щерка му Йордана Кайкова. Баща <210> постоянно имал режим на хранене, с несъмнено количество, с придвижване, в никакъв случай не е пушил, не е пил и алкохол. Не обичал тлъсти меса, наблягал повече на плодове и зеленчуци и постна храна.
Столетникът има две дъщери, двама внуци и три правнучета.
Синът на щерка му Йордана, която развива бизнес в Пловдив, е професор по генетика в Америка. Завършил в университета " Луи Пастьор " във Франция, станал лекар на генетичните науки. После отпътувал за Америка по покана на Нобелов лауреат по генетика към института " Рокфелер ". Направил поредност научни изявления и в този момент работи в компания за генетични проби. Има едно дете. Другото внуче - дъщерята на Йордана, е правист в София и има две момчета.
Голямата щерка на бай Димитър приключила българска лингвистика и цялостен живот била учителка.
" Баща ни е живял почтен и честен живот, с огромно достолепие. Благодаря му за мъдрото и умерено образование, за неговата безгранична приемливост ", сподели Йордана.
Освен фронтовак, бай Димитър 12 години е бил кмет на село Арда - ръководител на Изпълкома на Общинския национален съвет. " Ръководел е с голям възторг. Електрифицирал е Гоздевица, Гудевица, Лъгът, Речани, Билянци, Арда и Горна Арда. Негова заслуга е прокарването на 3,5-километров тръбопровод с водоем за Арда и Гудевица. Бил е и ръководител на Административнопроцесуален кодекс “, припомниха от локалния пенсионерски клуб „ Ехо от младостта “.
„ Убеден съм, че единствено добър и положителен човек може да бъде дълголетник, и по тази причина не е инцидентна любовта, на която се радва от всички “, сподели на тържеството кметът на Смолян Николай Мелемов.
Народната певица Росица Пейчева се оказа по случайност в селото и също взе участие в празника. Без музикален акомпанимент родопският славей изпя на столетника: " Да знаеш, майчо, каква съм мома загалил ". Ветеранът от войната бе почетен с плакет и грамота от вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов, които му връчи майор Анастас Велков от Военното окръжие в Смолян. Плакет, приветствен адрес, книга и броеница му подари също регионалният ръководител на Съюза на ветераните от войните Златка Петрова, а негов млад родственик му изсвири песента за свети Георги с тромпет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ