Лихвената опасност дебне от дъното
Рязкото намаляване на лихвите по заемите, което продължава към този момент няколко години, е напът да завърши. За близо две години лихвите по някои типове бизнес заеми са се свили близо два пъти, а тези по потребителските и жилищните заеми - с към 40 на 100. Статистиката на Българска народна банка демонстрира, че в случай че междинната рента по новоотпуснати фирмени заеми с размер над 1 млн. евро в края на 2015-а е бил 4.52%, в края на октомври 2017-а тя към този момент е спаднала до 2.47 %. Средният размер на лихвата по жилищни заеми в левове за същия интервал се е свила с 5.44% - до 3.87%, а по заемитте в евро - от 5.91 на 4.08 %. Същата наклонност се следи и при потребителските заеми. При тях междинният размер на лихвата е намалял от 11.59 (в края на 2015-а) на 8.06%, а за заемите в евро - от 6.94 до 4.56 %. Разбира се, такива лихви могат да получат единствено положителните клиенти - с изрядно кредитно досие и с потвърдена постоянна кредитоспособност и показали задоволително поръчителство. За всички останали лихвените условия или са по-тежки, или банковите заеми за тях са недостъпни и би трябвало да търсят финансиране от други източници - най-много от компаниите за бързи заеми, когато става дума за жители.
На пръв взор сегашните лихвени равнища са положителни. Особено в случай че си напомним какви бяха те в годината преди началото на рецесията. В края на 2008-а лихвите по бизнес заемите се движеха към 10%, по жилищните - към 9%, а по-потребителските - сред 11 и 12% годишно. Сега лихвите са на дъното или съвсем на дъното. Но не е изключено те да паднат още малко - с 1% пункт. А и надали ще се свият повече. При тези лихвени условия даже при възходящия размер на таксите и комисионите годишният % на разноските (ГПР) - знакът, който демонстрира същинската цена на жилищните и потребителските заеми, също се свива. По заемите за жилища в левове за една година междинният размер на ГПР е намалял от 4.86 на 4.31%, а за заемите в евро - от 4.47 на 4.42 %.
При потребителските заеми в левове ГПР е паднал за една година от - от 11.51 на 10.4%, а по тези в евро - от 6.1 на 5.24 %.
Изглежда, че тъкмо в този момент е моментът да се вземат заеми и с тези пари компаниите да развият активността си. А жителите да си напазаруват всичко това, от което считат, че се нуждаят. Сега или в никакъв случай, тъй като не по-късно от една година лихвите ще тръгнат нагоре.И тъкмо в това се крие огромната опасност. Лихвите, които в този момент са на дъното, припомнят на държанието на рибата, която се назовава морена. Тя лежи на дъното и дебне плячката си. Когато тя се приближи, морената се изстрелва и я изяжда. Същото може да се случи и с лихвите по заемите, които в този момент подписват предприемачите и жителите. Когато лихвите се изстрелят нагоре, те безусловно могат да смажат във финансово отношение ползвателите на заеми.
Правилото за цикличността в стопанската система и във финансите е желязно: във връзка с лихвите най-общо то гласи, че каквото е било отново ще се случи. Това значи, че когато те стартират да се подвигат, а това ще стане не по-късно от края на идната година, те бързо могат да доближат нивата от 2008-а. С други думи, един петгодишен фирмен заем от 2 млн. евро, подписан в този момент при рента от 4.5%, след две или три години може да има рента и от 10%, т.е. разноските на компанията дебитор по обслужването на този заем ще се удвоят. Същото се отнася и за жителите, които в този момент вземат жилищни или потребителски заеми със период на погасяване над три години. Което значи, че всеки, който счита да вземе заем, би трябвало да си задава въпроса: мога ли да прислугвам своето обвързване към банката, в случай че лихвените разноски се удвоят? Ако отговорът е не, по-добре е въпросният заем да не се взема или размерът му е по-малък. Защото при повдигане на лихвените нива обслужването му ще нарастне, а компанията или жителят могат да стигнат до неспособност да го заплащат постоянно. И тогава на кредитополучателя ще му се наложи да влиза в дълги неприятни и скъпоструващи договаряния за преструктуриране на задължението, а в по-лошия случай банката ще си прибере обезпечението. А при компаниите могат да се стигат и до оповестяване в неплатежоспособност.
За да се избегнат всички упоменати дотук рискове, има просто решение. И то е: когато се разисква сключването на контракт за заем, клиентът да го направи единствено в случай че разноските за обслужването му не надвишават половината от приходите на компанията или на фамилията, което ще заплаща дълга. При жилищните заеми даже е добре този предел да не надвишава една трета от приходите на фамилията, тъй като през дългия интервал на погасяването на сходни заеми всичко може да се случи - и с стопанската система, и с кредитополучателя - да вземем за пример да загуби работата си, а с това и приходите си. Освен това е добре компаниите да вземат заеми единствено в случай че парите са им нужни за развиване на произвеждане или на услуги, за които те към този момент имат явен пазар, който ще усили приходите им. Гражданите пък би трябвало да подхващат такива стъпки единствено в случай че става дума фамилията да има собствен дом или при ясната вероятност за подписване на контракти за наем, приходите от които биха обезпечили най-малкото заплащането на погасителните вноски по заема, и то в случай че лихвата е два пъти по-висока от сегашната. В противоположен случай лихвата може да съсипе и бизнеса, и живота на клиентите. Но за това те сами ще са си отговорни.
На пръв взор сегашните лихвени равнища са положителни. Особено в случай че си напомним какви бяха те в годината преди началото на рецесията. В края на 2008-а лихвите по бизнес заемите се движеха към 10%, по жилищните - към 9%, а по-потребителските - сред 11 и 12% годишно. Сега лихвите са на дъното или съвсем на дъното. Но не е изключено те да паднат още малко - с 1% пункт. А и надали ще се свият повече. При тези лихвени условия даже при възходящия размер на таксите и комисионите годишният % на разноските (ГПР) - знакът, който демонстрира същинската цена на жилищните и потребителските заеми, също се свива. По заемите за жилища в левове за една година междинният размер на ГПР е намалял от 4.86 на 4.31%, а за заемите в евро - от 4.47 на 4.42 %.
При потребителските заеми в левове ГПР е паднал за една година от - от 11.51 на 10.4%, а по тези в евро - от 6.1 на 5.24 %.
Изглежда, че тъкмо в този момент е моментът да се вземат заеми и с тези пари компаниите да развият активността си. А жителите да си напазаруват всичко това, от което считат, че се нуждаят. Сега или в никакъв случай, тъй като не по-късно от една година лихвите ще тръгнат нагоре.И тъкмо в това се крие огромната опасност. Лихвите, които в този момент са на дъното, припомнят на държанието на рибата, която се назовава морена. Тя лежи на дъното и дебне плячката си. Когато тя се приближи, морената се изстрелва и я изяжда. Същото може да се случи и с лихвите по заемите, които в този момент подписват предприемачите и жителите. Когато лихвите се изстрелят нагоре, те безусловно могат да смажат във финансово отношение ползвателите на заеми.
Правилото за цикличността в стопанската система и във финансите е желязно: във връзка с лихвите най-общо то гласи, че каквото е било отново ще се случи. Това значи, че когато те стартират да се подвигат, а това ще стане не по-късно от края на идната година, те бързо могат да доближат нивата от 2008-а. С други думи, един петгодишен фирмен заем от 2 млн. евро, подписан в този момент при рента от 4.5%, след две или три години може да има рента и от 10%, т.е. разноските на компанията дебитор по обслужването на този заем ще се удвоят. Същото се отнася и за жителите, които в този момент вземат жилищни или потребителски заеми със период на погасяване над три години. Което значи, че всеки, който счита да вземе заем, би трябвало да си задава въпроса: мога ли да прислугвам своето обвързване към банката, в случай че лихвените разноски се удвоят? Ако отговорът е не, по-добре е въпросният заем да не се взема или размерът му е по-малък. Защото при повдигане на лихвените нива обслужването му ще нарастне, а компанията или жителят могат да стигнат до неспособност да го заплащат постоянно. И тогава на кредитополучателя ще му се наложи да влиза в дълги неприятни и скъпоструващи договаряния за преструктуриране на задължението, а в по-лошия случай банката ще си прибере обезпечението. А при компаниите могат да се стигат и до оповестяване в неплатежоспособност.
За да се избегнат всички упоменати дотук рискове, има просто решение. И то е: когато се разисква сключването на контракт за заем, клиентът да го направи единствено в случай че разноските за обслужването му не надвишават половината от приходите на компанията или на фамилията, което ще заплаща дълга. При жилищните заеми даже е добре този предел да не надвишава една трета от приходите на фамилията, тъй като през дългия интервал на погасяването на сходни заеми всичко може да се случи - и с стопанската система, и с кредитополучателя - да вземем за пример да загуби работата си, а с това и приходите си. Освен това е добре компаниите да вземат заеми единствено в случай че парите са им нужни за развиване на произвеждане или на услуги, за които те към този момент имат явен пазар, който ще усили приходите им. Гражданите пък би трябвало да подхващат такива стъпки единствено в случай че става дума фамилията да има собствен дом или при ясната вероятност за подписване на контракти за наем, приходите от които биха обезпечили най-малкото заплащането на погасителните вноски по заема, и то в случай че лихвата е два пъти по-висока от сегашната. В противоположен случай лихвата може да съсипе и бизнеса, и живота на клиентите. Но за това те сами ще са си отговорни.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ