Думата „Мистрес“ невинаги е означавала това, което означава днес
Рядко през днешния ден виждаме думата „ мистрес “, първо, в цялостната й дължина, и второ, в друг смисъл от „ държанка “. Как обаче една дума има толкоз разнообразни смисли?
Думата „ мистрес “ (mistress) през 16, 17 и 18 век в Англия обикновено означава жена с по-висок обществен статус – женската форма на „ мистър “ (от master – господар). Също по този начин може да се отнася и за жена със съмнителна полова известност, само че тогава доста обръщения към дами могат да носят и това значение, в това число дама, госпожа, мис, майка, брачна половинка, дама и кралица…
Мъж, който има прислужници или чираци, е мистър, а жена в същата позиция се назовава мистрес (господарка). Но освен тогава. Автобиографията на Елизабет Фреке от началото на 18 век („ The Remembrances of Elizabeth Freke, 1671–1714 “) илюстрира обсега на дамите, за които може да се употребява „ мистрес “. Повечето от нейните прислужници и наематели през годините са наричани или просто с техните първи и фамилни имена, или като „ брачната половинка на Том Дейви “. Но самата автобиограка е Мистрес Елизабет Фреке, нейната неомъжена племенница е Мистрес Грейс Нортън, нейната също неомъжена основна служителка е Мистрес Еванс, а дамата, от която си купува вестници в Норфолк, е Мистрес Ферер.
Социалното състояние, което печели купата Мистрес, може да произтича от статута на основен чиновник или на притежател на бизнес. Тези използва стават по-широко публикувани през 18 век във все по-урбанизираното, комерсиално общество – тъкмо както се случва и с „ мистър “.
Една от най-известните бизнес дами от 18 век е Елеонора Коуд (1733–1821), която управлява керамична фабрика на южния бряг на Темза през 60-те години на същия век и изобретява материал, наименуван в този момент на нейно име, с който тя излива статуи, устойчиви на удар, както и архитектурни елементи, които и до през днешния ден украсяват Лондон и други градове по света. Тя е известна като Мистрес Коуд – не с цел да наподобява по-уважавана или тъй като е омъжена (никога не се омъжва), а тъй като това е нормалното обръщение към бизнес дама.
През 1740 година „ Мистрес “ внезапно стартира да се употребява в печатни изявления, за послание към уважавани възрастни дами, а не към дами със съмнителна известност. Нововъведението е променено на „ Мис “ в средата на 18 век и се употребява за дами от неомъжени девойки до неомъжени възрастни дами, което за пръв път разграничава неомъжените от омъжените. Тази процедура може да е да е бит, общопризнат от французите.
Когато една жена се омъжи в Англия, тя взема семейството на брачна половинка си – разследване от отличителния за страната веществен режим, при който мъжът придобива собствеността над движимостите на брачната половинка си. Но когато омъжена жена има обществено състояние, личното й име непроменяемо предшества семейството на брачна половинка – както в тази ситуация с художничката и писателка Мистрес Мери Делани, да вземем за пример.
Пълното заличаване на самоличността ма брачната половинка и приписването й на собственото име на брачна половинка, както и фамилното му име, се назовава „ Мисис Мъж “ (Mrs Man) и се появява едвам към 1800 година Най-ранният образец, е в първият оповестен разказ на Джейн Остин „ Разум и усеща “(1811 г.). Там наименованието „ госпожа Джон Дашууд “ отличава снахата на нашата героиня Елинор от майката на Елинор, която също е г-жа Дашууд (без личното име, тъй като е старша).
Развитието на формата на „ Мисис Мъж “, сходно на развиването на Мис повече от половин век по-рано, евентуално е опит за определяне на обществен приоритет от аристократично обвързваното дребно дворянство пред градските търговци, които употребяват същата форма на послание като тях. През 19 век формата е разширена за всички омъжени дами, защото и Мистър, и Мистрес са демократизирани, с цел да включат това, което Джордж Елиът назовава „ по-бедната класа на енориашите “. Тъй като Мистрес прогресивно губи своето разграничаване на общественото равнище, до 20 век остава единствено нейното фамилно значение.
Днес постоянно се приема, че „ Мисис Мъж “ е излишък от епохи на послушание. Всъщност, откакто е въведен към 1800 година, той е оспорен през 40-те години на 20 век, макар че не е изцяло старомоден даже през 21 век.
