Забравете за метрите и сантиметрите: всичко, от което се нуждаете, са сажени!
Руснаците минават към метричната система след Революцията от 1917 година, само че до тогава те употребяват разнообразни мерни единици.
Освен това обособените райони имат свои имена, с цел да ги посочват.
От незапомнени времена руснаците мерят всичко с елементи от личното си тяло – пръсти, длани, лакти – и дълго време тези многочислени имена не дават отговор на никакви точни измервания. В другите райони на Русия дължината им може да се разграничава много. Петър I е първият, който се пробва да подреди нещата – заповядва всички съветски мерни единици да се приравнят с британските. Освен това той вкарва британския фут и инч.
Подробна формулировка на мерните единици е въведена от Николай I в неговия декрет „ За системата на съветските теглилки и ограничения “ от 1835 година. През 1899 година е въведена метричната система, само че тя продължава да се ползва дружно с обичайна съветска система за премерване, до момента в който руските управляващи не я анулират.
Днес Русия използва само метричната система. Въпреки това можете да срещнете имената на старите съветски единици в разговорна тирада – в всекидневието към момента се употребяват доста пословици, които ги включват.
Вершок = 4.45 см
Irina Baranova
Най-малката единица за дължина произлиза от думата „ верх “ [връх], тъй че историците клонят към мнението, че вершок е еднакъв на главната става на показалеца на възрастен мъж.
Вершокът е толкоз дребен, че влиза в националния език с преносно значение: да вземем за пример в поговорката „ на вершок от прегрешението “ или в поговорката „ торба думи, само че вершок каузи “, което значи, че човек приказва доста, само че не прави съвсем нищо.
Интересно е, че височината на човек преди се мери във вершок. Например в описа си „ Муму “ Иван Тургенев разказва основния воин, глухия и глух селяндур Герасим, като „ човек с височина дванадесет вершока и с телосложение на богатир… “ Но 12 вершока е малко повече от половин метър. Тайната е, че се приема априори, че човек е минимум два аршина (142 см, вж. критерий по-долу), а височината се показва в добавените вершоци. Вершокът често се употребява и за премерване на дължините при разкрояване на тъкани.
1 педя = 17,8 см
Irina Baranova
Педята е равна на дистанцията от върха на палеца до върха на показалеца, когато пръстите са разтворени. Според разнообразни оценки педята е сред 4 и 6 вершока. В Древна Русия единицата варира сред 22 и 31 см – разнообразни източници споменават „ огромна педя “ и „ дребна педя “ и даже нещо, наречено „ педя с превръщане “ (което е равно на дължината на тухла).
При Петър I педята стартира да се назовава „ четвърт “ и дължината ѝ се дефинира на съвсем 18 см. Педята е доста постоянно срещана мерна единица, необятно употребена в всекидневието (например за премерване на дълбочината на снега или размера на икона).
Има една поговорка „ седем педи в челото “, употребена за изложение на необикновено интелигентен човек.
1 локот (лакът) = 45 см
Irina Baranova
Старият руски локот е дистанцията от лакътя до върха на междинния пръст. Различните райони на страната имат разнообразни измервания за локота, като точната стойност варира от 36 до 54 см. Със сигурност е известно, че „ московският локот “ е еднакъв на две педи или 35,6 см.
Локотът е изключително потребен в търговията. Умалителната форма на локот – локоток – се среща в поговорки като: „ висок локоток, само че кафтанът му е пай “ или „ един нокът висок, само че брадата му е цялостен локоток “, които сочат към противоречие сред външния тип на някого и неговия разсъдък или обществено състояние.
1 критерий = 71 см
Irina Baranova
Аршинът е почти равностоен на два локота или дистанцията от върха на междинния пръст до рамото. Първите измервателни пръчки са с дължина един критерий и са разграничени на вершоци – в един критерий има 16 вершока. Ето за какво височината на хората се мери като два аршина с прибавянето на нужния брой вершоци.
Аршините се употребяват и за обозначаване на крачки – да вземем за пример през XIX в. обсегът на пушките се мери в аршини. Аршинът измества локота и се утвърждава в комерсиална приложимост, макар че първоначално точната му дължина не е контролирана и всеки търговец има своя визия за нея. Оттук идва и фразата „ да мериш по личния си критерий “, чието преносно значение е „ да съдиш хората по личните си стандарти “.
1 сажен = 2,1 м
Irina Baranova
Саженът е дистанцията от пръста на едната ръка до пръста на другата ръка, когато ръцете са опънати хоризонтално встрани. Впоследствие единицата се дефинира като 7 британски фута (2,1 м). Сажените се употребяват за премерване на дистанции при пътешестване, само че се ползват необятно и в строителството и земните работи.
Съществува и „ накривен сажен “, което е дистанцията от протегнатата ръка до подметката на срещуположния крайник – равно на към 2,5 метра. Някога съществува една сентенция: „ плещи като накривен сажен “. Използва се, когато се отнася до някой със мощно тяло.
1 верста = 1,06 км
Irina Baranova
Верстата е може би най-популярната единица за разстояние. Равнява се на 500 сажена или малко повече от километър. Пътищата се мерят във версти, а специални „ верстови стълбове “ отбелязват всяка верста по маршурта. Това се прави на първо място за удобството на пощенските служби.
Думата оцелява доста дълго време в съветския език и литература заради съвсем еквивалентността си на километър. Пословици като „ можеш да го чуеш на една верста “ или „ за лудо куче седем версти не са път “ (което значи, че някой е излишно решен да измине дълги разстояния) се отнасят до огромното разстояние, обозначено с тази мерна единица.
източник: RUSSIA BEYOND
Освен това обособените райони имат свои имена, с цел да ги посочват.
От незапомнени времена руснаците мерят всичко с елементи от личното си тяло – пръсти, длани, лакти – и дълго време тези многочислени имена не дават отговор на никакви точни измервания. В другите райони на Русия дължината им може да се разграничава много. Петър I е първият, който се пробва да подреди нещата – заповядва всички съветски мерни единици да се приравнят с британските. Освен това той вкарва британския фут и инч.
Подробна формулировка на мерните единици е въведена от Николай I в неговия декрет „ За системата на съветските теглилки и ограничения “ от 1835 година. През 1899 година е въведена метричната система, само че тя продължава да се ползва дружно с обичайна съветска система за премерване, до момента в който руските управляващи не я анулират.
Днес Русия използва само метричната система. Въпреки това можете да срещнете имената на старите съветски единици в разговорна тирада – в всекидневието към момента се употребяват доста пословици, които ги включват.
Вершок = 4.45 см
Irina Baranova
Най-малката единица за дължина произлиза от думата „ верх “ [връх], тъй че историците клонят към мнението, че вершок е еднакъв на главната става на показалеца на възрастен мъж.
Вершокът е толкоз дребен, че влиза в националния език с преносно значение: да вземем за пример в поговорката „ на вершок от прегрешението “ или в поговорката „ торба думи, само че вершок каузи “, което значи, че човек приказва доста, само че не прави съвсем нищо.
Интересно е, че височината на човек преди се мери във вершок. Например в описа си „ Муму “ Иван Тургенев разказва основния воин, глухия и глух селяндур Герасим, като „ човек с височина дванадесет вершока и с телосложение на богатир… “ Но 12 вершока е малко повече от половин метър. Тайната е, че се приема априори, че човек е минимум два аршина (142 см, вж. критерий по-долу), а височината се показва в добавените вершоци. Вершокът често се употребява и за премерване на дължините при разкрояване на тъкани.
1 педя = 17,8 см
Irina Baranova
Педята е равна на дистанцията от върха на палеца до върха на показалеца, когато пръстите са разтворени. Според разнообразни оценки педята е сред 4 и 6 вершока. В Древна Русия единицата варира сред 22 и 31 см – разнообразни източници споменават „ огромна педя “ и „ дребна педя “ и даже нещо, наречено „ педя с превръщане “ (което е равно на дължината на тухла).
При Петър I педята стартира да се назовава „ четвърт “ и дължината ѝ се дефинира на съвсем 18 см. Педята е доста постоянно срещана мерна единица, необятно употребена в всекидневието (например за премерване на дълбочината на снега или размера на икона).
Има една поговорка „ седем педи в челото “, употребена за изложение на необикновено интелигентен човек.
1 локот (лакът) = 45 см
Irina Baranova
Старият руски локот е дистанцията от лакътя до върха на междинния пръст. Различните райони на страната имат разнообразни измервания за локота, като точната стойност варира от 36 до 54 см. Със сигурност е известно, че „ московският локот “ е еднакъв на две педи или 35,6 см.
Локотът е изключително потребен в търговията. Умалителната форма на локот – локоток – се среща в поговорки като: „ висок локоток, само че кафтанът му е пай “ или „ един нокът висок, само че брадата му е цялостен локоток “, които сочат към противоречие сред външния тип на някого и неговия разсъдък или обществено състояние.
1 критерий = 71 см
Irina Baranova
Аршинът е почти равностоен на два локота или дистанцията от върха на междинния пръст до рамото. Първите измервателни пръчки са с дължина един критерий и са разграничени на вершоци – в един критерий има 16 вершока. Ето за какво височината на хората се мери като два аршина с прибавянето на нужния брой вершоци.
Аршините се употребяват и за обозначаване на крачки – да вземем за пример през XIX в. обсегът на пушките се мери в аршини. Аршинът измества локота и се утвърждава в комерсиална приложимост, макар че първоначално точната му дължина не е контролирана и всеки търговец има своя визия за нея. Оттук идва и фразата „ да мериш по личния си критерий “, чието преносно значение е „ да съдиш хората по личните си стандарти “.
1 сажен = 2,1 м
Irina Baranova
Саженът е дистанцията от пръста на едната ръка до пръста на другата ръка, когато ръцете са опънати хоризонтално встрани. Впоследствие единицата се дефинира като 7 британски фута (2,1 м). Сажените се употребяват за премерване на дистанции при пътешестване, само че се ползват необятно и в строителството и земните работи.
Съществува и „ накривен сажен “, което е дистанцията от протегнатата ръка до подметката на срещуположния крайник – равно на към 2,5 метра. Някога съществува една сентенция: „ плещи като накривен сажен “. Използва се, когато се отнася до някой със мощно тяло.
1 верста = 1,06 км
Irina Baranova
Верстата е може би най-популярната единица за разстояние. Равнява се на 500 сажена или малко повече от километър. Пътищата се мерят във версти, а специални „ верстови стълбове “ отбелязват всяка верста по маршурта. Това се прави на първо място за удобството на пощенските служби.
Думата оцелява доста дълго време в съветския език и литература заради съвсем еквивалентността си на километър. Пословици като „ можеш да го чуеш на една верста “ или „ за лудо куче седем версти не са път “ (което значи, че някой е излишно решен да измине дълги разстояния) се отнасят до огромното разстояние, обозначено с тази мерна единица.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ