Русия нареди на медиите да изтрият разследванията на Навални
Руският регулатор Роскомнадзор е заплашил да блокира достъпа до няколко от най-популярните самостоятелни медии, в случай че не изтрият публикациите си, с които отразяват антикорупционните следствия на Алексей Навални - в това число публикациите по повод последния му филм за голямото имение в Геленджик, така наречен замък на Владимир Путин.
Сред цензурираните медии са сайтът Moscow Times, телевизионният канал " Дождь ", " Ехото на Москва ", " Знак ", " Свободни вести ", " Медуза " и др.
Прокуратурата е разпоредила настояването за събаряне на следствията с изказванието, че те са създадени от " организация, чиято активност е неразрешена в Русия " - т.е. Фондът за битка с корупцията, на който Навални беше създател. Дейността на фонда беше оповестена за противозаконна през лятото на 2021 година, няколко месеца откакто опозиционният водач беше вкаран в пандиза.
Най-малко петима районни координатори на ФБК са в ареста или са разследвани поради образуване на " екстремистка " формация.
Публикациите, което подлежат на заличаване, обгръщат интервала от 2017 година до момента - измежду тях има голям брой разнообразни следствия за корупционни схеми. Едно от тях демонстрира тайните резиденции на някогашния министър председател Дмитрий Медведев, други разкриват недекларираните имения на депутати и шефове на държавни компании като " Ростех " и " Роскосмос ".
Едно от най-известните следствия на екипа на Навални беше за т.нар. " замък на Путин " покрай черноморския курорт Геленджик - огромно имение от 7000 хектара, " най-секретният и охраняван обект в Русия, без пресилване ".
Авторите на следствието правят оценка цената на строителството и първокласното съоръжение на сумата от 100 милиарда рубли (или към 2,2 милиарда лева.), изхарчени за интервал от 15 години.
Документалният филм се трансформира в най-популярния клип на съветски създател в YouTube през 2021 година, като за малко повече от една година има над 121 милиона гледания.
" Това е равнище на цензура, каквото в никакъв случай не сме виждали ", разяснява пред " Дождь " медийният специалист Галина Арапова.
Тя показва, че основният проблем на Роскомнадзор е фактът, че самите следствия се намират на задгранична платформа - YouTube - която е отвън зоната на въздействие на съветското държавно управление. За сметка на това прокуратурата очевидно ще направи опит да забрани даже преразказите на следствията в локалните медии.
Сред цензурираните медии са сайтът Moscow Times, телевизионният канал " Дождь ", " Ехото на Москва ", " Знак ", " Свободни вести ", " Медуза " и др.
Прокуратурата е разпоредила настояването за събаряне на следствията с изказванието, че те са създадени от " организация, чиято активност е неразрешена в Русия " - т.е. Фондът за битка с корупцията, на който Навални беше създател. Дейността на фонда беше оповестена за противозаконна през лятото на 2021 година, няколко месеца откакто опозиционният водач беше вкаран в пандиза.
Най-малко петима районни координатори на ФБК са в ареста или са разследвани поради образуване на " екстремистка " формация.
Публикациите, което подлежат на заличаване, обгръщат интервала от 2017 година до момента - измежду тях има голям брой разнообразни следствия за корупционни схеми. Едно от тях демонстрира тайните резиденции на някогашния министър председател Дмитрий Медведев, други разкриват недекларираните имения на депутати и шефове на държавни компании като " Ростех " и " Роскосмос ".
Едно от най-известните следствия на екипа на Навални беше за т.нар. " замък на Путин " покрай черноморския курорт Геленджик - огромно имение от 7000 хектара, " най-секретният и охраняван обект в Русия, без пресилване ".
Авторите на следствието правят оценка цената на строителството и първокласното съоръжение на сумата от 100 милиарда рубли (или към 2,2 милиарда лева.), изхарчени за интервал от 15 години.
Документалният филм се трансформира в най-популярния клип на съветски създател в YouTube през 2021 година, като за малко повече от една година има над 121 милиона гледания.
" Това е равнище на цензура, каквото в никакъв случай не сме виждали ", разяснява пред " Дождь " медийният специалист Галина Арапова.
Тя показва, че основният проблем на Роскомнадзор е фактът, че самите следствия се намират на задгранична платформа - YouTube - която е отвън зоната на въздействие на съветското държавно управление. За сметка на това прокуратурата очевидно ще направи опит да забрани даже преразказите на следствията в локалните медии.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ