Путин трепна от санкциите на ЕС, колкото Борисов от заканите на САЩ
Руският президент Владимир Путин си откри най-хубавата компания за развлечение по време на европейското шоу, което външните министри на Европейски Съюз му изиграха след люти закани по какъв начин ще го глобяват поради лишаването от независимост на рецензия му Алексей Навални. Той предложения в персоналната си резиденция в Сочи беларуския президент Александър Лукашенко, с цел да се разтоварят от всекидневните грижи, до момента в който Съветът на Европейски Съюз сипеше остри думи против душманите на човешките права. Развеселени на пързалката със ски и моторни шейни, двамата бяха очаровани, че гневът на Брюксел се изля с цялостна мощ върху... превратаджиите в Мианма.
Европейските външни министри се съгласиха по принцип, че авторитарният режим в Москва (както по-рано и в Киев) заслужава наказания, само че не посмяха да посочат никого от близкото обграждане на Путин, нито някой от обичаните му олигарси, които самоотвержено му служат за заслон против обвиняванията в корупция. Напразно сътрудниците на Навални им обясняваха, че коренът на злото е във висшите среди, щом става дума за автокрация. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел каза на конференция: " За да глобяваме някого, той би трябвало да е непосредствено обвързван с действията, за които наказваме. Не можем да накажем някого просто тъй като не го харесваме. В случая с Навални би трябвало да глобяваме хората, директно свързани с неговия арест, съд, присъда и отравяне. Извинете, само че това също е господство на закона ". Така даде да се разбере, че оптималната суровост е да бъдат издърпани ушите на функционери от втория ешелон, които даже нямат инвестиции в европейски банки, тъй като законът им забранява да изнасят пари в чужбина. Следователно
брюкселската сопа може да удари единствено сянката на Путин
Но не незабавно, а след в допълнение прецизиране на листата.
Малко по-късно обаче същият топ посланик Борел се изрече и за резултата от полемиката по друга точка от дневния ред на Съвета на Европейски Съюз - за погазването на човешките права в Мианма. За тамошните потисници европейските наказателни ограничения към този момент почиваха на друга основа: " Външните министри на страните от Европейски Съюз взеха решение за въвеждането на наказания против стопански и финансови ползи на военните, защото в тази страна (Мианма) те са бизнесмени и управляват лостовете на стопанската система ", сподели Борел на същата конференция. А неназован дипломатически източник, представен от Агенция Франс Прес, добави: " Бе реализирано политическо единодушие за наказания против военните. Въвеждането им може да стане доста бързо ".
Какво излиза? - съветските олигарси могат да са спокойни за активите си в западни банки, само че да треперят мианмарските военни, в случай че не са вложили спестяванията си в по-близките китайски банки. За да не бъде напълно скандално намигването към Москва, ведомството на външния министър Сергей Лавров, което от седмици унижава висшия представител на Европейски Съюз за външната политика Жозеп Борел, му се притече на помощ, като разгласи, че доста се е разочаровало. В декларация от Смоленския площад, където се намира съветското Министерство на външните работи, се споделя: " Предизвиква отчаяние признатото под фиктивен претекст от Съвета на Европейски Съюз по външните работи на 22 февруари решение за подготовка на нови противоправни едностранни ограничавания спрямо руски жители ". Колко са се разстроили руснаците личи от идващото изречение: " В Брюксел още веднъж инстинктивно натискат неработещия санкционен бутон ".
За Русия всичко това е " дежа вю " ( " таких мы видели " ),
тъй като е под западни санкции от 2014 година, когато си присвои Крим, на своя глава за мнението на Украйна. Няма значение, че в този момент ЕС е решил да приложи против нея чисто новия си " Глобален механизъм за санкции срещу нарушаванията на човешките права ", който бе учреден през декември 2020 година По-рано тя бе почесана от наказателни механизми поради хакерски атаки и химически произшествия, от които не й останаха трайни следи. Гръмкото наименование на новия механизъм ще я уплаши, колкото българският министър председател Бойко Борисов се уплаши от американски наказания поради корупция.
През 2012 година Съединени американски щати одобриха Закона " Магнитски " (Global Magnitsky Human Rights Accountability Act), който в началото бе умислен като наказателна мярка против съветски жители, забъркани в корупционни схеми. През 2016 година законът придоби световен образ, тъй като даде основание по него да се постановат наказания освен на руснаци, но и на жители от страни в целия свят. Отделно американският Държавен департамент си резервира правото да сочи с пръст корумпирани функционери, като ги обявява за нежелани на американска територия. Точно преди година той тества арсенала си по България, като разгласи за " личност нон грата " в Съединени американски щати едва известния досега съдия Андон Миталов, обвинен по дипломатически канали както в корупция, по този начин и в благосклонности към Русия. Очакваше се, че той ще послужи единствено за конфигурация на мерника, тъй като изобилните корупционни кавги в страната подвигаха цели като планински масиви. Но барутът на американците наподобява се намокри, тъй като не създаде никакъв изстрел дори откакто получиха усещания от богатото наличие на чекмеджето на премиера Бойко Борисов. Той не бе махленски нито в корупция, нито в ласкателство към Путин, макар че скоростно прокара под носа им руски директен газопровод през България.
Какъв е изводът от съветските и американските наказания,
които следват една и съща логичност? Ако ще крадеш, кради доста, с цел да не те сполетят. Но на по-ниско ниво може да пострадаш.
Борисов знае, че Путин няма да му се разсърди, и по тази причина не изпитва терзания да поддържа в Брюксел ялови наказания против Русия. Както се споделя, глобите си лаят, далаверата си върви.
Европейските външни министри се съгласиха по принцип, че авторитарният режим в Москва (както по-рано и в Киев) заслужава наказания, само че не посмяха да посочат никого от близкото обграждане на Путин, нито някой от обичаните му олигарси, които самоотвержено му служат за заслон против обвиняванията в корупция. Напразно сътрудниците на Навални им обясняваха, че коренът на злото е във висшите среди, щом става дума за автокрация. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел каза на конференция: " За да глобяваме някого, той би трябвало да е непосредствено обвързван с действията, за които наказваме. Не можем да накажем някого просто тъй като не го харесваме. В случая с Навални би трябвало да глобяваме хората, директно свързани с неговия арест, съд, присъда и отравяне. Извинете, само че това също е господство на закона ". Така даде да се разбере, че оптималната суровост е да бъдат издърпани ушите на функционери от втория ешелон, които даже нямат инвестиции в европейски банки, тъй като законът им забранява да изнасят пари в чужбина. Следователно
брюкселската сопа може да удари единствено сянката на Путин
Но не незабавно, а след в допълнение прецизиране на листата.
Малко по-късно обаче същият топ посланик Борел се изрече и за резултата от полемиката по друга точка от дневния ред на Съвета на Европейски Съюз - за погазването на човешките права в Мианма. За тамошните потисници европейските наказателни ограничения към този момент почиваха на друга основа: " Външните министри на страните от Европейски Съюз взеха решение за въвеждането на наказания против стопански и финансови ползи на военните, защото в тази страна (Мианма) те са бизнесмени и управляват лостовете на стопанската система ", сподели Борел на същата конференция. А неназован дипломатически източник, представен от Агенция Франс Прес, добави: " Бе реализирано политическо единодушие за наказания против военните. Въвеждането им може да стане доста бързо ".
Какво излиза? - съветските олигарси могат да са спокойни за активите си в западни банки, само че да треперят мианмарските военни, в случай че не са вложили спестяванията си в по-близките китайски банки. За да не бъде напълно скандално намигването към Москва, ведомството на външния министър Сергей Лавров, което от седмици унижава висшия представител на Европейски Съюз за външната политика Жозеп Борел, му се притече на помощ, като разгласи, че доста се е разочаровало. В декларация от Смоленския площад, където се намира съветското Министерство на външните работи, се споделя: " Предизвиква отчаяние признатото под фиктивен претекст от Съвета на Европейски Съюз по външните работи на 22 февруари решение за подготовка на нови противоправни едностранни ограничавания спрямо руски жители ". Колко са се разстроили руснаците личи от идващото изречение: " В Брюксел още веднъж инстинктивно натискат неработещия санкционен бутон ".
За Русия всичко това е " дежа вю " ( " таких мы видели " ),
тъй като е под западни санкции от 2014 година, когато си присвои Крим, на своя глава за мнението на Украйна. Няма значение, че в този момент ЕС е решил да приложи против нея чисто новия си " Глобален механизъм за санкции срещу нарушаванията на човешките права ", който бе учреден през декември 2020 година По-рано тя бе почесана от наказателни механизми поради хакерски атаки и химически произшествия, от които не й останаха трайни следи. Гръмкото наименование на новия механизъм ще я уплаши, колкото българският министър председател Бойко Борисов се уплаши от американски наказания поради корупция.
През 2012 година Съединени американски щати одобриха Закона " Магнитски " (Global Magnitsky Human Rights Accountability Act), който в началото бе умислен като наказателна мярка против съветски жители, забъркани в корупционни схеми. През 2016 година законът придоби световен образ, тъй като даде основание по него да се постановат наказания освен на руснаци, но и на жители от страни в целия свят. Отделно американският Държавен департамент си резервира правото да сочи с пръст корумпирани функционери, като ги обявява за нежелани на американска територия. Точно преди година той тества арсенала си по България, като разгласи за " личност нон грата " в Съединени американски щати едва известния досега съдия Андон Миталов, обвинен по дипломатически канали както в корупция, по този начин и в благосклонности към Русия. Очакваше се, че той ще послужи единствено за конфигурация на мерника, тъй като изобилните корупционни кавги в страната подвигаха цели като планински масиви. Но барутът на американците наподобява се намокри, тъй като не създаде никакъв изстрел дори откакто получиха усещания от богатото наличие на чекмеджето на премиера Бойко Борисов. Той не бе махленски нито в корупция, нито в ласкателство към Путин, макар че скоростно прокара под носа им руски директен газопровод през България.
Какъв е изводът от съветските и американските наказания,
които следват една и съща логичност? Ако ще крадеш, кради доста, с цел да не те сполетят. Но на по-ниско ниво може да пострадаш.
Борисов знае, че Путин няма да му се разсърди, и по тази причина не изпитва терзания да поддържа в Брюксел ялови наказания против Русия. Както се споделя, глобите си лаят, далаверата си върви.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ