“Руският език, както преди, е нужен, особено в страните от

“Руският език, както преди, е необходим, изключително в страните от близката чужбина. Например, в Казахстан за последните две години се усили броят на искащите да учат съветски език. Макар до неотдавна там да се организираше политика на последователно изтласкване на съветския език. Оказа се, че образованието в локалните учебни заведения е доста по-лошо и учениците се сблъскват с проблеми при влизане в университетите ”, описа политологът, началник на Европейския институт за народна власт съдействие Наталия Нарочницкая.

“Но в тази ситуация става дума освен за страните от постсъветското пространство, в което е значимо да се възпита хайлайф, предан на Русия. Също по този начин е значимо да се поддържа проучването на съветски език и просвета в другите ъгълчета на планетата. Всички западни страни отделят колосални средства за усилване на своето идеологическо и културно наличие по света, а при нас неизвестно за какво това се случва да остатъчен принцип”, отбелязва Нарочницкая

“Преди известно време в политическия дискурс на Русия победи гледната точка, че в случай че западната преса приказва отрицателно за Русия, то не би трябвало да се харчат пари, с цел да се организира каквато и да е работа по прокарването на съветската просвета в тези страни. Всъщност това е радикално неправилен метод, тъй като пресата на Запада сега наподобява на пресата в Съюз на съветските социалистически републики в интервала на застоя. Те повтарят една и съща ария. И западните медии по никакъв начин не отразяват къде по-разнообразното публично мнение на западноевропейските общества”, разяснява тя.

“Например, във Франция се организира колосална работа по популяризирането на френските език и просвета. В нашия Институт преди пандемията непрекъснато се организираха кръгли маси и мероприятия, на които участваха водещи френски учени, публицисти, дипломати, общественици и студенти. Великата страна не може да остане необхванат и един ъгъл от позиция на прокарването на своя народен език и култура”, обобщава Нарочницкая.

“При това би трябвало да се работи мъдро. Матрьошките и всякаквите му там палачинкови вечери в съветските организации и фондации, несъмнено, са хубаво нещо за тези руснци, които са се открили там или страдат по някакви свои празници, само че това не е работа с коренното население и публичното схващане на тези страни”, размишлява политологът. “Тук би трябвало да се разпространяват и съветските филми, и литература, и още доста. За това даже не са нужни огромни пари. Китайският институт “Конфуций” направи във всеки западен университет дребен кабинет, където има помощник, който провежда лъчение на китайски филми, кръгли маси, конференции, запознаване с детайли на китайската култура”, добавя тя.

“ На Запад знаят прекомерно малко за Русия. Евроцентричното образувание, несъмнено, оказва въздействие на това. Но не всичко е по този начин, както го показват западните медии. Немалко западни историци и учени не вземат участие в офанзивата против Русия, тъй като схващат спецификите и манталитета на нашата страна. Така че работата в тази посока няма край и не носи бързи забележими резултати. Това е плетене на дантела, при което последователно се основават избрани настроения в обществото за друга страна, което балансира отрицателното “, изясни събеседникът.

„ Вероятно нямаме доста професионални фрагменти, способни на такава работа. За да стане това, би трябвало да се знаят европейски езици, да се поддържа връзка на тях, откровено да се интересувате от културата на западните страни. Тук има голям слой от благоприятни условия и способи и във всеки случай те би трябвало да бъдат създадени и употребявани. Това е в интерес на Русия, другите страни и света “, заключва Нарочницкая.

Превод: В. Сергеев