Как в Украйна беше подпален “непобедимият британски танк”
Руските войски разсеяха още един мит за непобедимите западни оръжия: в региона на Работино беше погубен английски танк “Чаланджър-2 ”. Какво е забавното на този танк, по какъв начин съумяха да го разбият, от кое място идва митът за изключителната ризница на тази бойна машина - и по какъв начин може да съставлява интерес за съветското разузнаване и инженери?
Списъкът на ловните титли на съветската войска е допълнен с още един продукт. По-точно два, защото в това време се появиха доказателства за унищожаването на финландския бронетранспортьор “Сису XA-180 ”, който преди този момент не е бил употребен на фронта. Всичко това нямаше да буди интерес, в случай че „ Чали “ не беше хвален като „ невредим “. И то не от истеричните украински медии, а от Министерството на защитата на Англия, където до през вчерашния ден на формалния си уебсайт имаше подобаващ запис: „ Танк, който няма бойни загуби “. Нека отбележим в скоби: „ И в никакъв случай преди не е употребен против еднакъв зложелател на бойното поле “, само че кой се интересува от незначителни детайлности?
Припомняме, че Англия разгласи желанието си да трансферира 14 танка “Чаланджър-2 ” на Украйна през януари 2023 година По-късно беше обявено, че ще бъдат трансферирани 28 танка (две танкови роти на НАТО). През март 2023 година тогавашният министър на защитата на Украйна Алексей Резников разгласи, че танковете са пристигнали: „ Беше наслаждение да се возя на първия украински “Чаланджър-2 ”. Тези фантастични транспортни средства скоро ще стартират да извършват своите бойни задачи. “
75-тонните английски машини, оборудвани със 120-мм нарезно оръдие Л30A1 и две 7,62-мм картечници, бяха трансферирани на 82-ра десантно-щурмова бригада на ВСУ. Същата, която трябваше да щурмува Мелитопол. В средата на август журналистът от “Форбс ” Дейвид Акс заяви: „ Украинските въздушнодесантни войски най-сетне разположиха най-мощната си част на фронта: 82-ра десантно-десантна бригада от 2000 души. “ 82-ра бригада е въведена в пердах при село Работино, за което сега се водят дълги яростни боеве. Именно там е сниман горящият танк.
Прието е диванните специалисти да се смеят на английското танкостроене, само че на вятъра. В доста връзки това отношение беше предизвикано от обстоятелството, че по време на Втората международна война британците бяха в позиция да догонват огромните танкови сили и едвам в самия край съумяха да основат танка A34 “Комета ”, уравновесен във всички параметри.
В хомеопатични количества „ Кометите “ участваха в последните борби на европейския спектакъл, а по-късно бяха маркирани в съвсем всички войни на Британската империя от идващото следвоенно десетилетие, в това число в Корея. “Кометата ” към този момент имаше редица характерности, присъщи за главните бойни танкове, и нейният външен тип повлия директно на еволюцията на руските танкове Т-54/Т-55.
Танкът A41 “Центурион ”, който заменя A34 в производството и обслужването през 1949 година, става непрекъснат участник в доста местни спорове в Азия, Африка и Близкия изток в продължение на съвсем половин век. Има голям запас за рационализация и остава рисков съперник до 80-те години на предишния век. На Запад A41 от по-късни модификации се смята за първия в света ОБТ. Глупаво е да се отхвърля, че през 50-60-те години във Англия се е развила сериозна, самостоятелна школа по танкостроене.
Започвайки с " Кометата " (и даже по-рано), се появява една специфичност на школата - ясно изразената " разрушителна " ориентировка на английските танкове. Ако в други страни, когато избират оръдие за идващия танк, се управляват от правилата на универсалността, то британците, обратно на общоприетото разбиране, че „ танковете не се бият с танкове “, слагат противотанковите свойства на артилерийската система на напред във времето. Британският ФВ4201 “Чийфтан ”, последвал “Центуриона ” (в произвеждане от 1966 г.), употребява 120-мм нарезно оръдие Л11 с дължина 55 калибъра, най-мощното по това време в страните от НАТО.
В боекомплекта на това оръдие (и неговото развиване - оръдието L30 на танковете “Чаланджър-2 ”) има кумулативен високоексплозивен снаряд, кадърен да поразява цели на разстояние до 8 км. В същото време той е изключително ефикасен против леко бронирани бойни машини, които съставляват по-голямата част от транспортните средства на бойното поле. Британците особено акцентират, че през 1991 година по време на интервенция „ Пустинна стихия “ иракски Т-55 е бил погубен от подобен снаряд на разстояние 4,7 км, което се смята за връх за танково оръдие в дуел танк против танк.
Втората специфичност, която е ясно проявена в дизайна на “Чийфтан ” и третото потомство ОБТ “Чаланджър-1 ” и “Чаланджър-2 ”, които го последват, е желанието да се усили оптимално отбраната на танка.
И по този начин, 53% от масата на “Чийфтан ” е ризница, до момента в който " междинният " тогавашен ОБТ има тази цифра малко над 40%. Войната сред Иран и Ирак обаче демонстрира, че елементарната стоманена ризница не е в положение надеждно да издържи на снарядите на 125-милиметрови руски оръдия. В една от борбите иранска бригада, въоръжена с тези танкове, претърпява съкрушително проваляне от иракските Т-72 от първите модификации.
След това, по искане на иранската страна, стартира работа за подсилване на бронирането на “Чийфтан ” по програмата “Шир-1 ” (фарси - " Лъв " ), което докара до основаването на танка “Чаланджър-1 ”. Акцентът на плана е композитната ризница " Чобхем ”, създадена в Изследователския център за танкостроене, ситуиран в едноименния град в Съри. Именно тази ризница, чийто състав е строго систематизиран, придава на английския танк митологизирания ореол на " неуязвимост ".
Всъщност не се знае доста за този материал. Очевидно броневите панели “Чобхем ” са пластове от детайли от керамична плоча, затворени в железна клетка и свързани към задната (основна) плоча и няколко еластични пласта по схемата стомана-керамика-стомана. Благодарение на високата неотстъпчивост на керамичните детайли, такава отбрана на бронята е в положение да издържи както на кумулативни, по този начин и на кинетични оперени подкалибрени снаряди.
Според преобладаващото мнение в известната военна литература през днешния ден, нарасналата резистентност на английската композитна ризница против кумулативни снаряди се дължи на обстоятелството, че разтопеният метал, който образува кумулативната струята, като че ли се популяризира върху пукнатините, които се образуват в керамиката, когато снарядът попада. В този случай струята губи сила, разпадайки се на обособени капки.
Танкът “Чаланджър-2 ” е много съвременен. " Вижда далеко ", оборудван с е положително оръдие и отличен мотор. Но множеството от тези западни устройства и системи най-вероятно са познати на съветските военни и инженери. Оръдието Л30 (по-нататъшно развиване на по-ранното Л11), съдейки по резултатите от сравнителните проби, не е нищо изключително, отстъпвайки на общоприетите танкови оръдия на НАТО, които се основават на извънредно сполучливото 120-мм оръдие на “Райнметал ” Рх-120. Не без причина, след неуспеха на надпреварата “Гън Смоук ” в Гърция (опростен аналог на съветския танков биатлон), британците към този момент не вземат участие в тях.
Но бронята “Чобхем ” не съставлява единствено научен интерес. Подобна по структура бронезащита се употребява и на танковете “Ейбрамс ” M1A2, и на френските “Льоклерк ”, и на южнокорейските танкове, които в близко бъдеще би трябвало да постъпят на въоръжение в Полша. Въпреки че е мъчно да се реши естеството на провалянето на английския танк, сниман на видео, може да се допусна, че той е станал жертва на управляем артилерийски снаряд от вида „ Китолов “ или „ Краснопол “ непосредствено в региона на съсредоточаването или на излизане към линията за офанзива. Ударът е пристигнал от горната страна, в двигателното поделение или в покрива на купола. Тези региони не са предпазени от английската " супер ризница ". Може би “Чали ” е станал жертва на съветските хеликоптери, оборудвани с нови противотанкови ракети. Във всеки случай, към този момент тази машина не е разполагаем за изследване от нашите експерти.
Но ето какво е значимо да се означи. Ако съпоставим изображения на западни и съветски танкове, можем да забележим, че съветските машини, даже по-старите видове, имат доста разнообразни усъвършенствания. Такива промени в дизайна на бойни транспортни средства, дължащи се на условията на избран сектор от фронта, нормално се назовават " полеви модификации ". Някъде е подсилена, двуслойна динамична отбрана на предните издатини. Някъде спомагателни антикумулативни решетки и вериги. Понякога - с антидронови козирки. Всички сходни промени са неизброими.
Понякога танковете, които се бият на прилежащи сектори от фронта, само че извършват разнообразни задания, се разграничават един от различен като котка от куче. Западното съоръжение, употребявано от ВСУ като предписание има „ заводски “, еднообразен тип.
Обяснението на този феномен е елементарно за намиране. Всякакви промени в дизайна на бойни транспортни средства, които не са съгласувани с производителите, като предписание се възприемат отрицателно от промишлеността, до отхвърли за ремонт и поддръжка.
Но къде е “БАЕ Системс ”, производителят на “Чаланджър-2 ”, и къде е “Уралвагонзавод ”? От времето на Съюз на съветските социалистически републики традицията е такава, че в оперативните звена участват представители на промишлеността, фабричен екипи. Но е мъчно да си представим западни компании в полевата ремонтна база, в обсега на съветската артилерия.
Често строителните инженери сами оферират и утвърждават разнообразни усъвършенствания. На някои може да им се стори, че противодроновите " мангали " на кулите на нашите танкове са дело на самотни майстори. Повечето от тези структури обаче са или индустриално създадени, или съединени на място съгласно фабричните бюлетини, като се употребяват регламентирани материали и технологии. За такива усъвършенствания западните производители ще би трябвало да платят настрана.
По този метод от страната на врага няма жива връзка сред фронта и тила, което разрешава да се форсира процесът на рационализация и рационализиране на оръжията, въз основа на действителния военен опит. А нашите специалисти скоро ще стигнат до тайната английска " супер ризница ".
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Списъкът на ловните титли на съветската войска е допълнен с още един продукт. По-точно два, защото в това време се появиха доказателства за унищожаването на финландския бронетранспортьор “Сису XA-180 ”, който преди този момент не е бил употребен на фронта. Всичко това нямаше да буди интерес, в случай че „ Чали “ не беше хвален като „ невредим “. И то не от истеричните украински медии, а от Министерството на защитата на Англия, където до през вчерашния ден на формалния си уебсайт имаше подобаващ запис: „ Танк, който няма бойни загуби “. Нека отбележим в скоби: „ И в никакъв случай преди не е употребен против еднакъв зложелател на бойното поле “, само че кой се интересува от незначителни детайлности?
Припомняме, че Англия разгласи желанието си да трансферира 14 танка “Чаланджър-2 ” на Украйна през януари 2023 година По-късно беше обявено, че ще бъдат трансферирани 28 танка (две танкови роти на НАТО). През март 2023 година тогавашният министър на защитата на Украйна Алексей Резников разгласи, че танковете са пристигнали: „ Беше наслаждение да се возя на първия украински “Чаланджър-2 ”. Тези фантастични транспортни средства скоро ще стартират да извършват своите бойни задачи. “
75-тонните английски машини, оборудвани със 120-мм нарезно оръдие Л30A1 и две 7,62-мм картечници, бяха трансферирани на 82-ра десантно-щурмова бригада на ВСУ. Същата, която трябваше да щурмува Мелитопол. В средата на август журналистът от “Форбс ” Дейвид Акс заяви: „ Украинските въздушнодесантни войски най-сетне разположиха най-мощната си част на фронта: 82-ра десантно-десантна бригада от 2000 души. “ 82-ра бригада е въведена в пердах при село Работино, за което сега се водят дълги яростни боеве. Именно там е сниман горящият танк.
Прието е диванните специалисти да се смеят на английското танкостроене, само че на вятъра. В доста връзки това отношение беше предизвикано от обстоятелството, че по време на Втората международна война британците бяха в позиция да догонват огромните танкови сили и едвам в самия край съумяха да основат танка A34 “Комета ”, уравновесен във всички параметри.
В хомеопатични количества „ Кометите “ участваха в последните борби на европейския спектакъл, а по-късно бяха маркирани в съвсем всички войни на Британската империя от идващото следвоенно десетилетие, в това число в Корея. “Кометата ” към този момент имаше редица характерности, присъщи за главните бойни танкове, и нейният външен тип повлия директно на еволюцията на руските танкове Т-54/Т-55.
Танкът A41 “Центурион ”, който заменя A34 в производството и обслужването през 1949 година, става непрекъснат участник в доста местни спорове в Азия, Африка и Близкия изток в продължение на съвсем половин век. Има голям запас за рационализация и остава рисков съперник до 80-те години на предишния век. На Запад A41 от по-късни модификации се смята за първия в света ОБТ. Глупаво е да се отхвърля, че през 50-60-те години във Англия се е развила сериозна, самостоятелна школа по танкостроене.
Започвайки с " Кометата " (и даже по-рано), се появява една специфичност на школата - ясно изразената " разрушителна " ориентировка на английските танкове. Ако в други страни, когато избират оръдие за идващия танк, се управляват от правилата на универсалността, то британците, обратно на общоприетото разбиране, че „ танковете не се бият с танкове “, слагат противотанковите свойства на артилерийската система на напред във времето. Британският ФВ4201 “Чийфтан ”, последвал “Центуриона ” (в произвеждане от 1966 г.), употребява 120-мм нарезно оръдие Л11 с дължина 55 калибъра, най-мощното по това време в страните от НАТО.
В боекомплекта на това оръдие (и неговото развиване - оръдието L30 на танковете “Чаланджър-2 ”) има кумулативен високоексплозивен снаряд, кадърен да поразява цели на разстояние до 8 км. В същото време той е изключително ефикасен против леко бронирани бойни машини, които съставляват по-голямата част от транспортните средства на бойното поле. Британците особено акцентират, че през 1991 година по време на интервенция „ Пустинна стихия “ иракски Т-55 е бил погубен от подобен снаряд на разстояние 4,7 км, което се смята за връх за танково оръдие в дуел танк против танк.
Втората специфичност, която е ясно проявена в дизайна на “Чийфтан ” и третото потомство ОБТ “Чаланджър-1 ” и “Чаланджър-2 ”, които го последват, е желанието да се усили оптимално отбраната на танка.
И по този начин, 53% от масата на “Чийфтан ” е ризница, до момента в който " междинният " тогавашен ОБТ има тази цифра малко над 40%. Войната сред Иран и Ирак обаче демонстрира, че елементарната стоманена ризница не е в положение надеждно да издържи на снарядите на 125-милиметрови руски оръдия. В една от борбите иранска бригада, въоръжена с тези танкове, претърпява съкрушително проваляне от иракските Т-72 от първите модификации.
След това, по искане на иранската страна, стартира работа за подсилване на бронирането на “Чийфтан ” по програмата “Шир-1 ” (фарси - " Лъв " ), което докара до основаването на танка “Чаланджър-1 ”. Акцентът на плана е композитната ризница " Чобхем ”, създадена в Изследователския център за танкостроене, ситуиран в едноименния град в Съри. Именно тази ризница, чийто състав е строго систематизиран, придава на английския танк митологизирания ореол на " неуязвимост ".
Всъщност не се знае доста за този материал. Очевидно броневите панели “Чобхем ” са пластове от детайли от керамична плоча, затворени в железна клетка и свързани към задната (основна) плоча и няколко еластични пласта по схемата стомана-керамика-стомана. Благодарение на високата неотстъпчивост на керамичните детайли, такава отбрана на бронята е в положение да издържи както на кумулативни, по този начин и на кинетични оперени подкалибрени снаряди.
Според преобладаващото мнение в известната военна литература през днешния ден, нарасналата резистентност на английската композитна ризница против кумулативни снаряди се дължи на обстоятелството, че разтопеният метал, който образува кумулативната струята, като че ли се популяризира върху пукнатините, които се образуват в керамиката, когато снарядът попада. В този случай струята губи сила, разпадайки се на обособени капки.
Танкът “Чаланджър-2 ” е много съвременен. " Вижда далеко ", оборудван с е положително оръдие и отличен мотор. Но множеството от тези западни устройства и системи най-вероятно са познати на съветските военни и инженери. Оръдието Л30 (по-нататъшно развиване на по-ранното Л11), съдейки по резултатите от сравнителните проби, не е нищо изключително, отстъпвайки на общоприетите танкови оръдия на НАТО, които се основават на извънредно сполучливото 120-мм оръдие на “Райнметал ” Рх-120. Не без причина, след неуспеха на надпреварата “Гън Смоук ” в Гърция (опростен аналог на съветския танков биатлон), британците към този момент не вземат участие в тях.
Но бронята “Чобхем ” не съставлява единствено научен интерес. Подобна по структура бронезащита се употребява и на танковете “Ейбрамс ” M1A2, и на френските “Льоклерк ”, и на южнокорейските танкове, които в близко бъдеще би трябвало да постъпят на въоръжение в Полша. Въпреки че е мъчно да се реши естеството на провалянето на английския танк, сниман на видео, може да се допусна, че той е станал жертва на управляем артилерийски снаряд от вида „ Китолов “ или „ Краснопол “ непосредствено в региона на съсредоточаването или на излизане към линията за офанзива. Ударът е пристигнал от горната страна, в двигателното поделение или в покрива на купола. Тези региони не са предпазени от английската " супер ризница ". Може би “Чали ” е станал жертва на съветските хеликоптери, оборудвани с нови противотанкови ракети. Във всеки случай, към този момент тази машина не е разполагаем за изследване от нашите експерти.
Но ето какво е значимо да се означи. Ако съпоставим изображения на западни и съветски танкове, можем да забележим, че съветските машини, даже по-старите видове, имат доста разнообразни усъвършенствания. Такива промени в дизайна на бойни транспортни средства, дължащи се на условията на избран сектор от фронта, нормално се назовават " полеви модификации ". Някъде е подсилена, двуслойна динамична отбрана на предните издатини. Някъде спомагателни антикумулативни решетки и вериги. Понякога - с антидронови козирки. Всички сходни промени са неизброими.
Понякога танковете, които се бият на прилежащи сектори от фронта, само че извършват разнообразни задания, се разграничават един от различен като котка от куче. Западното съоръжение, употребявано от ВСУ като предписание има „ заводски “, еднообразен тип.
Обяснението на този феномен е елементарно за намиране. Всякакви промени в дизайна на бойни транспортни средства, които не са съгласувани с производителите, като предписание се възприемат отрицателно от промишлеността, до отхвърли за ремонт и поддръжка.
Но къде е “БАЕ Системс ”, производителят на “Чаланджър-2 ”, и къде е “Уралвагонзавод ”? От времето на Съюз на съветските социалистически републики традицията е такава, че в оперативните звена участват представители на промишлеността, фабричен екипи. Но е мъчно да си представим западни компании в полевата ремонтна база, в обсега на съветската артилерия.
Често строителните инженери сами оферират и утвърждават разнообразни усъвършенствания. На някои може да им се стори, че противодроновите " мангали " на кулите на нашите танкове са дело на самотни майстори. Повечето от тези структури обаче са или индустриално създадени, или съединени на място съгласно фабричните бюлетини, като се употребяват регламентирани материали и технологии. За такива усъвършенствания западните производители ще би трябвало да платят настрана.
По този метод от страната на врага няма жива връзка сред фронта и тила, което разрешава да се форсира процесът на рационализация и рационализиране на оръжията, въз основа на действителния военен опит. А нашите специалисти скоро ще стигнат до тайната английска " супер ризница ".
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ