Енгелуше Морина: Време е Сърбия да избере - ЕС или Кремъл
Руската война против Украйна хвърля сянка над цяла Европа, само че изключително мрачна е тази сянка над Западните Балкани, където допреди 20 и няколко години се водиха югославските войни, които в действителност смятахме за последните на Стария континент . Шестте страни от района, които още не са пълноправна част от Обединена Европа, са единни в желанието си да влязат в Европейския съюз. Русия обаче съумя да ги раздели. Албания, Косово и Република Северна Македония следват линията на Запада по отношение на Москва с вярата да им се отвори по-широка писта към еврочленство. Сърбия обаче, както и Босна и Херцеговина и Черна гора, където има мощни сръбски общности, се въздържат от налагане на наказания против Русия. В много мъчно състояние са сърбите - те са политически обвързани и енергийно подвластни от руснаците, в това време от тях се чака да поддържат Евросъюза, в случай че в действителност ще се причисляват към него.
Възможен ли е в новата геополитическа обстановка характерният за Сърбия баланс сред два противостоящи си лагера? И дали това е задоволително за останалите страни от района? За това писа тази седмица в разбор, озаглавен „ Разрушителният неутралитет на Сърбия “, Енгелуше Морина от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Той е посетител в предаването „ Събота 150 “.
Сърбия се оказа в доста деликатна за нея обстановка, откакто Русия нахлу в Украйна. Дали не пристигна времето Белград към този момент да избере дефинитивно с кого да върви напред - с Москва или със Запада?
Този въпрос в действителност тегне над сръбските управляващи към този момент от няколко години. Отдавна се вижда, че опитите им да седят по едно и също време на два стола са проблематични - хем да се стремиш към участие в Европейския съюз, хем да си непосредствен с Кремъл - политически най-много, само че и посредством газовата договорка и пазаруването на оръжейни системи. Според мен в действителност е време към този момент Сърбия да направи своя избор. Но в същото време съм малко скептична, че това ще стане. Заради реакциите там на войната в Украйна. Има много мощен извънредно десен детайл измежду сръбския електорат. Опозиционните партии, които го съставляват, съумяха да провеждат огромни демонстрации, и то няколко пъти към този момент. Това прави много мъчно за Вучич - президента - да предприеме каквито и да било значими стъпки към оттегляне от Кремъл и синхронизиране на външната му политика с тази на Европа и на НАТО. Възможно е да станем очевидци на леки придвижвания в тази посока след изборите. Но не и на скоростен развой.
Май никой не чака парламентарният и президентският избор на 3 април да се окаже повратно събитие.
Добре би било това да се окаже преломен миг. Но социологическите данни сочат, че резултатът най-вероятно няма да е доста по-различен от предните избори. Различното е, че този път можем да се надяваме да няма протест на опозиционните партии - не извънредно десните, а демократичните и зелените. Те ще влязат в Народното събрание, само че Вучич най-вероятно ще задържи властта с съдружните си сътрудници социалистите. Затова май би било прекомерно рано да се чака катарзис.
Както споделяме тук на Балканите, ще се разпореждат големи очаквания бурята да отмине и за какво да не се окажем по-късно в даже по-изгодна позиция от досегашната.
Сърбия явно е подложена на огромен напън. Пример за това е позицията на Европейския парламент, критикуваща държанието на другояче гледащия към Евросъюза Белград. Сърбия въпреки всичко обаче предприе някои стъпки - като гласуването в Общото заседание на Организация на обединените нации дружно с болшинството страни по света, които осъдиха съветската експанзия против Украйна. Но дали ще се опитат да излязат сухи от бурята? Не зная. Европа сега се трансформира доста и не считам, че натискът върху Сърбия ще отслабне. Тази стихия няма да отмине току-тъй.
В разбора си тази седмица застъпвате мнението, че Европейският съюз би трябвало да подходи по-строго към Сърбия. Не е ли по-добре обаче да се прояви повече градивност и нововъведение, с цел да бъде извоювана тя за сметка на Русия?
Тъкмо подобен е методът към Сърбия в този момент. Европейският съюз се пробва да бъде покрай сегашния политически хайлайф в Белград, с цел да не се хвърлят те в обятията на Кремъл. Но явно няма резултати. Напоследък и Съединените щати клонят към подобен метод - високопоставени техни представители да вземем за пример похвалиха обществено вота на Сърбия в Организация на обединените нации. И единствено провокираха неспокойствие измежду доста сърби. Има, несъмнено, логичност в това да се мисли, че по този начин Сърбия може да бъде привлечена към цялостна интеграция в Евросъюза, вместо да гледа в другата посока. Възможно е да бъде реализиран триумф, само че до момента тази политика е потвърдено безплодна.
Как се отнасяте към съветските обвинявания към Запада, че в действителност той е агресор, в това число поради бомбардировките на остатъчна Югославия по време на войната в Косово?
Контрааргументът ми е, че тогава светът се намеси, с цел да отбрани съществени права и свободи. И по този начин би трябвало да бъде!
Косово ли е най-уязвимата част на Западните Балкани в новосъздадената геополитическа среда? Или Босна би била по-атрактивна цел за дестабилизация?
Всъщност двете страни са еднообразно застрашени. И това е резултат от въпросния метод към Сърбия, който обезпечава пространство за други външни играчи да се настанят в района. Много хора го отдават и на неналичието на задоволително внимание от страна на Европейския съюз и Съединените щати към Косово и Босна. Босна сега е в по-сериозна заплаха. Ето, съветският дипломат там си разреши да насочва предизвестия - със същия език, с който приказват на Украйна - Босна да не се ориентира към участие в НАТО. Това е доста рисково. Да, Европа и Америка дават знаци, че към този момент са по-заинтересовани от района ни - да вземем за пример с това, че се удвоява персоналният състав на ЮФОР - европейската военна задача в Босна. Според мен обаче е нужен по-интензивен политически метод. Въпросът би трябвало да бъде подложен без заобикалки - страните би трябвало да избират на чия страна са геостратегически.
По-интензивен политически метод би трябвало да допуска по-силен политически ангажимент от най-влиятелните страни членки на Евросъюза. Виждате ли към този момент задоволително знаци от Германия, че трансформира метода си? Ето, има към този момент специфичен немски делегат за Западните Балкани.
Случващото се в този момент не се разграничава изключително от политиката в ерата „ Меркел “. Канцлерката Меркел постоянно споделяше верните неща - по какъв начин мястото на Балканите е в Европейския съюз, по какъв начин би трябвало да схванем, че присъединението им е доста значимо за сигурността на цяла Европа и т.н. Тази изразителност звучи и в този момент, изключително от страна на Зелените, само че също и от социалдемократите. Те знаят какво е належащо да приказват - би трябвало да се поддържа Берлинският развой, да се съкратява дистанцията сред съюза и Западните Балкани... Но действително до момента не сме видели визия или проект по какъв начин Германия, дружно с Франция - тъй като тя държи ротационното председателство сега - да реализира на процедура това съкращаване на дистанцията. А има доста способи да се направи това. В доста аспекти на евроинтеграцията тя може да бъде ускорена. Но политическата воля да се отиде оттатък думите към момента не се вижда.
Възможен ли е в новата геополитическа обстановка характерният за Сърбия баланс сред два противостоящи си лагера? И дали това е задоволително за останалите страни от района? За това писа тази седмица в разбор, озаглавен „ Разрушителният неутралитет на Сърбия “, Енгелуше Морина от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Той е посетител в предаването „ Събота 150 “.
Сърбия се оказа в доста деликатна за нея обстановка, откакто Русия нахлу в Украйна. Дали не пристигна времето Белград към този момент да избере дефинитивно с кого да върви напред - с Москва или със Запада?
Този въпрос в действителност тегне над сръбските управляващи към този момент от няколко години. Отдавна се вижда, че опитите им да седят по едно и също време на два стола са проблематични - хем да се стремиш към участие в Европейския съюз, хем да си непосредствен с Кремъл - политически най-много, само че и посредством газовата договорка и пазаруването на оръжейни системи. Според мен в действителност е време към този момент Сърбия да направи своя избор. Но в същото време съм малко скептична, че това ще стане. Заради реакциите там на войната в Украйна. Има много мощен извънредно десен детайл измежду сръбския електорат. Опозиционните партии, които го съставляват, съумяха да провеждат огромни демонстрации, и то няколко пъти към този момент. Това прави много мъчно за Вучич - президента - да предприеме каквито и да било значими стъпки към оттегляне от Кремъл и синхронизиране на външната му политика с тази на Европа и на НАТО. Възможно е да станем очевидци на леки придвижвания в тази посока след изборите. Но не и на скоростен развой.
Май никой не чака парламентарният и президентският избор на 3 април да се окаже повратно събитие.
Добре би било това да се окаже преломен миг. Но социологическите данни сочат, че резултатът най-вероятно няма да е доста по-различен от предните избори. Различното е, че този път можем да се надяваме да няма протест на опозиционните партии - не извънредно десните, а демократичните и зелените. Те ще влязат в Народното събрание, само че Вучич най-вероятно ще задържи властта с съдружните си сътрудници социалистите. Затова май би било прекомерно рано да се чака катарзис.
Както споделяме тук на Балканите, ще се разпореждат големи очаквания бурята да отмине и за какво да не се окажем по-късно в даже по-изгодна позиция от досегашната.
Сърбия явно е подложена на огромен напън. Пример за това е позицията на Европейския парламент, критикуваща държанието на другояче гледащия към Евросъюза Белград. Сърбия въпреки всичко обаче предприе някои стъпки - като гласуването в Общото заседание на Организация на обединените нации дружно с болшинството страни по света, които осъдиха съветската експанзия против Украйна. Но дали ще се опитат да излязат сухи от бурята? Не зная. Европа сега се трансформира доста и не считам, че натискът върху Сърбия ще отслабне. Тази стихия няма да отмине току-тъй.
В разбора си тази седмица застъпвате мнението, че Европейският съюз би трябвало да подходи по-строго към Сърбия. Не е ли по-добре обаче да се прояви повече градивност и нововъведение, с цел да бъде извоювана тя за сметка на Русия?
Тъкмо подобен е методът към Сърбия в този момент. Европейският съюз се пробва да бъде покрай сегашния политически хайлайф в Белград, с цел да не се хвърлят те в обятията на Кремъл. Но явно няма резултати. Напоследък и Съединените щати клонят към подобен метод - високопоставени техни представители да вземем за пример похвалиха обществено вота на Сърбия в Организация на обединените нации. И единствено провокираха неспокойствие измежду доста сърби. Има, несъмнено, логичност в това да се мисли, че по този начин Сърбия може да бъде привлечена към цялостна интеграция в Евросъюза, вместо да гледа в другата посока. Възможно е да бъде реализиран триумф, само че до момента тази политика е потвърдено безплодна.
Как се отнасяте към съветските обвинявания към Запада, че в действителност той е агресор, в това число поради бомбардировките на остатъчна Югославия по време на войната в Косово?
Контрааргументът ми е, че тогава светът се намеси, с цел да отбрани съществени права и свободи. И по този начин би трябвало да бъде!
Косово ли е най-уязвимата част на Западните Балкани в новосъздадената геополитическа среда? Или Босна би била по-атрактивна цел за дестабилизация?
Всъщност двете страни са еднообразно застрашени. И това е резултат от въпросния метод към Сърбия, който обезпечава пространство за други външни играчи да се настанят в района. Много хора го отдават и на неналичието на задоволително внимание от страна на Европейския съюз и Съединените щати към Косово и Босна. Босна сега е в по-сериозна заплаха. Ето, съветският дипломат там си разреши да насочва предизвестия - със същия език, с който приказват на Украйна - Босна да не се ориентира към участие в НАТО. Това е доста рисково. Да, Европа и Америка дават знаци, че към този момент са по-заинтересовани от района ни - да вземем за пример с това, че се удвоява персоналният състав на ЮФОР - европейската военна задача в Босна. Според мен обаче е нужен по-интензивен политически метод. Въпросът би трябвало да бъде подложен без заобикалки - страните би трябвало да избират на чия страна са геостратегически.
По-интензивен политически метод би трябвало да допуска по-силен политически ангажимент от най-влиятелните страни членки на Евросъюза. Виждате ли към този момент задоволително знаци от Германия, че трансформира метода си? Ето, има към този момент специфичен немски делегат за Западните Балкани.
Случващото се в този момент не се разграничава изключително от политиката в ерата „ Меркел “. Канцлерката Меркел постоянно споделяше верните неща - по какъв начин мястото на Балканите е в Европейския съюз, по какъв начин би трябвало да схванем, че присъединението им е доста значимо за сигурността на цяла Европа и т.н. Тази изразителност звучи и в този момент, изключително от страна на Зелените, само че също и от социалдемократите. Те знаят какво е належащо да приказват - би трябвало да се поддържа Берлинският развой, да се съкратява дистанцията сред съюза и Западните Балкани... Но действително до момента не сме видели визия или проект по какъв начин Германия, дружно с Франция - тъй като тя държи ротационното председателство сега - да реализира на процедура това съкращаване на дистанцията. А има доста способи да се направи това. В доста аспекти на евроинтеграцията тя може да бъде ускорена. Но политическата воля да се отиде оттатък думите към момента не се вижда.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ