Прозрението на Тръмп и бягството на Путин
Руската страна предложи къси спирания на военните дейности – не помирение, а краткотрайни огневи паузи. Украйна не одобри. Съществуват съществени подозрения, че Москва цели просто да завоюва време за прегрупиране на фронта.
Силен дипломатически ход на Киев беше предлагането за лидерска среща сред президентите Зеленски и Путин – до края на август. Кремъл реагира уклончиво, на процедура отказвайки. Това не е изненада, само че идва в основен политически миг.
С възхода на Доналд Тръмп към втори мандат в Белия дом, Кремъл не можа да се крие зад остарялата теза, че Западът отхвърля разговор. Тръмп освен предложи подобен, само че и направи всичко допустимо да го осъществя – даже за сметка на вътрешнопартийна рецензия от Републиканците.
Москва обаче не отговори с дейности. Участието ѝ в диалозите беше официално, а на терен – войната продължи. Срещата сред Зеленски и Тръмп във Вашингтон го потвърди. Разговорът беше сложен, а действителността – неумолима: Кремъл не желае мир, а нови шансове да удари.
Шест месеца по-късно, под напън от вътрешната страна (включително от първата дама), Тръмп промени курса. Поднови военната помощ за Украйна и сложи ултиматум: 50 дни на Путин да приключи войната – или ще последват още по-сурови наказания.
На този декор, украинската концепция за среща сред Зеленски и Путин наподобява стратегически ориентирана. Целта: да покаже, че Киев желае действителен разговор, а Кремъл – единствено време. Съобщението е ясно – в случай че Тръмп даде нов късмет, Путин ще го проиграе още веднъж.
Тръмп към този момент има задоволително учредения да задържи твърдата си позиция и да работи даже преди да изтече ултиматумът. Защото украинската позиция е законна и аргументирана – тя пази народен интерес в границите на интернационалното право. Русия, от своя страна, работи в полза на един властнически режим, който не търпи независимост даже вкъщи.
Доказателство за това е още преди началото на войната – в срещата сред Лавров и Антъни Блинкен. Когато съветският външен министър сложи въпроса за правата на руснаците в Украйна, отговорът бе мълниеносен: правата на руснаците в Украйна са по-добре обезпечени, в сравнение с в самата Русия. Лавров нямаше отговор.
Украйна не разчита единствено на Съединени американски щати – тя търси постоянни връзки и с Европейски Съюз. Именно по тази причина провокира паника решението на Зеленски да централизира ръководството на антикорупционните органи под основния прокурор. Реформата срещна опозиция и от европейските сътрудници, и от украинското общество – което излезе на улицата.
Зеленски отстъпи. Протестите демонстрираха, че украинците не търпят еднолично ръководство и бранят демократичните механизми. Реакцията им е съизмерима с духа на Майдана от 2013 година – доказателство, че гражданското общество в Украйна освен съществува, само че и действа.
Всякакви опити митингите да бъдат изопачени в интерес на Кремъл са изцяло неоснователни. Украйна гради страна, противоположна на съветската – с демократични институции и виновни жители.
Силен дипломатически ход на Киев беше предлагането за лидерска среща сред президентите Зеленски и Путин – до края на август. Кремъл реагира уклончиво, на процедура отказвайки. Това не е изненада, само че идва в основен политически миг.
С възхода на Доналд Тръмп към втори мандат в Белия дом, Кремъл не можа да се крие зад остарялата теза, че Западът отхвърля разговор. Тръмп освен предложи подобен, само че и направи всичко допустимо да го осъществя – даже за сметка на вътрешнопартийна рецензия от Републиканците.
Москва обаче не отговори с дейности. Участието ѝ в диалозите беше официално, а на терен – войната продължи. Срещата сред Зеленски и Тръмп във Вашингтон го потвърди. Разговорът беше сложен, а действителността – неумолима: Кремъл не желае мир, а нови шансове да удари.
Шест месеца по-късно, под напън от вътрешната страна (включително от първата дама), Тръмп промени курса. Поднови военната помощ за Украйна и сложи ултиматум: 50 дни на Путин да приключи войната – или ще последват още по-сурови наказания.
На този декор, украинската концепция за среща сред Зеленски и Путин наподобява стратегически ориентирана. Целта: да покаже, че Киев желае действителен разговор, а Кремъл – единствено време. Съобщението е ясно – в случай че Тръмп даде нов късмет, Путин ще го проиграе още веднъж.
Тръмп към този момент има задоволително учредения да задържи твърдата си позиция и да работи даже преди да изтече ултиматумът. Защото украинската позиция е законна и аргументирана – тя пази народен интерес в границите на интернационалното право. Русия, от своя страна, работи в полза на един властнически режим, който не търпи независимост даже вкъщи.
Доказателство за това е още преди началото на войната – в срещата сред Лавров и Антъни Блинкен. Когато съветският външен министър сложи въпроса за правата на руснаците в Украйна, отговорът бе мълниеносен: правата на руснаците в Украйна са по-добре обезпечени, в сравнение с в самата Русия. Лавров нямаше отговор.
Украйна не разчита единствено на Съединени американски щати – тя търси постоянни връзки и с Европейски Съюз. Именно по тази причина провокира паника решението на Зеленски да централизира ръководството на антикорупционните органи под основния прокурор. Реформата срещна опозиция и от европейските сътрудници, и от украинското общество – което излезе на улицата.
Зеленски отстъпи. Протестите демонстрираха, че украинците не търпят еднолично ръководство и бранят демократичните механизми. Реакцията им е съизмерима с духа на Майдана от 2013 година – доказателство, че гражданското общество в Украйна освен съществува, само че и действа.
Всякакви опити митингите да бъдат изопачени в интерес на Кремъл са изцяло неоснователни. Украйна гради страна, противоположна на съветската – с демократични институции и виновни жители.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ