Максудур Рахман, който е бил принуден да воюва, разказва пред

Максудур Рахман, който е бил заставен да води война, споделя пред осведомителната организация, че през 2024 година е видял публикация за работа като чистач в съветски боен лагер с месечна заплата сред 1000 и 1500 $ и опция за непрекъснато престояване. Заедно с трима свои сънародници той пътува до Москва, където подписва документи на съветски език – мислейки, че това са елементарни трудови контракти.

 

След това групата е преместена в далечен боен обект, където получава оръжие и минава тридневно образование. Следва пренасяне в казарма покрай руско-украинската граница, където подготовката продължава – а след това мъжете се оказват на фронтовата линия. Рахман споделя, че са били заплашвани с 10 години затвор и физическо принуждение.

Разказите на бангладешките служащи са доказани от пътни документи, съветски военни контракти, медицински и полицейски отчети, както и фотоси, които демонстрират визи, пострадвания и присъединяване във войната.

 

Не е ясно какъв брой жители на Бангладеш са били примамени в Русия, само че съгласно следствието към 40 души може да са изгубили живота си. Някои от мъжете са се озовали на фронтовата линия непринудено поради финансови претекстове.

Длъжностни лица и деятели показват, че Русия е употребила същата процедура и по отношение на мъже от други южноазиатски и африкански страни – в това число Индия и Непал.

 

След гибелта на няколко индийци на фронта Министерството на външните работи на страната оказа сериозен дипломатически напън върху Москва. По време на визитата си в Русия през юли 2024 година министър председателят Нарендра Моди получи увещание от Владимир Путин, че всички индийци, подведени да се бият, ще бъдат освободени и върнати вкъщи.

 

Централното бюро за следствие на Индия (CBI) даже разруши огромна мрежа за трафик на хора, оперираща в няколко щата – която е изпратила над 35 души в Русия посредством машинация.