Международната космическа станция получава първото си голямо разширение от десетилетие
Руската галактическа организация " Роскосмос " сполучливо изведе през вчерашния ден в околоземна орбита идващия огромен населен сегмент, който би трябвало да бъде интегриран към Международната галактическа станция (МКС). Става дума за многофункционалния лабораторен модул (МЛМ) " Наука " с дължина 13 метра, размер към 80 кубични метра и тегло малко над 20 тона. Той беше изстрелян в 17.58 ч. българско време в сряда от космодрума " Байконур " на борда на ракета-носител Протон-М. Събитието е значима стъпка за " Роскомос ", защото става дума за извеждането на първия съветски модул от 11 години насам. Още повече по проект " Наука " е трябвало да бъде изстрелян още през далечната 2007 година, само че серия механически и финансови проблеми неколкократно отсрочват извеждането му в орбита.
През идващите седем дни новият съветски модул последователно ще " настигне " МКС и автоматизирано ще се скачи с нея на мястото на дребната докинг-секцията " Прис ", която ще бъде " изхвърлена " над Тихия океан дружно със скачения към нея товарен галактически транспортен съд " Прогрес ".
Международната галактическа станция е най-мащабния взаимен план за основаване на модулен орбитален комплекс, чиито размери сега са, жестоко казано, колкото малко футболно игрище. Първият й сегмент е изведен в орбита през далечната 1998 година и до 2011 година е надграден с още 14 обитаеми модула. Изграждането и поддържането на МКС w momenta се финансира от галактическите организации на Съединени американски щати, Русия, Европейски Съюз, Япония и Канада. Предвижда се станцията да действа най-малко до 2028 година Планирано е през 2024 година към нея вероятно да бъде прикачен и частен населен сегмент, основан от компанията Axiom Space.
След като бъде интегриран към МКС, " Наука " ще стане третия по величина модул в съветската секция на орбиталния комплекс (след " Звезда " и " Заря " ). Както се схваща от името му, главната задача на новия сегмент ще е да усили потенциала за осъществяване на проучвателен опити. Във вътрешната му част ще има 21 универсални работни места, където да се тестват нови технологии в изискванията на микрогравитация. Освен тях ще има още 16 сходни работни места, ситуирани от външната част на модула, които ще разрешават провеждането на проучвания в изискванията на космiчески вакуум. Към тях ще има шлюз и роботизирана ръка, която ще разрешава опитите да се вършат без потребност астронавтите да излизат в открития космос. Освен за научни опити, новата секция ще съдържа още спални пространства, спомагателна тоалетна и нови системи за регенериране на вода и произвеждане на О2. Последното е извънредно значима добавка към МКС, защото аналогичните системи на остарелия съветски модул " Заря " стартират да работят с все по-ниска успеваемост след 22 години вярна работа в космоса.
Гореспомената роботизирана ръка с дължина 11 метра също заслужава особено внимание. Става дума за така наречен European Robotic Arm (ERA), която ще бъде скъпо допълнение към към този момент интегрираните аналогични устройства, доставени на МКС от Канадската и Японската галактически организации. По принцип нейната разработка стартира още в далечната 1996 година, само че е принудена да изчака 15 години, откакто е приключена, с цел да бъде изстреляна в комплект с " Наука ". След като новият модул бъде интегриран, нейната задача ще бъде да обслужва товарните интервенции в съветския сегмент на МКС, като ще може да реалокира съставни елементи с тегло до 8 тона и ще може да ги нарежда точно с оптимално отклоняване от най-много 5 милиметра. ERA също по този начин ще може да се употребява за напредване на самите астронавти по време на излизанията им в открития космос.
Изстрелването на модула " Наука " има и чисто политически измерения. То се случва в миг, в който Русия все по-сериозно слага под въпрос бъдещото си присъединяване в поддържането на МКС. В Кремъл все по-често се чуват гласове, че страната би трябвало да се изтегли от плана през 2025 година и да се концентрира върху създаването на своя лична по-малка галактическа станция. Според някои съветски експерти пък Русия просто би трябвало да отдели своите сегменти от МКС и да ги обособи в обособен орбитален комплекс. " Роскосмос " също по този начин не демонстрира интерес да се включи в бъдещите проекти на NASA за основаването на дребна орбитална станция към Луната в края на актуалното десетилетие. В този смисъл актуалното сполучливо изстрелване на " Наука " и изключително на ракетата-носител Протон-М, която не е летяла безаварийно от години, е нагледна проява, че Москва към момента има личен потенциал да реализира сходен план без непозната помощ.
През идващите седем дни новият съветски модул последователно ще " настигне " МКС и автоматизирано ще се скачи с нея на мястото на дребната докинг-секцията " Прис ", която ще бъде " изхвърлена " над Тихия океан дружно със скачения към нея товарен галактически транспортен съд " Прогрес ".
Международната галактическа станция е най-мащабния взаимен план за основаване на модулен орбитален комплекс, чиито размери сега са, жестоко казано, колкото малко футболно игрище. Първият й сегмент е изведен в орбита през далечната 1998 година и до 2011 година е надграден с още 14 обитаеми модула. Изграждането и поддържането на МКС w momenta се финансира от галактическите организации на Съединени американски щати, Русия, Европейски Съюз, Япония и Канада. Предвижда се станцията да действа най-малко до 2028 година Планирано е през 2024 година към нея вероятно да бъде прикачен и частен населен сегмент, основан от компанията Axiom Space.
След като бъде интегриран към МКС, " Наука " ще стане третия по величина модул в съветската секция на орбиталния комплекс (след " Звезда " и " Заря " ). Както се схваща от името му, главната задача на новия сегмент ще е да усили потенциала за осъществяване на проучвателен опити. Във вътрешната му част ще има 21 универсални работни места, където да се тестват нови технологии в изискванията на микрогравитация. Освен тях ще има още 16 сходни работни места, ситуирани от външната част на модула, които ще разрешават провеждането на проучвания в изискванията на космiчески вакуум. Към тях ще има шлюз и роботизирана ръка, която ще разрешава опитите да се вършат без потребност астронавтите да излизат в открития космос. Освен за научни опити, новата секция ще съдържа още спални пространства, спомагателна тоалетна и нови системи за регенериране на вода и произвеждане на О2. Последното е извънредно значима добавка към МКС, защото аналогичните системи на остарелия съветски модул " Заря " стартират да работят с все по-ниска успеваемост след 22 години вярна работа в космоса.
Гореспомената роботизирана ръка с дължина 11 метра също заслужава особено внимание. Става дума за така наречен European Robotic Arm (ERA), която ще бъде скъпо допълнение към към този момент интегрираните аналогични устройства, доставени на МКС от Канадската и Японската галактически организации. По принцип нейната разработка стартира още в далечната 1996 година, само че е принудена да изчака 15 години, откакто е приключена, с цел да бъде изстреляна в комплект с " Наука ". След като новият модул бъде интегриран, нейната задача ще бъде да обслужва товарните интервенции в съветския сегмент на МКС, като ще може да реалокира съставни елементи с тегло до 8 тона и ще може да ги нарежда точно с оптимално отклоняване от най-много 5 милиметра. ERA също по този начин ще може да се употребява за напредване на самите астронавти по време на излизанията им в открития космос.
Изстрелването на модула " Наука " има и чисто политически измерения. То се случва в миг, в който Русия все по-сериозно слага под въпрос бъдещото си присъединяване в поддържането на МКС. В Кремъл все по-често се чуват гласове, че страната би трябвало да се изтегли от плана през 2025 година и да се концентрира върху създаването на своя лична по-малка галактическа станция. Според някои съветски експерти пък Русия просто би трябвало да отдели своите сегменти от МКС и да ги обособи в обособен орбитален комплекс. " Роскосмос " също по този начин не демонстрира интерес да се включи в бъдещите проекти на NASA за основаването на дребна орбитална станция към Луната в края на актуалното десетилетие. В този смисъл актуалното сполучливо изстрелване на " Наука " и изключително на ракетата-носител Протон-М, която не е летяла безаварийно от години, е нагледна проява, че Москва към момента има личен потенциал да реализира сходен план без непозната помощ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ