Ноам Чомски/Truthout: Американската военна ескалация срещу Русия ще е без победители
Руската инвазия в Украйна изненада огромна част от света. Това е непровокирана и неоправдана офанзива, която ще остане в историята като едно от най-големите военни закононарушения на 21 век, твърди Ноам Чомски в извънредното изявление за Truthout, което следва по-долу. Политически съображения, като тези, представени от съветския президент Владимир Путин, не могат да бъдат употребявани като причини за оправдаване на започването на навлизане против суверенна нация. Пред лицето на тази ужасяваща инвазия обаче Съединени американски щати би трябвало да изберат незабавната дипломация пред военна ескалация, защото последната може да съставлява „ смъртна присъда за типа (човешкия, б.р.), без спечелили “, споделя Чомски.
Ноам Чомски е интернационално приет като един от най-важните живи интелектуалци. Неговият интелектуален растеж е сравняван с този на Галилей, Нютон и Декарт, защото работата му е имала голямо въздействие върху разнообразни области на научното и академично проучване, в това число филология, логичност и математика, компютърни науки, логика на психиката, медийни проучвания, философия, политика и интернационалните връзки.
Чомски е създател на към 150 книги и притежател на десетки високопрестижни награди, в това число Наградата за мир в Сидни и Наградата от Киото (японския еквивалент на Нобеловата награда), както и на десетки почетни докторски степени от най-известните университети в света. Чомски е почетен професор на Института в Масачузетския софтуерен институт и понастоящем лауреат професор в Университета на Аризона.
Си Джей Полихрониу: Ноам, нашествието на Русия в Украйна изненада множеството хора, изпращайки ударни талази по целия свят, макар че имаше доста индикации, че Путин е станал много разчувствуван от разширението на НАТО на изток и отхвърли на Вашингтон да вземе на съществено неговата „ алената линия “, обвързвана с настояванията за сигурност във връзка с Украйна. Защо мислите, че той реши да стартира инвазия в този миг?
Ноам Чомски: Преди да преминем към въпроса, би трябвало да уточним няколко обстоятелството, които са безспорни. Най-важният е, че съветската инвазия в Украйна е огромно военно закононарушение, нареждащо се до американската инвазия в Ирак и нашествието на Хитлер-Сталин в Полша през септември 1939 година, в случай че вземем единствено два ярки образеца. Винаги има смисъл да се търсят пояснения, само че няма опрощение, няма намаляване.
Обръщайки се в този момент към въпроса, има доста извънредно уверени излияния за мозъка на Путин. Обичайната история е, че той е уловен в параноични мечти, работи самичък, заобиколен от подмазващи се придворни от типа, прочут тук в това, което е останало от Републиканската партия, която се промъква към Мар-а-Лаго за благословията на Вожда.
Потокът от обиди може да е прецизен, само че може би могат да се обмислят и други благоприятни условия. Може би Путин имаше поради това, което той и неговите сътрудници споделяха мощно и ясно от години. Може да е, да вземем за пример, че „ защото главното искане на Путин е увещание, че НАТО няма да приема повече членове, и по-специално Украйна или Грузия, явно нямаше да има основа за актуалната рецесия, в случай че не беше разширение на алианса след края на Студената война или в случай че разширението се бе случило в естетика с построяването на конструкция за сигурност в Европа, която включва Русия ".
Авторът на тези думи е някогашният дипломат на Съединени американски щати в Русия Джак Матлок, един от дребното съществени експерти по Русия в дипломатическия корпус на Съединени американски щати, писал малко преди нашествието. Той продължава със заключението, че рецесията „ може елементарно да бъде позволена посредством използване на здрав разсъдък... "
" По всеки стандарт на здравия разсъдък в полза на Съединените щати е да предизвикват мира, а не спора. Да се опитаме да откъснем Украйна от съветското въздействие – явната цел на тези, които агитираха за „ цветните революции “ – беше глупава и рискова задача. Толкова скоро ли сме не запомнили урока от Кубинската ракетна рецесия? “
Възможностите, които остават след нашествието, са мрачни. Най-малкото, слаба е поддръжката за дипломатическите благоприятни условия, които към момента съществуват.
Матлок надали е самичък. Почти до същите изводи по отношение на главните проблеми се стига в записките на ръководителя на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, различен от дребното достоверни експерти по Русия. [Дипломат]
Още по-твърдата позиция на Джордж Кенан със забавяне беше необятно представена, подкрепена и от някогашния министър на защитата Уилям Пери, и отвън дипломатическите редици от известния академик по интернационалните връзки Джон Миършаймър и доста други фигури, които надали биха могли да бъдат по-масови.
Нищо от това не е неразбираемо. Вътрешни документи на Съединени американски щати, оповестени от WikiLeaks, разкриват, че безразсъдното предложение на Буш II към Украйна да се причисли към НАТО незабавно провокира остри предизвестия от Русия, че разширяващата се военна опасност не може да бъде толерирана. Разбираемо.
Можем инцидентно да обърнем внимание на странната идея за „ лявото “, която се появява постоянно в рецензията на „ лявото “ за непълен песимизъм по отношение на „ линията на Кремъл “.
Факт е, почтено казано, че ние не знаем за какво е взето решението, даже дали е взето единствено от Путин или от съветския Съвет за сигурност, в който той играе водеща роля. Има обаче някои неща, които знаем с огромна убеденост, в това число записа, прегледан в някои детайлности от преди малко цитираните, които са били на високи позиции навътре в системата за обмисляне.
Накратко, рецесията назрява от 25 години, защото Съединени американски щати пренебрежително отхвърлиха съветските опасения за сигурността, по-специално техните ясни червени линии: Грузия и изключително Украйна.
Има основателна причина да се счита, че тази покруса е можела да бъде избегната до последния миг. Обсъждали сме го и преди, неведнъж. Защо Путин стартира незаконната експанзия тъкмо в този момент, можем да гадаем както си желаеме. Но непосредствената предистория не е неразбираема - заобикаля се, само че не се оспорва.
Лесно е да се разбере за какво страдащите от закононарушението могат да считат, че е недопустимо наслаждение да се питат за какво се е случило и дали е могло да бъде избегнато. Разбираемо, само че неправилно.
Ако желаеме да отговорим на нещастието по способи, които ще оказват помощ на жертвите и ще предотвратим още по-лоши произшествия, които се задават, е умно и належащо да научим колкото се може повече за това какво се е объркало и по какъв начин е могло да бъде курсът поправено. Героичните жестове може да са приемливи. Те не са потребни.
Както постоянно преди, си припомням един урок, който научих от дълго време. В края на 60-те години на предишния век участвах в среща в Европа с няколко представители на Фронта за национално избавление на Южен Виетнам („ Виет Конг “, на нашия език). Беше по време на късия интервал на интензивно опълчване на ужасяващите закононарушения на Съединени американски щати в Индокитай.
Някои младежи бяха толкоз вбесени, че смятаха, че единствено насилствена реакция би била подобаващ отговор на разгръщащите се чудовищни неща: строшаване на прозорци на основната улица, бомбардиране на наборния център. Всичко по-малко се равняваше на съучастничество в ужасни закононарушения.
Виетнамците виждаха нещата по доста друг метод. Те изрично се опълчиха на всички сходни ограничения. Те показаха своя модел на ефикасен митинг: няколко дами стоят в безмълвна молитва на гробовете на американски бойци, убити във Виетнам. Те не се интересуваха какво кара американските съперници на войната да се усещат праведни и честни. Те желаеха да оцелеят.
Това е урок, който постоянно съм чувал под една или друга форма от жертви на ужасни премеждия в Глобалния Юг, главната цел на имперското принуждение. Урок, който би трябвало да вземем драговолно, приспособен към събитията. Днес това значи изпитание да разберем за какво се е случила тази покруса и какво е могло да се направи, с цел да я предотвратим, и да използван тези уроци към това, което следва.
Въпросът се врязва надълбоко. Няма време да прегледаме този сериозно значим въпрос тук, само че неведнъж реакцията на действителна или мислена рецесия е била посегателство към шестте оръжия, а не към маслиновата клонка. Това е съвсем инстикт и следствията като цяло са ужасни - за обичайните жертви.
Винаги си коства да се опитате да разберете, да помислите стъпка или две напред за евентуалните последствия от деяние или безучастие. Реални истини, несъмнено, само че си коства да бъдат повторени, тъй като те толкоз елементарно се отхвърлят във времена на оправдана пристрастеност.
Разбира се, правилно е, че Съединени американски щати и техните съдружници нарушават интернационалното право, без да им мигне окото, само че това не смекчава закононарушенията на Путин.
Възможностите, които остават след нашествието, са мрачни. Най-малкото неприятно е поддръжката за дипломатическите благоприятни условия, които към момента съществуват, с вярата да се реализира резултат, не прекомерно надалеч от това, което беше доста евентуално постижимо преди няколко дни: обезвреждане на Украйна в австрийски жанр, някаква версия на федерализма от Минск II вътре в нея.
Много по-трудно е за постигане в този момент. И – безусловно – със избавителен люк за Путин, или резултатите ще бъдат още по-страшни за Украйна и всички останали, може би съвсем невъобразимо.
Много надалеч от правораздаването. Но по кое време справедливостта е спечелила в интернационалните каузи? Нужно ли е още един път да преразглеждаме ужасяващия запис?
Харесва ви или не, изборът в този момент е редуциран до противен резултат, който по-скоро възнаграждава, в сравнение с санкционира Путин за акта на експанзия - или мощната опция за дефинитивна война. А може и да се почувствате приемливо да набутате мечката в ъгъла, откъдето тя да се нахвърли в обезсърчение - както може да направи. Едва ли е умно обаче.
Междувременно би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да осигурим значима поддръжка за тези, които безстрашно пазят родината си против жестоки агресори, за тези, които бягат от ужасите, и за хилядите смели руснаци, които обществено се опълчват на престъпността на своята страна с огромен персонален риск, урок за всички нас.
И ние също би трябвало да се опитаме да намерим способи да помогнем на доста по-широк клас жертви: целия живот на Земята. Тази злополука се случи в миг, в който всички велики сили, в действителност всички ние, трябваше да работим дружно, с цел да овладеем огромния камшик на унищожаването на околната среда, който към този момент нанася мрачни жертви, като скоро следва доста по-лошо, в случай че не бъдат подхванати съществени старания бързо. За да подчертае очевидното, IPCC преди малко разгласява най-новата и надалеч най-зловеща от постоянните си оценки за това по какъв начин се стремим към злополука.
Междувременно нужните дейности са в застой, даже са върнати обратно, защото извънредно нужните запаси са отдадени на заличаване и светът в този момент е на път да разшири потреблението на изкопаеми горива, в това число най-опасното и комфортно несметно от тях, въглищата.
По-гротескна обстановка надали би могла да бъде измислена от злоумишлен дявол. Не може да се пренебрегне. Всеки миг е от голяма важност.
Си Джей Полихрониу: Руското навлизане е в очевидно нарушаване на член 2, параграф 4 от Устава на Организация на обединените нации, който не разрешава опасността или потреблението на мощ против териториалната целокупност на друга страна. Въпреки това Путин се опита да предложи правни обосновки за нашествието по време на речта си на 24 февруари, Русия цитира Косово, Ирак, Либия и Сирия като доказателство, че Съединените щати и техните съдружници нарушават неведнъж интернационалното право. Можете ли да коментирате правните обосновки на Путин за нахлуването в Украйна и за положението на интернационалното право в ерата след Студената война?
Чомски: Няма какво да се каже за опита на Путин да предложи правно опрощение за своята експанзия. Заслугата му е нулева.
Разбира се, правилно е, че Съединени американски щати и техните съдружници нарушават интернационалното право, без да им мигне окото, само че това не смекчава закононарушенията на Путин. Косово, Ирак и Либия обаче имаха директно влияние върху спора към Украйна.
Нахлуването в Ирак беше учебникарски образец за закононарушенията, за които нацистите бяха обесени в Нюрнберг, чиста непредизвикана експанзия. И удар в лицето на Русия.
Съревнованието е смъртна присъда за типа ни, без спечелили. Намираме се в решителен миг от човешката история.
В случая с Косово експанзията на НАТО (което значи експанзия на САЩ) беше оповестена за „ противозаконна, само че оправдана “ (например от Международната комисия за Косово, управлявана от Ричард Голдстоун) на съображение, че бомбардировката е била подхваната, с цел да се прекратят продължаващите жестокости.
Това решение изискваше превръщане на хронологията. Доказателствата са големи, че потопът от жестокости е разследване от нашествието: предсказуемо, планувано, предстоящо. Освен това имаше дипломатически благоприятни условия, [но] както нормално, пренебрегнати в интерес на насилието.
Високопоставени представители на Съединени американски щати удостоверяват, че на първо място бомбардирането на съветския съдружник Сърбия - без даже да ги осведомят авансово - е преобърнало съветските старания да работят дружно със Съединени американски щати по някакъв метод за построяването на европейски ред за сигурност след Студената война, поврат, интензивен с нашествието на Ирак и бомбардировките на Либия, откакто Русия се съгласи да не постанова несъгласие на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която НАТО незабавно наруши.
Събитията имат последствия; все пак, обстоятелствата могат да бъдат скрити в границите на доктриналната система.
Статутът на интернационалното право не се промени в интервала след Студената война, даже на думи, да не приказваме за дейности. Президентът Клинтън даде да се разбере, че Съединени американски щати нямат желание да го съблюдават.
Доктрината на Клинтън заявява, че Съединени американски щати си резервират правото да работят „ едностранно, когато е належащо “, в това число с „ едностранно потребление на военна мощ “ за отбрана на такива жизненоважни ползи като „ обезпечаване на безконтролен достъп до основни пазари, енергийни доставки и стратегически запаси “. Наследниците му също, както и всеки различен, който може безнаказано да нарушава закона.
Това не значи, че интернационалното право няма стойност. То има диапазон на употреба и е потребен стандарт в някои връзки.
- Целта на съветската инвазия наподобява е да смъкна държавното управление на Зеленски и да сложи на негово място проруско такова. Въпреки това, каквото и да се случи, Украйна е изправена пред плашещо бъдеще за решението си да стане пешка в геостратегическите игри на Вашингтон. В този подтекст какъв брой евентуално е икономическите наказания да накарат Русия да промени позицията си по отношение на Украйна – или икономическите наказания целят нещо по-голямо, като подкопаване на контрола на Путин вътре в Русия и връзките със страни като Куба, Венецуела и евентуално даже самия Китай?
Украйна може да не е направила най-разумния избор, само че нямаше нищо сходно на опциите, с които разполагаха имперските страни. Подозирам, че глобите ще доведат Русия до още по-голяма взаимозависимост от Китай.
С изключение на сериозна смяна на курса, Русия е клептократична нефтодържава, разчитаща на запас, който би трябвало да намалее внезапно, или всички сме свършени. Не е ясно дали нейната финансова система може да устои на остра офанзива посредством наказания или други средства. Още повече причина да предложите спешен люк с мимика.
Западните държавни управления, главните опозиционни партии, в това число Лейбъристката партия в Обединеното кралство, както и корпоративните медии започнаха шовинистична антируска акция. Целите включват освен съветски олигарси, само че и музиканти, диригенти и артисти и даже притежатели на футболни клубове като Роман Абрамович от ФК Челси. Русия даже беше изгонена от Евровизия през 2022 година след нашествието. Това е същата реакция, която корпоративните медии и интернационалната общественост като цяло демонстрираха към Съединени американски щати след тяхното навлизане и следващо заличаване на Ирак, нали?
Вашият подигравателен коментар е напълно подходящ. И можем да продължим по способи, които са ни прекомерно познати.
Смятате ли, че нашествието ще стартира нова епоха на дълготрайно състезание сред Русия (и евентуално в съюз с Китай) и Запада?
Трудно е да се каже къде ще падне пепелта - и това може да се окаже, че не е метафора. Засега Китай играе невъзмутимо и евентуално ще се опита да продължи своята обширна стратегия за икономическа интеграция на огромна част от света в границите на разширяващата се световна система, като преди няколко седмици включи Аржентина в самодейността „ Един пояс, веднъж “, до момента в който следи противниците да унищожават себе си.
Както сме обсъждали преди, конкуренцията е смъртна присъда за типа ни, без спечелили. Намираме се в решителен миг от човешката история. Не може да се отхвърли. Не може да се пренебрегне.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ноам Чомски е интернационално приет като един от най-важните живи интелектуалци. Неговият интелектуален растеж е сравняван с този на Галилей, Нютон и Декарт, защото работата му е имала голямо въздействие върху разнообразни области на научното и академично проучване, в това число филология, логичност и математика, компютърни науки, логика на психиката, медийни проучвания, философия, политика и интернационалните връзки.
Чомски е създател на към 150 книги и притежател на десетки високопрестижни награди, в това число Наградата за мир в Сидни и Наградата от Киото (японския еквивалент на Нобеловата награда), както и на десетки почетни докторски степени от най-известните университети в света. Чомски е почетен професор на Института в Масачузетския софтуерен институт и понастоящем лауреат професор в Университета на Аризона.
Си Джей Полихрониу: Ноам, нашествието на Русия в Украйна изненада множеството хора, изпращайки ударни талази по целия свят, макар че имаше доста индикации, че Путин е станал много разчувствуван от разширението на НАТО на изток и отхвърли на Вашингтон да вземе на съществено неговата „ алената линия “, обвързвана с настояванията за сигурност във връзка с Украйна. Защо мислите, че той реши да стартира инвазия в този миг?
Ноам Чомски: Преди да преминем към въпроса, би трябвало да уточним няколко обстоятелството, които са безспорни. Най-важният е, че съветската инвазия в Украйна е огромно военно закононарушение, нареждащо се до американската инвазия в Ирак и нашествието на Хитлер-Сталин в Полша през септември 1939 година, в случай че вземем единствено два ярки образеца. Винаги има смисъл да се търсят пояснения, само че няма опрощение, няма намаляване.
Обръщайки се в този момент към въпроса, има доста извънредно уверени излияния за мозъка на Путин. Обичайната история е, че той е уловен в параноични мечти, работи самичък, заобиколен от подмазващи се придворни от типа, прочут тук в това, което е останало от Републиканската партия, която се промъква към Мар-а-Лаго за благословията на Вожда.
Потокът от обиди може да е прецизен, само че може би могат да се обмислят и други благоприятни условия. Може би Путин имаше поради това, което той и неговите сътрудници споделяха мощно и ясно от години. Може да е, да вземем за пример, че „ защото главното искане на Путин е увещание, че НАТО няма да приема повече членове, и по-специално Украйна или Грузия, явно нямаше да има основа за актуалната рецесия, в случай че не беше разширение на алианса след края на Студената война или в случай че разширението се бе случило в естетика с построяването на конструкция за сигурност в Европа, която включва Русия ".
Авторът на тези думи е някогашният дипломат на Съединени американски щати в Русия Джак Матлок, един от дребното съществени експерти по Русия в дипломатическия корпус на Съединени американски щати, писал малко преди нашествието. Той продължава със заключението, че рецесията „ може елементарно да бъде позволена посредством използване на здрав разсъдък... "
" По всеки стандарт на здравия разсъдък в полза на Съединените щати е да предизвикват мира, а не спора. Да се опитаме да откъснем Украйна от съветското въздействие – явната цел на тези, които агитираха за „ цветните революции “ – беше глупава и рискова задача. Толкова скоро ли сме не запомнили урока от Кубинската ракетна рецесия? “
Възможностите, които остават след нашествието, са мрачни. Най-малкото, слаба е поддръжката за дипломатическите благоприятни условия, които към момента съществуват.
Матлок надали е самичък. Почти до същите изводи по отношение на главните проблеми се стига в записките на ръководителя на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, различен от дребното достоверни експерти по Русия. [Дипломат]
Още по-твърдата позиция на Джордж Кенан със забавяне беше необятно представена, подкрепена и от някогашния министър на защитата Уилям Пери, и отвън дипломатическите редици от известния академик по интернационалните връзки Джон Миършаймър и доста други фигури, които надали биха могли да бъдат по-масови.
Нищо от това не е неразбираемо. Вътрешни документи на Съединени американски щати, оповестени от WikiLeaks, разкриват, че безразсъдното предложение на Буш II към Украйна да се причисли към НАТО незабавно провокира остри предизвестия от Русия, че разширяващата се военна опасност не може да бъде толерирана. Разбираемо.
Можем инцидентно да обърнем внимание на странната идея за „ лявото “, която се появява постоянно в рецензията на „ лявото “ за непълен песимизъм по отношение на „ линията на Кремъл “.
Факт е, почтено казано, че ние не знаем за какво е взето решението, даже дали е взето единствено от Путин или от съветския Съвет за сигурност, в който той играе водеща роля. Има обаче някои неща, които знаем с огромна убеденост, в това число записа, прегледан в някои детайлности от преди малко цитираните, които са били на високи позиции навътре в системата за обмисляне.
Накратко, рецесията назрява от 25 години, защото Съединени американски щати пренебрежително отхвърлиха съветските опасения за сигурността, по-специално техните ясни червени линии: Грузия и изключително Украйна.
Има основателна причина да се счита, че тази покруса е можела да бъде избегната до последния миг. Обсъждали сме го и преди, неведнъж. Защо Путин стартира незаконната експанзия тъкмо в този момент, можем да гадаем както си желаеме. Но непосредствената предистория не е неразбираема - заобикаля се, само че не се оспорва.
Лесно е да се разбере за какво страдащите от закононарушението могат да считат, че е недопустимо наслаждение да се питат за какво се е случило и дали е могло да бъде избегнато. Разбираемо, само че неправилно.
Ако желаеме да отговорим на нещастието по способи, които ще оказват помощ на жертвите и ще предотвратим още по-лоши произшествия, които се задават, е умно и належащо да научим колкото се може повече за това какво се е объркало и по какъв начин е могло да бъде курсът поправено. Героичните жестове може да са приемливи. Те не са потребни.
Както постоянно преди, си припомням един урок, който научих от дълго време. В края на 60-те години на предишния век участвах в среща в Европа с няколко представители на Фронта за национално избавление на Южен Виетнам („ Виет Конг “, на нашия език). Беше по време на късия интервал на интензивно опълчване на ужасяващите закононарушения на Съединени американски щати в Индокитай.
Някои младежи бяха толкоз вбесени, че смятаха, че единствено насилствена реакция би била подобаващ отговор на разгръщащите се чудовищни неща: строшаване на прозорци на основната улица, бомбардиране на наборния център. Всичко по-малко се равняваше на съучастничество в ужасни закононарушения.
Виетнамците виждаха нещата по доста друг метод. Те изрично се опълчиха на всички сходни ограничения. Те показаха своя модел на ефикасен митинг: няколко дами стоят в безмълвна молитва на гробовете на американски бойци, убити във Виетнам. Те не се интересуваха какво кара американските съперници на войната да се усещат праведни и честни. Те желаеха да оцелеят.
Това е урок, който постоянно съм чувал под една или друга форма от жертви на ужасни премеждия в Глобалния Юг, главната цел на имперското принуждение. Урок, който би трябвало да вземем драговолно, приспособен към събитията. Днес това значи изпитание да разберем за какво се е случила тази покруса и какво е могло да се направи, с цел да я предотвратим, и да използван тези уроци към това, което следва.
Въпросът се врязва надълбоко. Няма време да прегледаме този сериозно значим въпрос тук, само че неведнъж реакцията на действителна или мислена рецесия е била посегателство към шестте оръжия, а не към маслиновата клонка. Това е съвсем инстикт и следствията като цяло са ужасни - за обичайните жертви.
Винаги си коства да се опитате да разберете, да помислите стъпка или две напред за евентуалните последствия от деяние или безучастие. Реални истини, несъмнено, само че си коства да бъдат повторени, тъй като те толкоз елементарно се отхвърлят във времена на оправдана пристрастеност.
Разбира се, правилно е, че Съединени американски щати и техните съдружници нарушават интернационалното право, без да им мигне окото, само че това не смекчава закононарушенията на Путин.
Възможностите, които остават след нашествието, са мрачни. Най-малкото неприятно е поддръжката за дипломатическите благоприятни условия, които към момента съществуват, с вярата да се реализира резултат, не прекомерно надалеч от това, което беше доста евентуално постижимо преди няколко дни: обезвреждане на Украйна в австрийски жанр, някаква версия на федерализма от Минск II вътре в нея.
Много по-трудно е за постигане в този момент. И – безусловно – със избавителен люк за Путин, или резултатите ще бъдат още по-страшни за Украйна и всички останали, може би съвсем невъобразимо.
Много надалеч от правораздаването. Но по кое време справедливостта е спечелила в интернационалните каузи? Нужно ли е още един път да преразглеждаме ужасяващия запис?
Харесва ви или не, изборът в този момент е редуциран до противен резултат, който по-скоро възнаграждава, в сравнение с санкционира Путин за акта на експанзия - или мощната опция за дефинитивна война. А може и да се почувствате приемливо да набутате мечката в ъгъла, откъдето тя да се нахвърли в обезсърчение - както може да направи. Едва ли е умно обаче.
Междувременно би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да осигурим значима поддръжка за тези, които безстрашно пазят родината си против жестоки агресори, за тези, които бягат от ужасите, и за хилядите смели руснаци, които обществено се опълчват на престъпността на своята страна с огромен персонален риск, урок за всички нас.
И ние също би трябвало да се опитаме да намерим способи да помогнем на доста по-широк клас жертви: целия живот на Земята. Тази злополука се случи в миг, в който всички велики сили, в действителност всички ние, трябваше да работим дружно, с цел да овладеем огромния камшик на унищожаването на околната среда, който към този момент нанася мрачни жертви, като скоро следва доста по-лошо, в случай че не бъдат подхванати съществени старания бързо. За да подчертае очевидното, IPCC преди малко разгласява най-новата и надалеч най-зловеща от постоянните си оценки за това по какъв начин се стремим към злополука.
Междувременно нужните дейности са в застой, даже са върнати обратно, защото извънредно нужните запаси са отдадени на заличаване и светът в този момент е на път да разшири потреблението на изкопаеми горива, в това число най-опасното и комфортно несметно от тях, въглищата.
По-гротескна обстановка надали би могла да бъде измислена от злоумишлен дявол. Не може да се пренебрегне. Всеки миг е от голяма важност.
Си Джей Полихрониу: Руското навлизане е в очевидно нарушаване на член 2, параграф 4 от Устава на Организация на обединените нации, който не разрешава опасността или потреблението на мощ против териториалната целокупност на друга страна. Въпреки това Путин се опита да предложи правни обосновки за нашествието по време на речта си на 24 февруари, Русия цитира Косово, Ирак, Либия и Сирия като доказателство, че Съединените щати и техните съдружници нарушават неведнъж интернационалното право. Можете ли да коментирате правните обосновки на Путин за нахлуването в Украйна и за положението на интернационалното право в ерата след Студената война?
Чомски: Няма какво да се каже за опита на Путин да предложи правно опрощение за своята експанзия. Заслугата му е нулева.
Разбира се, правилно е, че Съединени американски щати и техните съдружници нарушават интернационалното право, без да им мигне окото, само че това не смекчава закононарушенията на Путин. Косово, Ирак и Либия обаче имаха директно влияние върху спора към Украйна.
Нахлуването в Ирак беше учебникарски образец за закононарушенията, за които нацистите бяха обесени в Нюрнберг, чиста непредизвикана експанзия. И удар в лицето на Русия.
Съревнованието е смъртна присъда за типа ни, без спечелили. Намираме се в решителен миг от човешката история.
В случая с Косово експанзията на НАТО (което значи експанзия на САЩ) беше оповестена за „ противозаконна, само че оправдана “ (например от Международната комисия за Косово, управлявана от Ричард Голдстоун) на съображение, че бомбардировката е била подхваната, с цел да се прекратят продължаващите жестокости.
Това решение изискваше превръщане на хронологията. Доказателствата са големи, че потопът от жестокости е разследване от нашествието: предсказуемо, планувано, предстоящо. Освен това имаше дипломатически благоприятни условия, [но] както нормално, пренебрегнати в интерес на насилието.
Високопоставени представители на Съединени американски щати удостоверяват, че на първо място бомбардирането на съветския съдружник Сърбия - без даже да ги осведомят авансово - е преобърнало съветските старания да работят дружно със Съединени американски щати по някакъв метод за построяването на европейски ред за сигурност след Студената война, поврат, интензивен с нашествието на Ирак и бомбардировките на Либия, откакто Русия се съгласи да не постанова несъгласие на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която НАТО незабавно наруши.
Събитията имат последствия; все пак, обстоятелствата могат да бъдат скрити в границите на доктриналната система.
Статутът на интернационалното право не се промени в интервала след Студената война, даже на думи, да не приказваме за дейности. Президентът Клинтън даде да се разбере, че Съединени американски щати нямат желание да го съблюдават.
Доктрината на Клинтън заявява, че Съединени американски щати си резервират правото да работят „ едностранно, когато е належащо “, в това число с „ едностранно потребление на военна мощ “ за отбрана на такива жизненоважни ползи като „ обезпечаване на безконтролен достъп до основни пазари, енергийни доставки и стратегически запаси “. Наследниците му също, както и всеки различен, който може безнаказано да нарушава закона.
Това не значи, че интернационалното право няма стойност. То има диапазон на употреба и е потребен стандарт в някои връзки.
- Целта на съветската инвазия наподобява е да смъкна държавното управление на Зеленски и да сложи на негово място проруско такова. Въпреки това, каквото и да се случи, Украйна е изправена пред плашещо бъдеще за решението си да стане пешка в геостратегическите игри на Вашингтон. В този подтекст какъв брой евентуално е икономическите наказания да накарат Русия да промени позицията си по отношение на Украйна – или икономическите наказания целят нещо по-голямо, като подкопаване на контрола на Путин вътре в Русия и връзките със страни като Куба, Венецуела и евентуално даже самия Китай?
Украйна може да не е направила най-разумния избор, само че нямаше нищо сходно на опциите, с които разполагаха имперските страни. Подозирам, че глобите ще доведат Русия до още по-голяма взаимозависимост от Китай.
С изключение на сериозна смяна на курса, Русия е клептократична нефтодържава, разчитаща на запас, който би трябвало да намалее внезапно, или всички сме свършени. Не е ясно дали нейната финансова система може да устои на остра офанзива посредством наказания или други средства. Още повече причина да предложите спешен люк с мимика.
Западните държавни управления, главните опозиционни партии, в това число Лейбъристката партия в Обединеното кралство, както и корпоративните медии започнаха шовинистична антируска акция. Целите включват освен съветски олигарси, само че и музиканти, диригенти и артисти и даже притежатели на футболни клубове като Роман Абрамович от ФК Челси. Русия даже беше изгонена от Евровизия през 2022 година след нашествието. Това е същата реакция, която корпоративните медии и интернационалната общественост като цяло демонстрираха към Съединени американски щати след тяхното навлизане и следващо заличаване на Ирак, нали?
Вашият подигравателен коментар е напълно подходящ. И можем да продължим по способи, които са ни прекомерно познати.
Смятате ли, че нашествието ще стартира нова епоха на дълготрайно състезание сред Русия (и евентуално в съюз с Китай) и Запада?
Трудно е да се каже къде ще падне пепелта - и това може да се окаже, че не е метафора. Засега Китай играе невъзмутимо и евентуално ще се опита да продължи своята обширна стратегия за икономическа интеграция на огромна част от света в границите на разширяващата се световна система, като преди няколко седмици включи Аржентина в самодейността „ Един пояс, веднъж “, до момента в който следи противниците да унищожават себе си.
Както сме обсъждали преди, конкуренцията е смъртна присъда за типа ни, без спечелили. Намираме се в решителен миг от човешката история. Не може да се отхвърли. Не може да се пренебрегне.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ