Москва: Западът се опитва да всява раздор в руско-българското сътрудничество
Русия счита, че съществуват несъгласия сред отчета за националната сигурност на България, в който Русия е посочена като опасност за страната, и желанията на българското държавно управление да развива двустранни връзки с Москва. Това написа в известие от Руското министерство на външните работи.
Според него, в случай че това несъгласие е под въздействието на западните сътрудници, то „ те очевидно се пробват да внесат разкол в руско-българското многоизмерно, взаимноизгодно съдействие “ .
От министерството показват също, че буди страдание това, че Народното събрание на България въпреки всичко утвърди импортирания от държавното управление отчет за положението на националната сигурност на Република България през 2016 година, в който Русия е посочена като опасност за страната. „ Съдържащите се там пасажи внезапно опонират с заявените планове на сегашния министерски кабинет на Бойко Борисов за насърчаване на връзки с Русия в търговско-икономическите, енергийните и културно-хуманитарните сфери “, споделят от Москва.
Властите също по този начин показват социологическо изследване, съгласно което 85% от запитаните не виждат в съветската външна политика опасност за България.
„ Удивително е по какъв начин такива искрено русофобски документи се одобряват от парламент, в който съвсем половината от депутатите (116 от 240) членуват в група за другарство с Русия “, показват още от съветското външно министерство.
напомня, че при започване на октомври Народното събрание одобри годишния отчет за националната сигурност на България за 2016 година, който породи голям брой разногласия, даже в ръководещата коалиция.
„ За “ отчета гласоподаваха 104 народни представители, „ срещу “ - 96 и „ въздържали се “ 0, с което той бе признат.
Именно този отчет стана прочут с това, че в частта му за външната среда на сигурност Русия е обрисувана като опасност.
В него категорично е маркирано, че подобен риск през 2016 година са представлявали и продължаващите и нововъзникващи искания на прилежащи страни за съществуване на несъществуващи в България малцинства. Това противоречало на интернационалните правила и на националните ползи.
В същото време се установи изолираност и асимилация на българските малцинства, останали отвън рамките на страната след сключването на мирни контракти от международните войни.
Според него, в случай че това несъгласие е под въздействието на западните сътрудници, то „ те очевидно се пробват да внесат разкол в руско-българското многоизмерно, взаимноизгодно съдействие “ .
От министерството показват също, че буди страдание това, че Народното събрание на България въпреки всичко утвърди импортирания от държавното управление отчет за положението на националната сигурност на Република България през 2016 година, в който Русия е посочена като опасност за страната. „ Съдържащите се там пасажи внезапно опонират с заявените планове на сегашния министерски кабинет на Бойко Борисов за насърчаване на връзки с Русия в търговско-икономическите, енергийните и културно-хуманитарните сфери “, споделят от Москва.
Властите също по този начин показват социологическо изследване, съгласно което 85% от запитаните не виждат в съветската външна политика опасност за България.
„ Удивително е по какъв начин такива искрено русофобски документи се одобряват от парламент, в който съвсем половината от депутатите (116 от 240) членуват в група за другарство с Русия “, показват още от съветското външно министерство.
напомня, че при започване на октомври Народното събрание одобри годишния отчет за националната сигурност на България за 2016 година, който породи голям брой разногласия, даже в ръководещата коалиция.
„ За “ отчета гласоподаваха 104 народни представители, „ срещу “ - 96 и „ въздържали се “ 0, с което той бе признат.
Именно този отчет стана прочут с това, че в частта му за външната среда на сигурност Русия е обрисувана като опасност.
В него категорично е маркирано, че подобен риск през 2016 година са представлявали и продължаващите и нововъзникващи искания на прилежащи страни за съществуване на несъществуващи в България малцинства. Това противоречало на интернационалните правила и на националните ползи.
В същото време се установи изолираност и асимилация на българските малцинства, останали отвън рамките на страната след сключването на мирни контракти от международните войни.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ