Русия сменя тактиката - напада цивилни цели и това навява

Русия сменя тактиката - атакува цивилни цели и това подухва мисълта, че върви към чеченски сюжет за изпепеляване на градове и села в Украйна . Че се приготвя за боеве в градовете, за партизанска война. Възхитата на Запад от саможертвената защита на украинците може би замъглява усещанията и води до преувеличаване на съветските неуспехи и недоумение на съветската тактика. Един по-трезвен разбор демонстрира, че Русия може да е търсила бърз триумф, само че постоянно е имала добре готови проекти за следващи офанзиви , в случай че първичните ѝ ходове се окажат незадоволителни.

Пол Роджърс е професор по интернационална сигурност от Брадфордския университет и е събеседник в предаването " Събота 150 ". Първият въпрос е малко по-глобален - както исторически, по този начин и боен, тъй като и историците, и военните стратези настояват, че всички войни, които води Русия, в това число и тази против Турската империя, довела до нашето избавление, са за изход на южните морета.

Дали и войната в Украйна има тази цел?

Не напълно, тъй като Русия в прочут смисъл към този момент беше открила надзор върху основни пристанища по крайбрежието, изключително в Крим. Това сигурно усъвършенства позицията на руснаците. Ако те съумеят да открият надзор над цяла Украйна, пристанището Одеса ще е от изключителна значимост.

Освен че Одеса е град с огромно историческо и културно въздействие, тя е стратегическо пристанище. През Одеса се реализира голям експорт на зърно, а това, несъмнено, е доста значимо за доста страни. В прочут смисъл има значение излазът на южните морета, само че не е единствено това. Исторически е пределно ясно, че Черно море и Крим са доста значими, евентуално по-важни, в сравнение с други елементи на " остарялата " Русия.

Мисля, че това, което се пробва да реализира Русия е по-голям надзор на юг, само че главната цел на войната е да подсигурява, че Украйна ще бъде " подчинена страна " на Москва. Редом с Беларус това уголемява съветското въздействие с хиляди километри на запад. С установяването на надзор върху Украйна разширението е доста ѝ ни връща по някакъв метод към ерата на Студената война. Това е част от стартирания от Путин развой още веднъж да направи Русия велика.

Очакванията бяха, че съветските войски бързо ще се опитат да завладяват Киев и да конфигурират марионетно държавно управление, само че това не стана. Какви са аргументите?

Има няколко аргументи. Едната е, че руснаците мощно подцениха силите, от които се нуждаят, тъй като не чакаха, че ще има мощна опозиция. Те навлязоха с войски, които са пригодени за интервенция в относително другарски настроена страна. Освен това съветските войски не са толкоз добре проведени, ръководени и даже оборудвани, колкото се очакваше. Но основният детайл е, че се прави опит за надзор върху цяла страна - или с други думи, окупирането на Украйна.

Преследването на тази цел изисква цялостна военна готовност на цяла Русия, тъй като става дума за страна с над 40 милиона население. Руснаците не сториха това. Въпреки че силите, обкръжили Украйна са внушителни, те не са задоволителни за окупацията на цялата страна. През първите 48 часа, в самото начало, когато се пробваха да завладяват интернационалното летище на Киев, стана ясно, че нещата не са развиват по проект.

Какво знаем за съветската военна машина? Трябва ли Западът да се опасява от съветските оръжия? Колко съвременни са те?

Русия сигурно има някои доста съвременни оръжия, създава и създава такива, въпреки и в относително стеснен брой. Руските въоръжени сили бяха в извънредно положение през 90-те години и това дълго време не се промени. Под ръководството на Путин бяха направени големи вложения, само че наподобява това, което подцениха, е образованието на войските. Нека да отбележим, че въпреки и Русия да има доста огромни сухопътни войски, съвсем половината от тях са наборници. Повечето са под 20 години и служат най-вече една година. Армията не е толкоз мощна, каквито бяха упованията.

Ако се върнем отново към театъра на бойните дейности, може ли да се каже, че руснаците трансформират тактиката си и до каква степен е действителен сюжетът " Чечня " за разрушаването на украинските градове?

Определено има смяна в тактиката. През последните 3-4 дни руснаците започнаха да забавят дейностите си и Путин предизвести НАТО да не се намесва, заплашвайки с нуклеарен отговор. Очевидно Русия минава към тактиката за нескончаем обстрел на градовете. Тя е доста брутална, всява доста боязън, предизвиква огромни жертви и опустошения. Но тя няма значителен резултат върху духа на украинците като цяло.

Мисля, че огромният проблем за Путин са многото компликации, с които би трябвало да се оправя по едно и също време. Първо, по оценка на Пентагона, има 3 000 убити и към 9 000 съществено ранени съветски военни. Това не беше предстоящо и ще има муден, само че непрекъснат резултат върху самата Русия, в случай че това продължава. Второ, въобще не е ясно по кое време съветските войски ще преминат от бомбардирането и обстрела на градовете към промяна на държавното управление. И въпреки и да излиза наяве, че се готвят за нахлуване против Киев, въобще не е несъмнено дали имат способността да го завладяват изцяло, без да го разрушат. 

Много се приказва за потребление на наемници и от двете страни в спора. 

Не съм сигурен дали бих употребявал термина " наемници ". Това са по-скоро някакъв тип бойни формирования. Със сигурност е правилно, че от украинска страна има някакви опълченци, които са доста крайнодесни, хора, определяни като фашисти. А от съветска страна, изключително в Донбас, има доста бойци, които могат да бъдат свързвани с съветските наемници. Тези групи не са дребни, само че никога не са преобладаващи. Това не значи, че няма групи, които са отвън надзор, което тревожи управляващите от двете страни.

Да речем, че изцяло разбираме, че Западът не може да се намеси директно, тъй като това може да значи началото на Трета международна война, само че тогава какви са останалите варианти от чисто военна позиция, тъй като, както се видя, дипломацията и от двете страни се провали?

Досега дипломацията се проваля. Още се водят договаряния, имаше среща на Лавров и украинския му сътрудник Кулеба и най-малко има някакво оживление, частично посредством турско ходатайство. Но всъщност западният боен отговор е да зарежда украинските въоръжени сили с огромни количества отбранително, само че доста съвременно съоръжение.

Британски и американски спецчасти образоват към този момент от няколко години украинските си сътрудници, въз основата на догатките, че на някакъв стадий ще се стигне до съветска окупация. Западът е заделил към 17 000 съвременни противотанкови оръжия за тази цел. Само Англия изпрати 3 500 противотанкови ракети. Ракети " земя-въздух " също се употребяват. Възможно е Украйна да закупи още съвременни бойни дронове от Турция.

Съгласен съм, че украинците би трябвало да имат опция да се защитят, само че като един миролюбив човек и набожен, че постоянно има опция за дипломация, персонално моят проблем с продажбата на оръжия е, че колкото повече продължава украинската опозиция, толкоз повече ще стават жертвите и разрушенията.

Да, това е правилно. По принцип, когато има опозиция от боен и полувоенен вид, тя може да продължи доста дълго време. На талибаните им бяха нужни 20 години да победят в Афганистан. Алтернативата за Украйна, до която в последна сметка може да се стигне, е широкомащабна гражданска опозиция.