Русия излиза напред в надпреварата за литий
Русия ще влага 600 милиона $ в уреди за рандеман на литий в Латинска Америка. Така подписаното от “Росатом ” съглашение укрепва позициите на страната ни в грандиозната конкуренция, която се разигра през последните години за находищата на този най-съществен за новите технологии метал. Съединени американски щати и даже Китай съумяха да излязат напред в тази конкуренция.
Думата " конкуренция " през днешния ден е най-често употребяваната в допълнението към думата " литий ". Докато търсенето на метал доста надвишава предлагането, човек би трябвало да има време да изследва своите запаси, да се опита да предложи помощта си на другарски страни в развиването на техните запаси, с цел да се закрепи в бранша на другаря.
Това го виждаме сега, в това число и с присъединяване на нашата страна. Но за какво всички внезапно имат потребност от този метал?
Търсенето на литий стартира да нараства през последните осем до 10 години. Смята се, че първият подтик в този развой е повишеното търсене на вместими и " дълготрайни " акумулатори за мобилни телефони. Именно литият е металът, който заради своите физични свойства обезпечава максимален потенциал и успеваемост на електрическите акумулатори. Автомобилната промишленост се причисли към процеса, разработвайки машини, способни да се движат благодарение на взаимно работещи мотори с вътрешно горене и електродвигатели (т.нар. хибриди).
По-късно, с програмата си за електрификация на превоза, Илън Мъск стартира да форсира търсенето на литий със своята “Тесла ”. И най-после, Европейският съюз с неговата стратегия за енергиен преход, която предписва премахването на колите от пазара на транспортни средства до 2035 година и камионите до 2050 година Всичко това сподели, че търсенето на артикули, употребяващи литий, ще бъде голямо и дълготрайно.
Правителствата на страните, които се интересуват от насърчаването на „ екологични транспортни средства “, стартираха стратегии за даване на финансова помощ на купувачите на електрически транспортни средства. Стимулът проработи, продажбите се покачиха, тласкайки производството на електрически коли, което от своя страна предизвика увеличение на търсенето на акумулатори, а оттова и търсенето на литий.
Предлагането на метала изостана доста от търсенето му, което обезпечи растеж на цените безусловно с огромни скокове. Ако през 2018 година третият детайл от периодическата таблица се търгуваше за релативно скромните 25 000 $ за звук, то през ноември 2022 година той струваше 84 500. В страни с литиеви залежи започнаха дейни придвижвания. Те схванаха, че имат в ръцете си извънредно значим, перспективен и доста безценен запас. И в това време - относително необичаен, който пред очите ни се трансформира в един от основните метали на XXI век.
Икономисти, финансисти и индустриалци са уверени, че потребността от литий е сериозна и за дълго време е допустимо да се влага както в минния бранш, по този начин и в производството на този метал, без боязън от изгаряне. Литият стартира да се назовава " бяло злато ".
Правителствата на доста такива страни в последна сметка стигнаха до извода, че примитивният рандеман на първични материали за бързата им продажба в чужбина е недалновидна концепция. Много по-перспективна е схемата „ да добиваме, а по-късно да произведем артикул сами от извлечения артикул, с цел да го продадем “.
Остава единствено да се реши по какъв начин да се приложи тази скица. Най-лесният излаз беше, несъмнено, да се привлекат вложения от трети страни. Но рационални хора от управлението на няколко латиноамерикански страни разсъждаваха, че това би било като фактически прекачване на техните естествени благосъстояния на представители на мощните. И по тази причина по отношение на литиевите залежи думата „ национализация “ звучеше като непрекъснат рефрен.
Мексико беше една от първите страни, които взеха ограничения. На 23 април 2023 година президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор подписа декрет за национализиране на литиевите залежи, ситуирани в щата Сонора и имащи „ потвърден размер руда от 243 милиона тона “. Обрадор не пропусна да подчертае, че естествените запаси на Мексико би трябвало да служат на ползите на неговия народ: „ Ние ще национализираме лития, тъй че да не може да бъде експлоатиран от чужденци. Нито от Русия, нито от Китай, нито от Съединени американски щати. Петролът и литият принадлежат на нацията, на народа на Мексико ”.
Инициативата за национализиране на литиеви залежи беше направена и от президента на Чили Габриел Борич, който разгласи основаването на държавна компания в страната, която ще получи изключителното право да добива литиева руда и да извлича литий от нея.
Съобщението на Борич удари минните компании “Сосиедад Кемика и Минера ” и “Албамарла ”, две огромни частни чилийски компании, работещи интензивно. Акциите им на финансовите пазари единствено за ден потънаха надлежно с 18% и 12%. Обрадор, апропо, сподели, че „ национализирането на литиевите запаси не значи затваряне на вратите за задгранични вложители “, само че последните наподобява малко имат вяра в това.
Западната преса написа, че решението на мексиканския президент " основава неустановеност, която провокира стрес за компании като китайската “Ганфен ” или канадската “Рокланд Ресорсес ”, които към този момент извършват своите литиеви планове в Мексико ". А случилото се със “Сосиедад Кемика и Минера ” и “Албамарла ” единствено ускорява страховете на евентуалните вложители.
За нуждата от държавен надзор над запасите от литий се приказва и в Боливия. Тази страна е преди всичко в света във връзка с размерите на литий. Геоложката работа на Съединени американски щати твърди, че Боливия съставлява към 24% от всички потвърдени международни ресурси от „ бяло злато “. Други 20% се намират в Аржентина. Чили е малко по-надолу в този лист - 11%.
Както можете да видите, три четвърти от международните ресурси на литий са съсредоточени в Латинска Америка. Така че не е изненадващо, че след разбора на тези данни, тези страни, плюс Перу, започнаха съществено да обмислят вероятностите за основаване на Организацията на страните експортьорки на литий. Алианс, който незабавно получи в пресата определението " литиев ОПЕК ". Напълно допустимо е Мексико и, евентуално, Китай скоро да се причислят към тази група от четирима, която не е в въодушевление да пуска чужденци в находищата си, само че е подготвена да помогне на съвсем всеки в създаването на залежи.
Някои западни анализатори също приказваха за вероятностите за съдействие на Русия с " литиева ОПЕК ". Испанският “Ел Економиста ” допусна още напролет, че Руската федерация, употребявайки поделение на “Росатом ”, „ ще стартира да извършва плана си в Боливия през втората половина на 2023 година “.
Вътрешните източници на информация на испанците не разочароваха: в четвъртък на уеб страницата на “Росатом ” се появи известие, че дъщерната “Юрейниъм 1 ” и боливийската ИЛБ са подписали съглашение за съдействие в добива и производството на литий. Партньорите се договориха за построяването на промишлен комплекс за рандеман и произвеждане на литиев карбонат в департамента Потоси. Говорим за находище на пресъхналото солено езеро Салар де Юни. Според някои оценки находището съдържа към половината от международните ресурси на литий.
„ Споразумението открива нови вероятности за дълготрайно съдействие сред Русия и Боливия. За " Росатом " това е първият огромен задграничен план в добива на производството на литий, вложенията в който ще възлязат на към 600 милиона $. Предвижда се построяването на промишлен комплекс с потенциал от 25 000 тона литиев карбонат годишно с опция за увеличение на потенциала въз основа на резултатите от геоложките изследвания “, се споделя в отчета.
Така Москва на процедура надхитри редица страни, които също претендираха за това значимо находище. Защото, с изключение на “Росато ”м, в създаването му участваха няколко китайски компании и една американска - участвайки в съответния търг. Москва изпревари освен Вашингтон, само че даже и Пекин.
Но самите западни страни интензивно получават литиеви залежи по света. Консолидират се и съответните бизнес структури. По-специално, през май беше обявено за сливането на две огромни компании - американска и австралийска, притежаващи литиеви мини в Аржентина и Канада. Новосъздадената компания ще стане четвъртият по величина производител на литий в света.
Значението на лития за Русия беше разказано преди време от заместник-директора на Департамента по металургия и материали на Министерството на индустрията и търговията Владислав Демидов: „ В Русия няма произвеждане на литиеви първични материали, суровините идват в форма на литиев карбонат основно от Чили, Аржентина, Китай и Боливия. По-конкретно, при актуалните условия, доставките от Чили и Аржентина са спрени, настоящата опция за приемане на първични материали сега е единствено от Боливия. ”
Можем да приемем, че казусът с доставките на литий за Русия е решен за през днешния ден. В допълнение, експанзията на Русия на международния пазар на литий безспорно е огромен триумф. В самата Русия обаче също има залежи.
От 1941 до 1997 година металът се добива интензивно в Завитинското находище. Днес най-перспективни са находищата Колмозерское и Полмостундровское в Арктика, които ще се създават взаимно от “Росатом ” и “Норилск Никел. ”
Като цяло, съгласно разнообразни оценки, страната ни е на трето място в света по ресурси от литий. „ Запасите от литий, които сме проучили в страната, са задоволителни, с цел да задоволят нашите потребности, в това число да организираме доставки в чужбина “, сподели съветският министър на естествените запаси и екологията Александър Козлов по този мотив в четвъртък. Въпреки това, до момента в който се разгърне цялостното и огромно извличане на тази суровина, може да отнеме още една година. През цялото това време доставките от Боливия ще бъдат от решаващо значение за страната ни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Думата " конкуренция " през днешния ден е най-често употребяваната в допълнението към думата " литий ". Докато търсенето на метал доста надвишава предлагането, човек би трябвало да има време да изследва своите запаси, да се опита да предложи помощта си на другарски страни в развиването на техните запаси, с цел да се закрепи в бранша на другаря.
Това го виждаме сега, в това число и с присъединяване на нашата страна. Но за какво всички внезапно имат потребност от този метал?
Търсенето на литий стартира да нараства през последните осем до 10 години. Смята се, че първият подтик в този развой е повишеното търсене на вместими и " дълготрайни " акумулатори за мобилни телефони. Именно литият е металът, който заради своите физични свойства обезпечава максимален потенциал и успеваемост на електрическите акумулатори. Автомобилната промишленост се причисли към процеса, разработвайки машини, способни да се движат благодарение на взаимно работещи мотори с вътрешно горене и електродвигатели (т.нар. хибриди).
По-късно, с програмата си за електрификация на превоза, Илън Мъск стартира да форсира търсенето на литий със своята “Тесла ”. И най-после, Европейският съюз с неговата стратегия за енергиен преход, която предписва премахването на колите от пазара на транспортни средства до 2035 година и камионите до 2050 година Всичко това сподели, че търсенето на артикули, употребяващи литий, ще бъде голямо и дълготрайно.
Правителствата на страните, които се интересуват от насърчаването на „ екологични транспортни средства “, стартираха стратегии за даване на финансова помощ на купувачите на електрически транспортни средства. Стимулът проработи, продажбите се покачиха, тласкайки производството на електрически коли, което от своя страна предизвика увеличение на търсенето на акумулатори, а оттова и търсенето на литий.
Предлагането на метала изостана доста от търсенето му, което обезпечи растеж на цените безусловно с огромни скокове. Ако през 2018 година третият детайл от периодическата таблица се търгуваше за релативно скромните 25 000 $ за звук, то през ноември 2022 година той струваше 84 500. В страни с литиеви залежи започнаха дейни придвижвания. Те схванаха, че имат в ръцете си извънредно значим, перспективен и доста безценен запас. И в това време - относително необичаен, който пред очите ни се трансформира в един от основните метали на XXI век.
Икономисти, финансисти и индустриалци са уверени, че потребността от литий е сериозна и за дълго време е допустимо да се влага както в минния бранш, по този начин и в производството на този метал, без боязън от изгаряне. Литият стартира да се назовава " бяло злато ".
Правителствата на доста такива страни в последна сметка стигнаха до извода, че примитивният рандеман на първични материали за бързата им продажба в чужбина е недалновидна концепция. Много по-перспективна е схемата „ да добиваме, а по-късно да произведем артикул сами от извлечения артикул, с цел да го продадем “.
Остава единствено да се реши по какъв начин да се приложи тази скица. Най-лесният излаз беше, несъмнено, да се привлекат вложения от трети страни. Но рационални хора от управлението на няколко латиноамерикански страни разсъждаваха, че това би било като фактически прекачване на техните естествени благосъстояния на представители на мощните. И по тази причина по отношение на литиевите залежи думата „ национализация “ звучеше като непрекъснат рефрен.
Мексико беше една от първите страни, които взеха ограничения. На 23 април 2023 година президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор подписа декрет за национализиране на литиевите залежи, ситуирани в щата Сонора и имащи „ потвърден размер руда от 243 милиона тона “. Обрадор не пропусна да подчертае, че естествените запаси на Мексико би трябвало да служат на ползите на неговия народ: „ Ние ще национализираме лития, тъй че да не може да бъде експлоатиран от чужденци. Нито от Русия, нито от Китай, нито от Съединени американски щати. Петролът и литият принадлежат на нацията, на народа на Мексико ”.
Инициативата за национализиране на литиеви залежи беше направена и от президента на Чили Габриел Борич, който разгласи основаването на държавна компания в страната, която ще получи изключителното право да добива литиева руда и да извлича литий от нея.
Съобщението на Борич удари минните компании “Сосиедад Кемика и Минера ” и “Албамарла ”, две огромни частни чилийски компании, работещи интензивно. Акциите им на финансовите пазари единствено за ден потънаха надлежно с 18% и 12%. Обрадор, апропо, сподели, че „ национализирането на литиевите запаси не значи затваряне на вратите за задгранични вложители “, само че последните наподобява малко имат вяра в това.
Западната преса написа, че решението на мексиканския президент " основава неустановеност, която провокира стрес за компании като китайската “Ганфен ” или канадската “Рокланд Ресорсес ”, които към този момент извършват своите литиеви планове в Мексико ". А случилото се със “Сосиедад Кемика и Минера ” и “Албамарла ” единствено ускорява страховете на евентуалните вложители.
За нуждата от държавен надзор над запасите от литий се приказва и в Боливия. Тази страна е преди всичко в света във връзка с размерите на литий. Геоложката работа на Съединени американски щати твърди, че Боливия съставлява към 24% от всички потвърдени международни ресурси от „ бяло злато “. Други 20% се намират в Аржентина. Чили е малко по-надолу в този лист - 11%.
Както можете да видите, три четвърти от международните ресурси на литий са съсредоточени в Латинска Америка. Така че не е изненадващо, че след разбора на тези данни, тези страни, плюс Перу, започнаха съществено да обмислят вероятностите за основаване на Организацията на страните експортьорки на литий. Алианс, който незабавно получи в пресата определението " литиев ОПЕК ". Напълно допустимо е Мексико и, евентуално, Китай скоро да се причислят към тази група от четирима, която не е в въодушевление да пуска чужденци в находищата си, само че е подготвена да помогне на съвсем всеки в създаването на залежи.
Някои западни анализатори също приказваха за вероятностите за съдействие на Русия с " литиева ОПЕК ". Испанският “Ел Економиста ” допусна още напролет, че Руската федерация, употребявайки поделение на “Росатом ”, „ ще стартира да извършва плана си в Боливия през втората половина на 2023 година “.
Вътрешните източници на информация на испанците не разочароваха: в четвъртък на уеб страницата на “Росатом ” се появи известие, че дъщерната “Юрейниъм 1 ” и боливийската ИЛБ са подписали съглашение за съдействие в добива и производството на литий. Партньорите се договориха за построяването на промишлен комплекс за рандеман и произвеждане на литиев карбонат в департамента Потоси. Говорим за находище на пресъхналото солено езеро Салар де Юни. Според някои оценки находището съдържа към половината от международните ресурси на литий.
„ Споразумението открива нови вероятности за дълготрайно съдействие сред Русия и Боливия. За " Росатом " това е първият огромен задграничен план в добива на производството на литий, вложенията в който ще възлязат на към 600 милиона $. Предвижда се построяването на промишлен комплекс с потенциал от 25 000 тона литиев карбонат годишно с опция за увеличение на потенциала въз основа на резултатите от геоложките изследвания “, се споделя в отчета.
Така Москва на процедура надхитри редица страни, които също претендираха за това значимо находище. Защото, с изключение на “Росато ”м, в създаването му участваха няколко китайски компании и една американска - участвайки в съответния търг. Москва изпревари освен Вашингтон, само че даже и Пекин.
Но самите западни страни интензивно получават литиеви залежи по света. Консолидират се и съответните бизнес структури. По-специално, през май беше обявено за сливането на две огромни компании - американска и австралийска, притежаващи литиеви мини в Аржентина и Канада. Новосъздадената компания ще стане четвъртият по величина производител на литий в света.
Значението на лития за Русия беше разказано преди време от заместник-директора на Департамента по металургия и материали на Министерството на индустрията и търговията Владислав Демидов: „ В Русия няма произвеждане на литиеви първични материали, суровините идват в форма на литиев карбонат основно от Чили, Аржентина, Китай и Боливия. По-конкретно, при актуалните условия, доставките от Чили и Аржентина са спрени, настоящата опция за приемане на първични материали сега е единствено от Боливия. ”
Можем да приемем, че казусът с доставките на литий за Русия е решен за през днешния ден. В допълнение, експанзията на Русия на международния пазар на литий безспорно е огромен триумф. В самата Русия обаче също има залежи.
От 1941 до 1997 година металът се добива интензивно в Завитинското находище. Днес най-перспективни са находищата Колмозерское и Полмостундровское в Арктика, които ще се създават взаимно от “Росатом ” и “Норилск Никел. ”
Като цяло, съгласно разнообразни оценки, страната ни е на трето място в света по ресурси от литий. „ Запасите от литий, които сме проучили в страната, са задоволителни, с цел да задоволят нашите потребности, в това число да организираме доставки в чужбина “, сподели съветският министър на естествените запаси и екологията Александър Козлов по този мотив в четвъртък. Въпреки това, до момента в който се разгърне цялостното и огромно извличане на тази суровина, може да отнеме още една година. През цялото това време доставките от Боливия ще бъдат от решаващо значение за страната ни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ