Русия продължава да води своята война с Украйна и докато

Русия продължава да води своята война с Украйна и до момента в който всеки ден не стопира да разгласява и разкрива своите „ огромни победи “, съветските бойци са на друго мнение. Тяхната дума не е чак толкоз значима, а както можем да разберем, нормално доброволците не получават внимание, в случай че не са подготвени да опишат славни победи и невероятни триумфи. Оказва се, че все по-малко съветски бойци ще приказват. След като един боец от специфичните сили съумя да избяга и да си изгори паспорта на летище Шарл Дьо Гол в Париж, вниманието към постоянната войска и героите е сведено до най-малко.

След завръщането на един доброволец, ще го назовем Петър, който взема решение да резервира анонимност, с цел да не се постанова да бъде изпратен още веднъж или по-лошо, да бъде вкаран в пандиза, историята за войната в Украйна стартира да добива нови показа. Въпросният войник се записва през август 2022 година за къса работа от 4 месеца, казусът е, че прекарва към 11 месеца, заради простата причина, че неговото освобождение не идва по-рано. Оказва се, че когато доброволците идват на фронта, героичните победи, за които се споделя по-рано, въобще не са настъпили. Патриотичния дух се замества с псувни по Путин, а неподчинението идва с хвърлянето на първите снаряди. Достатъчен е един месец, с цел да може всички да пожелаят завръщането вкъщи, в сравнение с да не престават това безумство.

Въпреки гаранцията, че това е най-силната войска в света, множеството бойци осъзнават, че командването се е провалило царски в своите решения. Доброволците получават към 2 седмици подготовка, преди да бъдат изпратени на фронта. По подигравка на ориста, съветският доброволец е имал малко повече знания и е учил за оръжията от YouTube канала на Азов, който даже е на съветски.

На 2-ри септември, героят на тази история минава границата с Украйна и се настанява покрай Херсон. Командирът схваща, че бойците нямат спални чували, мнозина го питат дали не е трябвало да си донесат и свое лично оръжие. Предоставените якета били размер XXL и двама души умерено можели да се топлят в едно. Ако втората войска на света наподобява по този начин, споделя Петър, то третата най-вероятно употребява прашки и лъкове.

Въпреки положителното въодушевление, войната демонстрира същинското си лице и първата жертва на Петър е другар, с който се записват. Отрядът е разграничен на две и първата част би трябвало да нападне украинско барикада. Нападението наподобява като победа, само че жертвите са големи, а убитите и ранените се покачват доста. Докато бойците се завръщат и крещят „ Чебаркул “ – паролата, с която се маркират за другари – човек от бункера се панира и стреля по своя личен отряд. По време на едно от сраженията, един от бойците се чуди по какъв начин тъкмо се стреля с гранатомет. При опит да стреля, ударът от изстреляната ракета откъсва ръката му, преди да пристигна лекарски екип, той към този момент е мъртъв.

Един ден в позицията влиза снайперист, който афишира, че е рожденик и става на 24 години. За подарък на Русия ще простреля 24 украинеца. Бойните приятели го молят да не прави нелепости, тъй като появяването на снайперист води до изсипването на бомби върху позицията, до момента в който не бъдат отстранени всички. Високото самочувствие постоянно е причина за страдалчество. Един доброволец копае толкоз огромен бункер, че вътре може даже да се танцува. Украинците го виждат, стартират да изсипват бомби. Руснаците се спускат да го извадят, само че откриват единствено човешки остатъци. Няколко души умират, до момента в който се пробват да го спасят.

Руските сили стоят в Херсон до ноември 2022 година След огромна украинска офанзива, множеството са принудени да се отдръпват. Петър е в последните елементи, които са съумели да се окупират. Новината, че ще напущат поста, идва с облекчение, никой не вярвал, че това е прегрупиране, а просто евакуация. След месец и половина съветските позиции нямат никакви боеприпаси и всеки мост е бил непосредствено обстрелван. По време на отстъплението, руснаците губят много от оборудването си, въпреки и множеството да го отхвърлят. Цялата интервенция е неуместна, всички се товарят в камионите и чакат позволение да изчезнат по най-бързия метод. Никой не стои в окопите или бункерите. Всички чакат в продължение на 40 минути.

Войниците от Херсон са изпратени в Лугански район. Петър знае, че неговият контракт завършва през декември, само че не получил документите си и никой няма желание да го пусне. Отново е изпратен в окопите без спален чувал. Грешникът е закупил единствено водка и свинско и прекарва две вечери там. В този миг се раждат и първите мисли за дезертьорство. По-лесно ще е оцеляването в гората, в сравнение с огневата линия.

В село Шулянка е изкопана яма, в която се хвърлят провинените бойци. Най-често наличието е с хора, които са се напили, не са се подчинили на заповед, били са груби към командващ офицер и други. Въпреки наказването, всички пият и никой няма интерес по отношение на наказването – това е още един ден живот. Мнозина би трябвало да преодолеят един пердах, само че какво е това, по отношение на гибелта?

Първите проблеми идват в Диброва – друго украинско село. Повечето доброволци би трябвало да бъдат освободени и към този момент отхвърлят да се борят. Никой не е получил документите си за освобождение. Командирът вика доброволците и дава обещание, че ще оправи всичко, само че преди да си тръгнат, всички са изпратени на фронтовата линия – допустимо най-предни позиции. Руснаците се намират на близо 150 метра от съперника. Битката на първа линия не е толкоз добра. Военната полиция санкционира строго всеки, който реши да бяга. Един от бойците се изпуска в гащите след злокобен побой. Ден след ден, всеки човек е пречупен ментално.

Уволнението идва след повече от година, само че носи независимост. Петър не желае да стои повече в Русия, той търси всевъзможни способи да напусне страната, а до момента в който е в отмора, прекарва целият си ден в пиянство и нищо друго. От 6-ма доброволци, които се записват, той и негов другар са се завърнали вкъщи. По време на едно от сраженията, Петър се сблъсква с украинец. Не го убива, само че по-късно артилерията го разчленява. Петър взима мобилният му телефон и там открива телефонния номер на дъщерята на починалия.

Докато е в Русия, взема решение да се обади на детето и да заяви, че нейният татко е умрял на фронта. Детето не стопира да го пита за какво продължава да прави това, само че се оказва, че доста от бойците намират телефони и стартират да се подиграват на жертвите. След сражението, Петър и неговите другари отдават респект на врага и погребват няколко украинеца, както и един парашутист от съветските сили, който по някаква причина е изоставен от бойните си приятели.

Менталните проблеми на Петър не престават и в Русия, той не стопира да се оглежда за прикритие, като че ли всеки миг ще стартира бомбардировката. Ако влезе в постройка, стартира да се оглежда за бягство и метод да напусне позицията. На Нова година, един от сътрудниците на Петър гледа филмът „ Чистилището “, сниман по истории от Първата Чеченска война. Сякаш не е имало задоволително пролята кръв по земята, че да се гледа сходен филм. След уволнението, Петър в никакъв случай не поглежда тези филми. Вече не приказва с другари от фронта, всеки ден някой умира.

Петър съумява да откри безвъзмездна психическа помощ и осъзнава, че самичък се е записал, само че в никакъв случай повече няма да повтори. Оказва се, че войната в действителност е обикновена, получаваш лопата, копаеш окоп и седиш там. След това започваш да си представяш първия снаряд, който ще падне там, а по-късно започваш да цениш живота. Снарядите са един от най-хубавите учители на живота, откакто паднат, всеки желае да живее.