Тези, които не са се зачитали в земните и небесни книги, не знаят откъде идва блясъкът и светлината ♥ Александър БЛОК
„ Русия има доста поети, доста огромни поети, доста велики художници на словото. Но величието за мнозина от тях е единствено персонално тяхно притежание. Лично, лимитирано великолепие. И лимитирано е тяхното значение за човечеството. Те вливат единствено своята душа в морето на мировата душа. Но ония, другите - със своята душа те вливат в мировата душа душата на целия собствен народ, народа, който ги е извадил из недрата си и им дава оная тайнствена мощ, която прави тяхното творчество нужно, директно, мощно и велико: подобен беше и Блок. Блок не е единствено Блок; Блок е Русия. ”
Гео МИЛЕВ
Александр Александрович Блок (1880 ~ 1921), фото1903 года
„ …Ах, по хорските врати не хлопай със плам,
твоят вопъл ще остане без ек:
знай, не ще ти съчувства нещастният звяр,
който в миналото бил е човек.
Ти зад маска желязна скрий своите сълзи,
поклони се пред святия гроб,
със желязо сърдечния парадайс резервира
недосегаем за тъпия плебей. ”
1916
Из: „ Ты твердишь, что я холоден, замкнут и сух…, 1916, (превод: Петър Велчев)
***
Александър Блок е един от най-ярките представители на съветската и международната художествена мисъл от началото на двадесети век. Поезията му е дълбока, комплицирана, безкрайна, и в това време налична за всички. Блок освен живее и твори с Балмонт, Брюсов, Бунин, Маяковски, Аненски, Волошин, Пастернак, Цветаева, Ахматова. Той е вълшебното цвете измежду тях, индивидът, от който множеството се учат.
Оригинален, популярен поетичен гений, книжовен възпитател с висока просвета, човек с магнетично влияние върху създатели и читатели. Маяковски назовава творчеството му „ цяла поетическа ера. ”
Марина Цветаева в „ Стихове за Блок ” написа:
Името ти - птица в ръка,
лед на езика ще пари по този начин.
Едно-единствено придвижване с устни.
Име - от четири букви.
Топка, хваната във летеж,
ехтене сребърно, дръзновен грохот.
(превод Валентина Радинска - Марина Цветаева, ИК „ Захарий Стоянов ”, 2009 г.)
***
„ Лириката не дава на хората нищо. Но хората пристъпват и вземат. Така било и ще бъде… ” ~ Александър БЛОК
„ Има една легенда - написа Александър Блок, - която взривява сърцата… Сред планинските чуки, където тържественият залез смесва синевата на сенките, отблясъците на вечерното слънце и златото на умиращия ден, смесва ги и ги слива в една гъста и лилава маса - лежи Човекът, сплел ръце, изпитал сладострастието на скръбта, държател на всички международни благосъстояния, само че бедняк, без дреха на гърба, който не знае къде да подслони глава. Този човек е падналият Ангел-Демон - първият лирик… Проклетата песенна легенда за него сътвори Лермонтов, полетял в пропастта към подножието на Машук, съкрушен от патрон. Проклетата цветна легенда за Демона сътвори Врубел, който може би най-дълбоко от всички проникна в тайната на лириката и по тази причина се залута по глухите пътеки на безумието…
Те са лирици. Те владеят изобилно благосъстояние, само че няма да дадат нищо на вас, хора, с изключение на мигновени цветни пръски, с изключение на далечни песни, с изключение на упойваща напитка. Те не могат и не са задължени да ви дадат нищо, в случай че пазят чистотата на своята буря. Но в случай че можете да чуете, да видите, да надникнете, в случай че можете да не повярвате и неповярвали да оцелеете - вземете от тях всичко, което може да се вземе: високият напев, античният темп, в който постепенно се люлее люлката на времена и нации.
Лирикът не дава на хората нищо. Но хората пристъпват и вземат. Лирикът е „ нищ и ярък ”; от неговата „ светла благотворителност ” хората основават несметни благосъстояния. Така било е и по този начин ще бъде. В просторните поля съветските селяни орат земята с плуга и пеят една велика песен -„ Пътуващи търговци ” на Некрасов. Над извивките на съветска река служащите, които възобновяват остарялата черква с мъшасал ходник, пеят „ Слънце блества и залязва ” на Горки. И безстрашният и изкушен мъдрец, ученият, публичният деятел се хранят от плодоносните бързеи на лирическата буря - лирика на всички епохи и нации. И сладкият камшик на ритъма форсира всеки труд и под звуците на песните новото дава плод. ”
Избрано от: „ Александър Блок и прелестният живот на творбите му ”, Марин Ботунски
Източник:
Снимки: Александр Александрович Блок, фото1903 года, Википедия
