Рупърт Евърет е посветил десет години от живота си на

Рупърт Евърет е посветил 10 години от живота си на този филм и резултатът е впечатляващ във всяко едно отношение. От физическата аналогия с Оскар Уайлд, реализирана с майсторски грим и осветяване, до пресъздаването до най-малки детайлности на интериора на стаята, в която Уайлд умира, и вилата, в която живее преди този момент в Неапол. Рупърт Евърет персонално е посетил и двете места и е живял там в търсене на ентусиазъм.

Същевременно и двамата – Уайлд и Евърет – са хора очарователни, самовлюбени и отвън всяка мярка за „ нормалност “ и това неизбежно се отразява и на кино лентата, който е дълъг, клаустрофобичен и прекомерно вперен в артиста в основната роля. На процедура е мъчно да се запомни който и да е с изключение на него, без значение от гръмките имена в надписите най-после.

Рупърт Евърет споделя за последните дни на Оскар Уайлд в Париж, когато той е към този момент доста болен и в бълнуванията си нескрито и насън вижда миговете от живота си по този начин, както може би ги виждаме в края на пътя си – по едно и също време най-хубавото и най-лошото, неразличимо преплетени едно в друго.

Историята на Оскар Уайлд е известна или най-малко се допуска, че феновете на кино лентата отиват изцяло осведомени с нея. Уайлд е съумял, популярен и богат, женен с две деца, когато бащата на любовника му лорд Алфред Дъглас го дава под съд. Осъден, компрометиран и креативен погубен, Оскар Уайлд по този начин и не се съвзема след престоя си в пандиза и умира трудно в чужбина.

Във кино лентата Оскар споделя приказката „ Щастливият принц “ на децата си, по-късно и на други деца, историята на принца минава като алена нишка от самото начало и е самобитна рамка на живота му. Чисто безусловно принцът, несъмнено, e той.

Оскар Уайлд е от онази порода хора, които са родени за бурни пристрастености. Цената е изцяло без значение. В този смисъл щастието е обезверен блян и за него той последователно се лишава от всичко, което има. Също като в приказката.

Рупърт Евърет играе с обезверена неустрашимост, като в никакъв случай преди. Той самият споделя, че тази роля е била същинско избавление за него – да играе физически неприветлив човек, без даже за момент да мисли кой ракурс е по-изгоден, коя светлина е по-благоприятна. Превъплъщението му е безусловно и това е най-голямото достолепие на кино лентата.

В историята няма нищо ретро. Един мъж – интелигентен, извънреден – е отблъснат от обществото за връзка, която не е нищо повече от персоналния живот на двама пълнолетни мъже. В Англия той е оправдан едвам през 2017 година Това прави този филм безусловно настоящ.