Руми си извади суичера от раницата и като дръпна ципа

Руми си извади суичера от раницата и като дръпна ципа на палатката, облече го и седна край огъня. И тримата се направиха, че не я виждат, въпреки, че брат й по принцип не я забелязваше, в случай че не му удари един лакът в ребрата. Тогава ставаше доста угодлив и зрението му се подобряваше фрапантно. Другите двама бяха просто другари, единия пийнал, а другия леко друсан. Е, на брега на Панчарево човек може да си откри някой забавен буренак.

- Коле, сестра ти върти ли доста гаджета? Имам ли късмет? - сподели Стоил, а Кольо го замери с фаса, който одеве изгаси.

- Ще би трябвало да я питаш самичък. Мисля, че седи на метър от тебе, само че внимавай, тъй като и рита и хапе на по-къси дистанции от метър. Аз от опит да кажа.

- Ще видиш ти... - Руми му се усмихна и се изправи като потегли към брега. Водата правеше въздуха доста пресен, а светлините на града бяха релативно надалеч и се виждаха толкоз доста звезди, че в случай че размахаш ръка, можеш да ги разпръснеш в някакви невероятни картини. Тя подвигна ръка, като че ли да ги допре, и в този миг до нея застана Стоил, като леко се олюляваше.

- Искаш ли да танцуваш с мен под звездите?

- Не.

Тя беше толкоз сбита, че той завъртя глава в опит да измисли отговор и като не можа стъпи във водата и протегна към нея ръка.

- А във водата ще танцуваш ли с мен? - и той се ухили ехидно и като разпери ръце, си изсипа бирата.

- Не. Излез от водата, пийнал си.

- О-о-о... - направи той физиономия и като хвърли бутилката към огъня, отпусна се обратно във водата и цопна като чувал с черна ряпа. Нито прекомерно шумно, нито прекомерно леко.

- Излез незабавно - тя се приближи към водата, като си мислеше ту за него, ту за белите си маратонки. - Пиян си. Коле! - тя викаше към огъня, само че брат й към този момент беше зад нея и се заливаше от смях дружно с третия. - Какво се смеете, ще се удави!

- Танцувай с ме-е-н... - подвикваше Стоил, като се смееше - Сега ще ти покажа бруст - и той се опита да заплува, нещо правеше във водата, само че повече се отдалечаваше. Тя ощипа брат си с всичка мощ:

- Стига си се хилил! Изкарай го оттова! - само че той не я отрази и като седнаха с другия на брега, продължиха да се заливат от смях, хвърляйки си някакви закачки, че свалката несъмнено е тъпа. Руми се опитваше да реши дали има проблем, само че не искаше да се цапа. Тя си смъкна обувките, чорапите и стъпи боса на брега. Спря за момент и чу доста неприятна тишина.

- Добре ли си? Отговори ми, глупак подобен! - и като си смъкна суитчъра, затича се във водата - Пияни кретени. Всичко ще обърнете на проблем! - и като се гмурна, заплува към него. Той като че ли не мърдаше, само че незабавно щом го приближи се раздвижи и я сграбчи.

- Блус в Панчаревското езеро! - опитваше се да я подмята като в танц, само че тя стартира да изпуска дъното и да нагълтва вода поради него.

- Спри, глупак, не е занимателно.

- Танцувай с мен - той продължаваше, като това цялото му се струваше доста ефектно и занимателно. Щом се мята по този начин, значи добре я върти. Но Руми съумя да си освободи едната ръка и с един удар го нокаутира. Едвам го извлачи до брега, където брат й нагази малко във водата и й оказа помощ.

- Пияни идиоти! - тя си взе маратонките и суитчъра и стартира да си съблича мокрите облекла, и до момента в който брат й пляскаше шамарчета на Стоил да се свести, другият напряко зяпна. Край огъня тя смъкна съвсем всичко, изстиска си облеклата, просна ги върху палатката си и като хвърли един финален взор към тях, видя ухиления Стоил да я гледа хипнотизирано. - А с тебе персонално ще се разправям на следващия ден! - и се прибра в палатката си, като преди да дръпне ципа се обърна към брат си и го уточни с пръст - А тебе, тебе напряко ще те убия!

- О-о-у-у-у - се чу извън, като и тримата възклицаваха присмехулно.

" Нека се подиграват. Ще видят те " - мислеше си тя и им беше доста ядосана. Все повече се държаха като кретени. Преди не бяха такива. Смях, забавление. Сега шегите им станаха груби. Тя ги слуша най-малко още час по какъв начин се сушиха, какъв брой още изпиха и от един миг нататък не помни за тях и заспа.

Сънят измежду природата постоянно е бил скъп. Тя се разсъни като нов човек. Беше й уютно, беше й топло, беше й меко... даже без облекла. И в този миг напипа нечия ръка към кръста си и като я подвигна деликатно и я огледа осъзна, че напълно не е нейната. Хвърли я внезапно обратно и като се завъртя, хубаво срита мъжа.

- Ти кой си?!

Той се надигна леко и се опита да я спре да го рита. Примигваше доста ненадейно и колкото да промълви:

- Къде съм?

- Как къде си! В палатка ми! - Тя го гледаше като тресната и като си спомни, че е и гола, дръпна завивката и се загърна още повече с нея.

- Ма къде е тая палатка? - той зърна красиви голотии и стисна с два пръста очи, като се надигна още малко.

- На Панчарево, - тя го гледаше изпитателно. Беше прекрасен, беше секси, само че...

- Как съм стигнал до Панчарево? Бях на Народно заседание, а в този момент Панчарево... - той се обърна към нея и като видя отново голо рамо, й се усмихна. - А ние правихме ли нещо?

Тя се замисли за момент. Гола, той поразсъблечен. Къде са й облеклата... Дали са правили нещо? Ма тя не го познава! За миг се замисли, само че ненадейно си спомни. А, да! Езерото, Стоил. Дрехите й съхнат.

- Не, - тя разклати глава като го гледаше леко втренчено. - Не сме.

- А в този момент ще вършим ли нещо? - той й се усмихна примамващо.

- М... Не мисля, - тя се засмя и по-късно настана неловка тишина.

- Ми аз да си вървя тогава? - и той отвори палатката и като се измъкна обратно през отвора, протегна й ръка. - Пламен. Приятно ми е.

- Руми. Чао! - и тя му уточни да се омита по-бързо. Е, тя нямаше по какъв начин да знае, че ще имат две деца, едното от които на име Боян ще възпламени жилището им и ще плаче от самото начало, до момента в който те безутешно го гасят. Разбира се нямаше и по какъв начин да знае, че другият й наследник Коста ще стане поради тази преживелица пожарникар и ще избави живота на доста хора.

Отпусна се обратно и стартира да се смее. Ех, това Панчаревско езеро.

Хелиана Стоичкова е родена в София. Завършва " Публична тирада " в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " и отново там прави специализация по кинодраматургия.

Участвала е в сценарния екип на първия български сапунен сериал " Хотел България ". Автор е на книгите " Магарето и петелът ", " Абсурдите на Гана По " и " Кабинковият въжен превоз ".

Освен разкази, твори картини и статуи.