Румен, Христо и Методи – първите българи на Хималаите
Румен Воденичаров демонстрира фотоизложба от високата планина
Алпинистът зове: Оставете Малдивите, тръгвайте към Непал
Мечтата да “отидеш ” до Хималаите и да зърнеш отдалече Еверест, Лхоце, К-2 или който и да е от 14-те осемхилядници несъмнено я има половината от човечеството. Е, не на всеки се е удала тази опция или може би не на всеки му стиска да изостави по-лесния маршрут – до Пукет, Коста Брава или Малдивите. Но който се е решил един път на приключението, вечно се е разболял от заболяването “Хималария ”.
Това го потвърждава Румен Воденичаров, който откри следващата си галерия с снимки от Хималаите. В постройката на Библиотеката на Химическо-технологичния университет в столицата, той е наредил 100-ина фотоси, правени през 25 години в общо 40-годишния му интервал, в който заболяването “Хималария ” не го напуща. Между другото, създател на тази думичка-неологизъм е неговият наследник Румен-младши, който в този момент е студент. По специалност алпинистът е химик, а през първите години след 1989-а се втурна и в политиката. Досега той има 15 експедиции в Хималаите. Покрай измененията в България 15 години са изгубени за фантазията, само че от 2005-а Воденичаров и другари съвсем всяка година вършат трекинги из най-високата планина в света.
Най-романтичните фотоси в изложбата са от първите години, когато за първи път се допира до Хималаите. На тях са Христо Проданов (загинал на слизане от Еверест през 1984 г.), Методи Савов (изкачил Еверест по време на същата експедиция през 1984-а) и Румен. Всъщност, през 1980 година и тримата попадат в безусловно чужд свят, никой не знае какво съставляват тези Хималаи, какво се яде там, пие ли се водата, има ли или не тропически болести… Те получават доста скъп опит, който по-късно им дава опция да провеждат идващите експедиции, а също по този начин и така наречен трекинги.
“Те са нещо като екскурзионно летуване, тъй като се върви от лагер на лагер. Ако имаш пари, можеш да си вземеш и готвачи, и носачи. Ако нямаш – си носиш всичко на тил ”, изяснява с усмивка Румен Воденичаров. И споделя през смях началото през 1980-а.
Тогава той работи в НИХВИ (най-големият фармацефтичен институт на Балканите, приватизиран след измененията от Софарма) и шефът му дава 20 литра алкохол, който носят в 4 алуминиеви канистъра. Всъщност, за Непал те потеглят с голям багаж – половината от който се оказва изцяло непотребен. Христо Проданов даже желае тихомълком да се изкачат до така наречен Южно седло на 8000 метра, в случай че им разрешат да минат през ледопада Кхумбу. Е, не им позволяват – тогава е доста строго, Непал е кралство, няма мърдане… Тримата българи помъкват 400 кг багаж, в който има 20 литра алкохол (разпределен в 4 канистъра по 5 литра). На летището в Атина обаче ги чака неприятна изненада – техният Боинг 747 е арестуван и въпросът към тях е – какво е това? “Как какво, медикаменти! Ние отивам там, където всеки ден би трябвало да дезинфекцираме ” – стартират да лъжат нашите. Да, само че гърците желаят инспекция и им споделят да отворят един от дребните варели. Те обаче прозорливо са си създали “пищов ”, на който са описали какво имат. На Методи се пада достойнството да уточни “правилния варел ”. Той много се изпотява, само че намира бурето с медикаментите. Измъкват победоносно бутилката със алкохол и демонстрират, че няма нищо рисково. “Сега обаче никой не би ни пуснал с подобен товар ”, споделя Румен. Благополучно идват в Индия, а след това в Непал с целия багаж. Питам го обаче, по какъв начин по този начин е съумял да излезе в капиталистическа страна през 1980-а, когато това никак не беше елементарно. “Много трагично беше, само че ми оказа помощ военачалник Малинчев, началник на Държавна сигурност в София, който безусловно си постави главата в торбата и подсигурява за мен, че ще се върна. И ме пуснаха ”, споделя Воденичаров.
Една от най-интересните му срещи е със сър Едмънд Хилари – първия поробител на Еверест, който при започване на 80-те строи учебни заведения в шерпските села. С Христо и Методи имат неповторимия късмет да се видят и беседват с него. Той им пожелава по всякакъв начин триумф на експедицията, която приготвят за идната година – изкачването на връх Лхоце (през 1981-а на върха се изкачва единствено Христо Проданов), и по този начин, окрилени, те се връщат в България. Румен си спомня, че даже бил подложен на критика от някои партийни приятели, повода – един военачалник, който отговарял за алпийската федерация, споделил, че това било поклонение пред западния алпинизъм. “А Едмънд Хилари по светоусещане в действителност е човек по-близо до Изтока, в сравнение с до Запада ”, споделя Румен.
След тази първа опознавателна обиколка из Хималаите заради някои мъжки спречквания Румен не го включват в експедицията за изкачването на Еверест, което пък става причина той и други другари да тръгнат по така наречен трекинг (високопланински туризъм) из Хималаите. От началото с двама негови приятели, след това с още четирима и по този начин 15 пъти до момента. На няколко от трекингите идват и дъщерите му Людмила, Илиана и Румяна. Румен споделя, че не се опасява те да идват с него по хималайските пътища, тъй като са рационални девойки. Никога не бих рискувал техния живот. Трите са доста добре готови физически, защото са скиорки, карат колелета, играят тенис. И са доста по-добри от мен, хвали ги алпинистът-химик.
И по този начин за 40 години Румен Воденичаров е преброил, че е прекарал цели 2 години в 15 експедиции и трекинги по най-високите планини в света. “Хималаи за всеки ” е девизът, с който през 80-те години подканят другари планинари да ги последват. С малко забавяне през днешния ден това към този момент е годишна процедура. Той е уверен, че образецът им е доказателство за феновете на пътешествия, че девизът “Където има воля, има път! ”, има смисъл и през днешния ден. Хималайският трекинг към момента е по джоба на българина и може да замести изцяло и фитнес, и екзотични дестинации. И по тази причина поучава хората с малко по-друга настройка да поемат по пътеките на Хималаите, до момента в който са млади и здрави. “Уверявам ви, че хималайските богове са благосклонни към хора безсребреници и хора с извисен дух ”, уверен е Воденичаров.
Алпинистът зове: Оставете Малдивите, тръгвайте към Непал
Мечтата да “отидеш ” до Хималаите и да зърнеш отдалече Еверест, Лхоце, К-2 или който и да е от 14-те осемхилядници несъмнено я има половината от човечеството. Е, не на всеки се е удала тази опция или може би не на всеки му стиска да изостави по-лесния маршрут – до Пукет, Коста Брава или Малдивите. Но който се е решил един път на приключението, вечно се е разболял от заболяването “Хималария ”.
Това го потвърждава Румен Воденичаров, който откри следващата си галерия с снимки от Хималаите. В постройката на Библиотеката на Химическо-технологичния университет в столицата, той е наредил 100-ина фотоси, правени през 25 години в общо 40-годишния му интервал, в който заболяването “Хималария ” не го напуща. Между другото, създател на тази думичка-неологизъм е неговият наследник Румен-младши, който в този момент е студент. По специалност алпинистът е химик, а през първите години след 1989-а се втурна и в политиката. Досега той има 15 експедиции в Хималаите. Покрай измененията в България 15 години са изгубени за фантазията, само че от 2005-а Воденичаров и другари съвсем всяка година вършат трекинги из най-високата планина в света.
Най-романтичните фотоси в изложбата са от първите години, когато за първи път се допира до Хималаите. На тях са Христо Проданов (загинал на слизане от Еверест през 1984 г.), Методи Савов (изкачил Еверест по време на същата експедиция през 1984-а) и Румен. Всъщност, през 1980 година и тримата попадат в безусловно чужд свят, никой не знае какво съставляват тези Хималаи, какво се яде там, пие ли се водата, има ли или не тропически болести… Те получават доста скъп опит, който по-късно им дава опция да провеждат идващите експедиции, а също по този начин и така наречен трекинги.
“Те са нещо като екскурзионно летуване, тъй като се върви от лагер на лагер. Ако имаш пари, можеш да си вземеш и готвачи, и носачи. Ако нямаш – си носиш всичко на тил ”, изяснява с усмивка Румен Воденичаров. И споделя през смях началото през 1980-а.
Тогава той работи в НИХВИ (най-големият фармацефтичен институт на Балканите, приватизиран след измененията от Софарма) и шефът му дава 20 литра алкохол, който носят в 4 алуминиеви канистъра. Всъщност, за Непал те потеглят с голям багаж – половината от който се оказва изцяло непотребен. Христо Проданов даже желае тихомълком да се изкачат до така наречен Южно седло на 8000 метра, в случай че им разрешат да минат през ледопада Кхумбу. Е, не им позволяват – тогава е доста строго, Непал е кралство, няма мърдане… Тримата българи помъкват 400 кг багаж, в който има 20 литра алкохол (разпределен в 4 канистъра по 5 литра). На летището в Атина обаче ги чака неприятна изненада – техният Боинг 747 е арестуван и въпросът към тях е – какво е това? “Как какво, медикаменти! Ние отивам там, където всеки ден би трябвало да дезинфекцираме ” – стартират да лъжат нашите. Да, само че гърците желаят инспекция и им споделят да отворят един от дребните варели. Те обаче прозорливо са си създали “пищов ”, на който са описали какво имат. На Методи се пада достойнството да уточни “правилния варел ”. Той много се изпотява, само че намира бурето с медикаментите. Измъкват победоносно бутилката със алкохол и демонстрират, че няма нищо рисково. “Сега обаче никой не би ни пуснал с подобен товар ”, споделя Румен. Благополучно идват в Индия, а след това в Непал с целия багаж. Питам го обаче, по какъв начин по този начин е съумял да излезе в капиталистическа страна през 1980-а, когато това никак не беше елементарно. “Много трагично беше, само че ми оказа помощ военачалник Малинчев, началник на Държавна сигурност в София, който безусловно си постави главата в торбата и подсигурява за мен, че ще се върна. И ме пуснаха ”, споделя Воденичаров.
Една от най-интересните му срещи е със сър Едмънд Хилари – първия поробител на Еверест, който при започване на 80-те строи учебни заведения в шерпските села. С Христо и Методи имат неповторимия късмет да се видят и беседват с него. Той им пожелава по всякакъв начин триумф на експедицията, която приготвят за идната година – изкачването на връх Лхоце (през 1981-а на върха се изкачва единствено Христо Проданов), и по този начин, окрилени, те се връщат в България. Румен си спомня, че даже бил подложен на критика от някои партийни приятели, повода – един военачалник, който отговарял за алпийската федерация, споделил, че това било поклонение пред западния алпинизъм. “А Едмънд Хилари по светоусещане в действителност е човек по-близо до Изтока, в сравнение с до Запада ”, споделя Румен.
След тази първа опознавателна обиколка из Хималаите заради някои мъжки спречквания Румен не го включват в експедицията за изкачването на Еверест, което пък става причина той и други другари да тръгнат по така наречен трекинг (високопланински туризъм) из Хималаите. От началото с двама негови приятели, след това с още четирима и по този начин 15 пъти до момента. На няколко от трекингите идват и дъщерите му Людмила, Илиана и Румяна. Румен споделя, че не се опасява те да идват с него по хималайските пътища, тъй като са рационални девойки. Никога не бих рискувал техния живот. Трите са доста добре готови физически, защото са скиорки, карат колелета, играят тенис. И са доста по-добри от мен, хвали ги алпинистът-химик.
И по този начин за 40 години Румен Воденичаров е преброил, че е прекарал цели 2 години в 15 експедиции и трекинги по най-високите планини в света. “Хималаи за всеки ” е девизът, с който през 80-те години подканят другари планинари да ги последват. С малко забавяне през днешния ден това към този момент е годишна процедура. Той е уверен, че образецът им е доказателство за феновете на пътешествия, че девизът “Където има воля, има път! ”, има смисъл и през днешния ден. Хималайският трекинг към момента е по джоба на българина и може да замести изцяло и фитнес, и екзотични дестинации. И по тази причина поучава хората с малко по-друга настройка да поемат по пътеките на Хималаите, до момента в който са млади и здрави. “Уверявам ви, че хималайските богове са благосклонни към хора безсребреници и хора с извисен дух ”, уверен е Воденичаров.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ