България все пак ще подкрепи началото на преговорите на ЕС със Северна Македония
Румен Радев свика консултативна среща за двустранните връзки сред България и Северна Македония и предстоящата покана към Скопие от Европейския съюз (ЕС) за започване на договаряния за участие.
© Юлия Лазарова България няма да блокира определянето на дата за начало на договаряния за присъединение на Северна Македония в Европейски Съюз, което се чака да се случи на 17-ти октомври. Заедно с това обаче България и не поддържа Северна Македония абсолютно заради незадоволителния прогрес на договарянията в Съвместната историческа и просветителна комисия сред двете страни. В нея, съгласно контракта за добросъседство, влезнал в действие през февруари 2018 година, се очакваше да бъдат решени дългогодишните исторически разногласия сред двете страни. Това се разбра през днешния ден след среща по въпроса сред премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев.
Срещата се състоя откакто президентът Радев към този момент един път разяснява, че неналичието на прогрес на експертната комисия е обезпокоителен, а вицепремиерът Красимир Каракачанов заплаши, че Вътрешна македонска революционна организация ще изоставен ръководството, в случай че България поддържа Северна Македония.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как се стигна дотук
През последните над две години Борисов трансформира дипломацията в Западните Балкани в една от главните цели на българската страна. Дипломатическите старания доведоха и до контракт за добросъседство сред България и Северна Македония, който беше подписан през 2017 година и влезе в действие през февруари 2018 година Договорът включва и основаването на взаимна мултидисциплинарна историческа и просветителна комисия сред двете страни, която да реши продължаващите към този момент десетилетия разногласия сред България и Северна Македония. Такива са да вземем за пример разногласията за това дали напрмер Гоце Делчев и цар Самуил са български, македонски, или общи исторически фигури.
Комисията стартира работа през май 2018 година, само че резултатите от осемте съвещания до този миг не са изключително обещаващи. Този август Борисов изиска до 15 октомври да се реши въпросът за Гоце Делчев, чиято историческа роля си остава болен въпрос измежду историческите специалисти в комисията. На 18-ти септември, малко след неудовлетворително съвещание на взаимната комисия, президентът Радев даде ултиматум на историческата комисия, че единствено в случай че до 17 октомври реши " всички противоречиви въпроси, в това число събития, персони, корекции на учебници, на надписи в музеи и на паметни плочи, на позиции на публичните медии – то българското държавно управление може да продължи политиката си на безусловна поддръжка за участието на Република Северна Македония в Европейския съюз. "
В края на предходната седмица вицепремиерът от Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов заплаши, че Вътрешна македонска революционна организация ще напусне ръководството на страната, в случай че България поддържа Северна Македония в Съвета на Европейски Съюз на 17 октомври. Според Каракачанов в особено изказване, македонците преднамерено протакват и забавят работата на комисията, като България не трябва да дава гласа си до момента в който " не бъдат изчистени всички фалшификации от историята ". Каракачанов стимулира изказването си с телевизионно изявление на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, в което той изяснява, че не е нужно за работата на историческата комисия да има период.
В без значение питане на Капитал до Пресцентъра наМВнР от предходната седмица обаче излиза наяве, че " постигането на съответни резултати в работата на Комисията, остава основен знак за прогрес в осъществяването на Договора (за добросъседство) и ще продължи да има определящо значение за по-нататъшната поддръжка за интеграцията на Република Северна Македония към Европейски Съюз. "
Подкрепа, само че с условия
Всички тези фактори доведоха до привикване на среща от страна на президента за връзките на България и Северна Македония преди гласуването в Съвета на Европейски Съюз на 17 октомври. На срещата участваха президентът Румен Радев, министър председателят Бойко Борисов, външната министърка Екатерина Захариева, вицепремиерът Красимир Каракачанов, както и депутати от държавното управление. Заплахата - анулация на поддръжката на България за Северна Македония в Европейски Съюз не се случи. На срещата Захариева съобщи, че България би трябвало да гласоподава за установяване на дата на началото на договарянията, само че че позицията на страна може да се промени по време на самите договаряния.
Според Борисов, " участието на Северна Македония в Европейски Съюз е значимо, само че не може това да се случва за наша сметка, прекроявайки историята. " Пред президенството министър председателят изясни, че поддръжката на България за Северна Македония не е безусловна, само че въпреки това ще се запише в историята с неприятно, в случай че " откакто всички 27 страни са ги подкрепили и тъкмо България ги е спряла ". Борисов обвърза поддръжката за Северна Македония с поддръжката за Албания, а Захариева добави, че на Скопие не трябва да се дава преимущество пред Тирана. Борисов също прикани взаимната комисия да направи бързи срещи и да реши належащите проблеми преди 15-ти октомври, когато е планувана идната им публична среща.
След срещата, президентът Радев изясни, че " държанието на нашата съседка поражда неустановеност и съмнение " заради притеснителните резултати от работата на комисията, макар напъните на българските членове. Радев даде обещание, българското държавно управление да излезе с съответни условия и критерии за Северна Македония, " които да защитят българския народен интерес ". Президентът също не загатна блокиране на решението за насрочване на дата за договаряния за присъединение на Северна Македония. Вместо това България би трябвало да сътвори ясни крайни и междинни цели, които да обвърже с участието на Северна Македония в Европейски Съюз по време на самите договаряния. Радев изиска и ясно изтъкване на червени линии, тъй че европейската интеграция на Северна Македония да не се случи " за сметка на българската история, език и еднаквост ".
От срещата обаче стана ясно, че самите съответни ограничения още не са дефинирани - формалната позиция на България за евроинтеграцията на Северна Македония ще бъде формирана до края на седмицата.
Реакция от Заев
Ключова част от речта на Борисов пред президентството беше поръчката, че интеграцията на Северна Македония в Европейски Съюз зависи от самата Северна Македония, като Скопие би трябвало да приключи " тази убийствена война " с смяна на историята и предишното, и да се концентрира в бъдещето.
От своя страна, министър председателят на Северна Македония Зоран Заев, циритан от организация МИА, съобщи, че може доста бързо да се намерят решения на " откритите въпроси ", само че и акцентира, че елементи от историите на двете страни са обяснимо разнообразни.
Това, за жалост, е единствено следващият епизод от многосерийната драма сред България и Македония. Тя няма да приключи в този момент и евентуално ще продължи да избухва от време на време през идващите години, до момента в който западната ни съседка продължава да се пробва да влезе в Европейски Съюз.
© Юлия Лазарова България няма да блокира определянето на дата за начало на договаряния за присъединение на Северна Македония в Европейски Съюз, което се чака да се случи на 17-ти октомври. Заедно с това обаче България и не поддържа Северна Македония абсолютно заради незадоволителния прогрес на договарянията в Съвместната историческа и просветителна комисия сред двете страни. В нея, съгласно контракта за добросъседство, влезнал в действие през февруари 2018 година, се очакваше да бъдат решени дългогодишните исторически разногласия сред двете страни. Това се разбра през днешния ден след среща по въпроса сред премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев.
Срещата се състоя откакто президентът Радев към този момент един път разяснява, че неналичието на прогрес на експертната комисия е обезпокоителен, а вицепремиерът Красимир Каракачанов заплаши, че Вътрешна македонска революционна организация ще изоставен ръководството, в случай че България поддържа Северна Македония.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как се стигна дотук
През последните над две години Борисов трансформира дипломацията в Западните Балкани в една от главните цели на българската страна. Дипломатическите старания доведоха и до контракт за добросъседство сред България и Северна Македония, който беше подписан през 2017 година и влезе в действие през февруари 2018 година Договорът включва и основаването на взаимна мултидисциплинарна историческа и просветителна комисия сред двете страни, която да реши продължаващите към този момент десетилетия разногласия сред България и Северна Македония. Такива са да вземем за пример разногласията за това дали напрмер Гоце Делчев и цар Самуил са български, македонски, или общи исторически фигури.
Комисията стартира работа през май 2018 година, само че резултатите от осемте съвещания до този миг не са изключително обещаващи. Този август Борисов изиска до 15 октомври да се реши въпросът за Гоце Делчев, чиято историческа роля си остава болен въпрос измежду историческите специалисти в комисията. На 18-ти септември, малко след неудовлетворително съвещание на взаимната комисия, президентът Радев даде ултиматум на историческата комисия, че единствено в случай че до 17 октомври реши " всички противоречиви въпроси, в това число събития, персони, корекции на учебници, на надписи в музеи и на паметни плочи, на позиции на публичните медии – то българското държавно управление може да продължи политиката си на безусловна поддръжка за участието на Република Северна Македония в Европейския съюз. "
В края на предходната седмица вицепремиерът от Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов заплаши, че Вътрешна македонска революционна организация ще напусне ръководството на страната, в случай че България поддържа Северна Македония в Съвета на Европейски Съюз на 17 октомври. Според Каракачанов в особено изказване, македонците преднамерено протакват и забавят работата на комисията, като България не трябва да дава гласа си до момента в който " не бъдат изчистени всички фалшификации от историята ". Каракачанов стимулира изказването си с телевизионно изявление на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, в което той изяснява, че не е нужно за работата на историческата комисия да има период.
В без значение питане на Капитал до Пресцентъра наМВнР от предходната седмица обаче излиза наяве, че " постигането на съответни резултати в работата на Комисията, остава основен знак за прогрес в осъществяването на Договора (за добросъседство) и ще продължи да има определящо значение за по-нататъшната поддръжка за интеграцията на Република Северна Македония към Европейски Съюз. "
Подкрепа, само че с условия
Всички тези фактори доведоха до привикване на среща от страна на президента за връзките на България и Северна Македония преди гласуването в Съвета на Европейски Съюз на 17 октомври. На срещата участваха президентът Румен Радев, министър председателят Бойко Борисов, външната министърка Екатерина Захариева, вицепремиерът Красимир Каракачанов, както и депутати от държавното управление. Заплахата - анулация на поддръжката на България за Северна Македония в Европейски Съюз не се случи. На срещата Захариева съобщи, че България би трябвало да гласоподава за установяване на дата на началото на договарянията, само че че позицията на страна може да се промени по време на самите договаряния.
Според Борисов, " участието на Северна Македония в Европейски Съюз е значимо, само че не може това да се случва за наша сметка, прекроявайки историята. " Пред президенството министър председателят изясни, че поддръжката на България за Северна Македония не е безусловна, само че въпреки това ще се запише в историята с неприятно, в случай че " откакто всички 27 страни са ги подкрепили и тъкмо България ги е спряла ". Борисов обвърза поддръжката за Северна Македония с поддръжката за Албания, а Захариева добави, че на Скопие не трябва да се дава преимущество пред Тирана. Борисов също прикани взаимната комисия да направи бързи срещи и да реши належащите проблеми преди 15-ти октомври, когато е планувана идната им публична среща.
След срещата, президентът Радев изясни, че " държанието на нашата съседка поражда неустановеност и съмнение " заради притеснителните резултати от работата на комисията, макар напъните на българските членове. Радев даде обещание, българското държавно управление да излезе с съответни условия и критерии за Северна Македония, " които да защитят българския народен интерес ". Президентът също не загатна блокиране на решението за насрочване на дата за договаряния за присъединение на Северна Македония. Вместо това България би трябвало да сътвори ясни крайни и междинни цели, които да обвърже с участието на Северна Македония в Европейски Съюз по време на самите договаряния. Радев изиска и ясно изтъкване на червени линии, тъй че европейската интеграция на Северна Македония да не се случи " за сметка на българската история, език и еднаквост ".
От срещата обаче стана ясно, че самите съответни ограничения още не са дефинирани - формалната позиция на България за евроинтеграцията на Северна Македония ще бъде формирана до края на седмицата.
Реакция от Заев
Ключова част от речта на Борисов пред президентството беше поръчката, че интеграцията на Северна Македония в Европейски Съюз зависи от самата Северна Македония, като Скопие би трябвало да приключи " тази убийствена война " с смяна на историята и предишното, и да се концентрира в бъдещето.
От своя страна, министър председателят на Северна Македония Зоран Заев, циритан от организация МИА, съобщи, че може доста бързо да се намерят решения на " откритите въпроси ", само че и акцентира, че елементи от историите на двете страни са обяснимо разнообразни.
Това, за жалост, е единствено следващият епизод от многосерийната драма сред България и Македония. Тя няма да приключи в този момент и евентуално ще продължи да избухва от време на време през идващите години, до момента в който западната ни съседка продължава да се пробва да влезе в Европейски Съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ