Руал Амундсен достига Южния полюс
Руал А̀мундсен е норвежки полярен пътешественик-изследовател. Той управлява първата експедиция, минала през Северозападния проход към Северна Америка, както и първата експедиция, достигнала до Южния полюс. Амундсен става и първият човек, посетил както Южния, по този начин и Северния полюс.
Роден е на 16 юли 1872 година във фамилия на капитани и притежатели на кораби в Борге, през днешния ден част от Фредрикста. Четвърти наследник в фамилията, майка му взема решение да го отклони от фамилния поминък и го подтиква да учи за доктор. От 1890 до 1892 година, когато майка му умира, той учи в медицинския факултет в университета на град Кристиания, през днешния ден Осло.
От 1894 година плава като матрос и щурман на разнообразни кораби. Вдъхновен от несполучливата експедиция на Джон Франклин и сполучливия опит на Фритьоф Нансен да пресече Гренландия през 1888 година, Амундсен взема решение да се посвети на изследователска активност.
След покоряването на Северозападния проход Амундсен възнамерява експедиция до Северния полюс. След като Северния полюс е доближат през 1909 година от Фредерик Кук и след това от Робърт Пири, той трансформира проектите си. Когато отпътува с кораба „ Фрам “, употребен по-рано от Фритьоф Нансен за превъзмогване на 85° с.ш., единствено трима души знаят за същинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на „ Фрам “ Торвалд Нилсен. Амундсен се притеснява, че Нансен ще откаже използването на „ Фрам “, а също така евентуално желае да резервира в загадка от Робърт Скот, че ще стане негов съперник в покоряването на Южния полюс.
На 14 януари 1911 година, експедицията доближава северния бряг на шелфовия хладилник Рос и в Китовия залив разтоварва хранителни запаси и построява базов лагер, който е наименуван „ Фрамхайм “ (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 km по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където британската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има предимство с изграждане на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен би трябвало да се пребори с предизвикването да открие път през безусловно чужд терен, до момента в който Скот има намерение да употребява пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908 година, преминаващ по ледника Бирдмор и достигащ до антарктичното плато.
Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в изграждане на лагери с хранителни запаси, на 80°, 81° и 82° ю.ш., а самия преход до полюса считат да осъществят, откакто стартира стопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември 1911 година настава стопляне и Амундсен взема решение, че пролетта е почнала, след което с екип от 8 души стартира преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат внезапно до под -50 °С. На 12 септември вземат решение да доближат до лагера на 80° ю.ш., да оставят носените хранителни запаси, след което всички да се завърнат назад в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията доближава лагера на 80° ю.ш. и след оставянето на провизиите последва оптимално бързо евакуиране към базовия лагер.
На 19 октомври стартира още един взлом, в който вземат участие единствено петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с хранителни запаси на 80° ю.ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю.ш. На 15 ноември стигат до 85° ю.ш. и стопират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато стартира на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато, където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, като складират остатъка за връщането си. Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на усъвършенстване, само че най-после се отхвърлят да чакат повече и на 25 ноември не престават прехода. Бурното време затруднява мощно напредването. Стигат 87° ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23` ю.ш., което е най-южната широчина, достигана до тогава. Намират се на 180 km от Южния полюс.
На 14 декември 1911 петимата, дружно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят дребна палатка и писмо, в което разказват достижението си, ако не съумеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цялостен месец британската експедиция на Робърт Скот, който намира гибелта си по противоположния път, на 11 благи от избавителния лагер с хранителни запаси. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.
Роден е на 16 юли 1872 година във фамилия на капитани и притежатели на кораби в Борге, през днешния ден част от Фредрикста. Четвърти наследник в фамилията, майка му взема решение да го отклони от фамилния поминък и го подтиква да учи за доктор. От 1890 до 1892 година, когато майка му умира, той учи в медицинския факултет в университета на град Кристиания, през днешния ден Осло.
От 1894 година плава като матрос и щурман на разнообразни кораби. Вдъхновен от несполучливата експедиция на Джон Франклин и сполучливия опит на Фритьоф Нансен да пресече Гренландия през 1888 година, Амундсен взема решение да се посвети на изследователска активност.
След покоряването на Северозападния проход Амундсен възнамерява експедиция до Северния полюс. След като Северния полюс е доближат през 1909 година от Фредерик Кук и след това от Робърт Пири, той трансформира проектите си. Когато отпътува с кораба „ Фрам “, употребен по-рано от Фритьоф Нансен за превъзмогване на 85° с.ш., единствено трима души знаят за същинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на „ Фрам “ Торвалд Нилсен. Амундсен се притеснява, че Нансен ще откаже използването на „ Фрам “, а също така евентуално желае да резервира в загадка от Робърт Скот, че ще стане негов съперник в покоряването на Южния полюс.
На 14 януари 1911 година, експедицията доближава северния бряг на шелфовия хладилник Рос и в Китовия залив разтоварва хранителни запаси и построява базов лагер, който е наименуван „ Фрамхайм “ (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 km по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където британската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има предимство с изграждане на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен би трябвало да се пребори с предизвикването да открие път през безусловно чужд терен, до момента в който Скот има намерение да употребява пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908 година, преминаващ по ледника Бирдмор и достигащ до антарктичното плато.
Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в изграждане на лагери с хранителни запаси, на 80°, 81° и 82° ю.ш., а самия преход до полюса считат да осъществят, откакто стартира стопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември 1911 година настава стопляне и Амундсен взема решение, че пролетта е почнала, след което с екип от 8 души стартира преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат внезапно до под -50 °С. На 12 септември вземат решение да доближат до лагера на 80° ю.ш., да оставят носените хранителни запаси, след което всички да се завърнат назад в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията доближава лагера на 80° ю.ш. и след оставянето на провизиите последва оптимално бързо евакуиране към базовия лагер.
На 19 октомври стартира още един взлом, в който вземат участие единствено петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с хранителни запаси на 80° ю.ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю.ш. На 15 ноември стигат до 85° ю.ш. и стопират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато стартира на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато, където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, като складират остатъка за връщането си. Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на усъвършенстване, само че най-после се отхвърлят да чакат повече и на 25 ноември не престават прехода. Бурното време затруднява мощно напредването. Стигат 87° ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23` ю.ш., което е най-южната широчина, достигана до тогава. Намират се на 180 km от Южния полюс.
На 14 декември 1911 петимата, дружно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят дребна палатка и писмо, в което разказват достижението си, ако не съумеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цялостен месец британската експедиция на Робърт Скот, който намира гибелта си по противоположния път, на 11 благи от избавителния лагер с хранителни запаси. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ