Все повече отговори на вълнуващите въпроси за Марс
Роувърите и сондите учещи Марс, са натоварени да отговорят постоянно на въпроси, които остават за Червената планета десетилетия откакто НАСА изпрати първите си задачи към планетата. И новите галактически кораби, изпратени неотдавна на Марс, ще оказват помощ на НАСА и други галактически организации да попълнят пропуските в знанията, като ги доближават все по-близо до това дали този свят в миналото е бил хазаин на живот.
Но отговорите на въпросите за предишното на Марс и неговия капацитет да приюти живот евентуално ще лишават повече години и още галактически кораби, а най-вероятно и човешки задачи с цел да се получи отговор на този въпрос.
Изследване, оповестено този месец, допуска, че огромна част от водата на Марс може да е била погълната под повърхността, а не изгубена в космоса, както учените смятаха от десетилетия.
Благодарение на това ново изследване, учените съумяха да стартират да изравняват геологията на планетата с това, което знаят за нейната изгубена атмосфера, рисувайки по-ясна картина за какво светът в този момент е ялов, какъвто го виждаме ние.
Категорично обаче, не всички въпроси за Марс могат да получат бърз отговор с настоящите данни, с които разполагаме.
И по този начин, може би най-належащият въпрос, на който хората се пробват да отговорят от епохи – съществувал ли е живот на Червената планета?
НАСА в този момент просто ще разрови повърхността, с цел да се опита да отговори на този въпрос, употребявайки своя марсоход Perseverance – първата задача, отдадена на лов за минал марсиански живот, която стигна до Марс през февруари.
Дори този роувър обаче, евентуално няма да може да открие признаци на живот самичък. Очаква се той да събере проби за връщане на Земята при последваща задача, което ще разреши на учените да употребяват мощни принадлежности за разбор на пробите в земните лаборатории.
Въпреки че учените знаят, че Марс в миналото е бил населен – най-малко за микробния живот – към момента не е ясно, дали околната среда там е могла да поддържа разнороден и несметен живот, какъвто виждаме на Земята.
Докато планетата в действителност е имала езера и реки, откривателите не знаят тъкмо какъв брой топла е била тя. „ Има доста съществени неща, които към момента не знаем, като да вземем за пример какъв брой топло или какъв брой влажно е било на античния Марс? Бил ли е леден, мразовит, ялов свят или по-топъл и мокър? “, пита планетарният академик от университета Пърдю, Бриони Хорган.
Досегашните марсоходи посетили планетата, също са разкрили, че на повърхността й са пръснати многочислени слоести скали, само че никой не е напълно сигурен по какъв начин те са се образували.
Най-доброто съмнение на учените е, че тези пластове са формирани от ерозия, вятър, вода и лед. „ Но ние не виждаме скални пластове като този на Земята, тъй като тук, на Земята, те са унищожени от тектоника на плочите, каквато не съществува на Марс “, прибавя Хорган.
Изпращането на марсоходи и сонди на Марс в действителност прави по-сложно разбирането на учените за Червената планета. „ Когато имате единствено един набор от данни, елементарно е да извършите модел, който дава отговор на този набор от данни, само че когато имате 50 източници на данни, е доста по-трудно да намерите верния модел, който да дава отговор на всички тези данни “, изяснява откривателят на НАСА за Марс Абигейл Фрейман.
Какво следва от тук нататък? Човешки задачи до Червената планета един ден биха могли да оказват помощ за изясняването на съществуващите несъответствия сред данните, изпратени назад от галактически кораби в орбита, и тези събрани от роувъри на повърхността.
Наличието на хора на Марс ще разреши на учените елементарно да се реалокират в други, неразучени елементи на планетата, с цел да търсят забавни скали, без да се възнамерява изследването единствено на стеснен регион, който влиза в пътната карта на марсохода, имат вяра специалисти.
