Психопортрет на премиера – заседнал във „възрастта на грацията“ или поразен от ефекта на Дънинг-Крюгер
Росен Йорданов*
Нека да поясня за какво си разрешавам от обществени жестове, дребни неточности и други сигнали, идващи от паралингвистичното и невербалното държание на обществени лица, изключително в последно време да върша някои заключения и изводи за тяхното душевно положение, планове и мотивация, и за това, което в действителност се показва в тяхното държание.
Особено в практиката ми като престъпен психолог, само че и като психотерапевт, във етапа, когато е трябвало да организирам по този начин наречените разследващи беседи, престъпни изявленията или разпити, и работейки с детектора на лъжата е трябвало да преценям държанието на хората в обстановки, в които те не желаят да го разкриват или се пробват да го камуфлират.
…Изключително мъчно е за
човек, който не е достоверен,
да съумява да съгласува трикомпонентния канал на посланието, което излъчва със своето държание – вербално, интонационно и невербално. Премиерът господин Петков наподобява мощно угрижен за това да наподобява невербално и интонационно добре. Очевидно е обаче, че това което приказва, го смущава и по този начин наподобява на човек, който неотдавна се е срещнал с този проблем или някой му е споделил нещо и той е попрочел нещо малко по тази тематика ( обтегнатите връзки сред София и Скопие поради наложеното несъгласие за пускане на договарянията на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз – бел.ред.). Тази тематика не му е близка, не влага пристрастеност в нея и по тази причина бърза да измести тежестта към връзката София-Скопие. Като цяло той не е зает по тази тематика, което основава тази, дано да я нарека,
вербална салата от накъсани изрази,
прекратени фрази, засичания и чувства за неустановеност в гласа. Това обърква хората, тъй като той не довършва изреченията си. Тоест, от една страна имаме непознаване на тематиката, въпреки това – това е тематика, която той би трябвало да отметне от лист с приоритизирани задания, които някой различен му е написал. И на последно място – да се опита да наподобява солидно, контролирайки най-много представянето си, имайки някакъв присъщ фасон на държание, което да управлява по какъв начин наподобява пред публиката. Например, нуждата да прави положително усещане, когато приказва по тематики, които несъмнено не са му забавни и несъмнено не отразяват положителното схващане за ролята, в която се намира. Защото един ръководител на Министерски съвет би трябвало да е в действителност стратегически зает с доста въпроси, огромна част от тях не са в някаква тясна компетентност, не са в някакъв стеснен прагматичен интерес. На господин Петков явно му е мъчно да влезе в тази роля и това довежда постоянно до тревожни въпроси. Защото когато правиш поредност от вербални неточности и настояваш, че е " королация " (думата е корелация - бел.ред.), дума, която той използва няколко пъти, това към този момент основава усещането за тази неавтентичност, на прокрадваща се неангажираност, на лека скука, опит да отбие номера с подобен жанр на говорене, че да наподобява готин. Това обаче стартира да му основава
сериозен проблем с достоверността
А когато има проблем с достоверността, според от подтекста, хората си задават постоянно два въпроса. Единият е дали това, което приказва министър председателят, го споделя от сърце или дали моралната страна на въпроса е ОК, дали е почтен и открит. И вторият – какъв е умственият му потенциал, умственият му багаж. Какво се пробва да скрие – нечестните си планове или слабата си осведоменост. Защото нормално хората се пробват да заблуждават по тези две аргументи.
Усмивката на премиера може да наподобява на маркетингов опит да наподобява като американските президенти. Но когато преиграваш – по тази причина също се изисква гений. В едно от интервютата за наши медии аз разясних, че някои неща са заровени по-дълбоко при Кирил Петков. По начало склонността към такава последователност, към преувеличаване на нещата, когато тя е непрекъсната характерност на държанието, си коства да се замислим дали това е просто игра на роля или е някаква иманентна характерност на самия човек. Аз допускам, че неговото държание изключително доста припомня на положенията, през които всички ние прекосяваме. Говоря за по този начин наречената „ възраст на грацията “ (между 3 и 6 години съгласно Ари Валон), в която човек по един доверчив, по детски несръчен и нагъл метод се пробва да аташира своя АЗ за първи път измежду възрастните същински. Но ние доста постоянно засядаме в някои стадии от своето развиване и пренасяме някои характерности. Ето това е нещото, което съдържа феномена – постоянно да ме харесват, постоянно да ме утвърждават, даже в случай че чувствам, че доста не ме утвърждават, аз ще преувелича малко, с цел да получа утвърждението им. Ще опиша малко по-цветисто историята или напряко ще излъжа. А за тази възраст са доста присъщи по този начин наречените фабулации, т.е. склонността да преувеличаваш и да наподобяват непрекъснато обаятелен. Което довежда до един чисто информационен проблем в държанието. А държанието интонационно следва едни закони – когато човек стартира една връзка, изключително обществена, би трябвало да стартира с бодър, другарски глас, който да звучи жизнерадостно. Но когато стартира да разисква съществени тематики, той или стартира да приказва по-сериозно, имам поради да завоюва доверие или като човек, на който може да му се има доверие по тематиката. Един от известните откриватели го назовава „ зеления “ или „ синия “ глас. Синият глас е гласът на престижа, с този глас нормално приказваме по тематики, които общо взето познаваме добре и сме уверени. Със зеления глас приказваме, когато желаеме някой другар да ни показа нещо или ние желаеме да споделим на някого нещо, или желаеме да приказваме с паника, със угриженост, с обич, т.е. все мощни усеща, с които ние сътворяваме непосредственост в контакта. При господин Петков се получава една изравненост. Той стартира с по този начин наречения " жълт глас " или ведрия глас и го задържа съвсем до края. Което обаче основава това усещане, по какъв начин да го кажа, на
съвсем налуден оптимизъм
И думите го следват – „ ще бъде това “. Вижте какъв брой постоянно се употребяват „ ще бъде това “, „ ще стане това “. Това се отнася и до Бойко Рашков – „ ще разкрием “, „ ще покажем “, а към този момент минаха 7-8 месеца, само че нищо не е показано. Това бъдеще несигурно време отива в този оптимистичен фокус, който основава усещането за тези фабулации, т.е. податливост да се преувеличава, хипертрофиране на нужда да получиш от самото начало утвърждение, обаче липсва чувството за ангажираност, за достоверност, да вземем за пример по тематиката за Македония. Дори и да не си осведомен, тя е надълбоко обвързвана по някакъв метод с всеки българин. Как една книга да не прочетеш по тематиката, въпреки всичко министър-председател си. На господин Петков му проличава, че не е чел. На него просто са му дали някакъв лист, това е мое съмнение, несъмнено, не го настоявам сигурно. Но допускам, че господин Петков е
неопитен
по тематиката сериозно…
За да познаваме един човек, би трябвало да съдим по неговите дейности. Много малко се загатва за това, по какъв начин господин Петков е направил своя избор преди години, когато е основана „ Да, България “, а той е един от нейните основатели и учредители. Малко по-късно се появява негов прагматичен интерес, обвързван със Софийския университет и с негови бизнес-интереси, и с тези артикули, които той предлага на пазара, както и със основаването на харвардски курсове. Оказва се обаче, че има едно изискване – курсовете не могат да се водят от човек, който се занимава с политическа активност. Г-н Петков без да се замисля незабавно напуща политическата партия. Така че, в случай че би трябвало да преценяме - дали господин Петков е човек на концепциите, оня въодушевен юноша, който мечтае – тъй като той това ни показва, защото мечтателността е присъща за младостта и тя е простима. Но в този съответен случай той е работил извънредно прагматично и си е гонил неговия интерес. На мен неговата усмивка не ми дава увереността да му имам вяра. Макар всичко, което приказвам в този момент, желая да не се случи, всичките ми подозрения да отпаднат и да имат този разцвет и триумф, който те дават обещание. Но няма по какъв начин да бъда спокоен, защото виждам изборите на господин Петков. Виждам, че той избира прагматичността без да се колебае. Някои разясняват
дали той не страда от резултата на Дънинг-Крюгер
Това е едно характерно разстройство, при което човек няма самокритичност, чувство, че е необразован, незапознат и незнаещ. Казвам го поради метода, по който той мина през морални, законодателни казуси…Няма да не помни първото му обществено присъединяване, когато с цялостна убеденост съобщи, че в Българската банка за развиване са дадени заеми единствено на 8 компании. И аз тъй като не знаех тогава защо става дума, си споделих – това е скандално, това е неуместно, в случай че е истина - просто е безсрамие. После се оказа, че това не е по този начин, само че на никого не му направи усещане. Да кажеш единствено 8 компании, а по-късно да се обясняваш, каква е истината. Този случай беше единствено сигнал. После заприказва за пет моста, 10 моста, след това се мина на тематиката за язовири…Всичко това приказва, че когато си движен от прагматичен интерес и си затънал във „ възрастта на грацията “ си податлив към фабулации, т.е. податлив си да приемеш за истина това, което си мислиш или искаш да бъде за тебе истина, вместо да отразява цялата истина.
* Коментарът е изработен по ТВ „ СКАТ “, текстова акомодация – Faktor.bg
Нека да поясня за какво си разрешавам от обществени жестове, дребни неточности и други сигнали, идващи от паралингвистичното и невербалното държание на обществени лица, изключително в последно време да върша някои заключения и изводи за тяхното душевно положение, планове и мотивация, и за това, което в действителност се показва в тяхното държание.
Особено в практиката ми като престъпен психолог, само че и като психотерапевт, във етапа, когато е трябвало да организирам по този начин наречените разследващи беседи, престъпни изявленията или разпити, и работейки с детектора на лъжата е трябвало да преценям държанието на хората в обстановки, в които те не желаят да го разкриват или се пробват да го камуфлират.
…Изключително мъчно е за
човек, който не е достоверен,
да съумява да съгласува трикомпонентния канал на посланието, което излъчва със своето държание – вербално, интонационно и невербално. Премиерът господин Петков наподобява мощно угрижен за това да наподобява невербално и интонационно добре. Очевидно е обаче, че това което приказва, го смущава и по този начин наподобява на човек, който неотдавна се е срещнал с този проблем или някой му е споделил нещо и той е попрочел нещо малко по тази тематика ( обтегнатите връзки сред София и Скопие поради наложеното несъгласие за пускане на договарянията на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз – бел.ред.). Тази тематика не му е близка, не влага пристрастеност в нея и по тази причина бърза да измести тежестта към връзката София-Скопие. Като цяло той не е зает по тази тематика, което основава тази, дано да я нарека,
вербална салата от накъсани изрази,
прекратени фрази, засичания и чувства за неустановеност в гласа. Това обърква хората, тъй като той не довършва изреченията си. Тоест, от една страна имаме непознаване на тематиката, въпреки това – това е тематика, която той би трябвало да отметне от лист с приоритизирани задания, които някой различен му е написал. И на последно място – да се опита да наподобява солидно, контролирайки най-много представянето си, имайки някакъв присъщ фасон на държание, което да управлява по какъв начин наподобява пред публиката. Например, нуждата да прави положително усещане, когато приказва по тематики, които несъмнено не са му забавни и несъмнено не отразяват положителното схващане за ролята, в която се намира. Защото един ръководител на Министерски съвет би трябвало да е в действителност стратегически зает с доста въпроси, огромна част от тях не са в някаква тясна компетентност, не са в някакъв стеснен прагматичен интерес. На господин Петков явно му е мъчно да влезе в тази роля и това довежда постоянно до тревожни въпроси. Защото когато правиш поредност от вербални неточности и настояваш, че е " королация " (думата е корелация - бел.ред.), дума, която той използва няколко пъти, това към този момент основава усещането за тази неавтентичност, на прокрадваща се неангажираност, на лека скука, опит да отбие номера с подобен жанр на говорене, че да наподобява готин. Това обаче стартира да му основава
сериозен проблем с достоверността
А когато има проблем с достоверността, според от подтекста, хората си задават постоянно два въпроса. Единият е дали това, което приказва министър председателят, го споделя от сърце или дали моралната страна на въпроса е ОК, дали е почтен и открит. И вторият – какъв е умственият му потенциал, умственият му багаж. Какво се пробва да скрие – нечестните си планове или слабата си осведоменост. Защото нормално хората се пробват да заблуждават по тези две аргументи.
Усмивката на премиера може да наподобява на маркетингов опит да наподобява като американските президенти. Но когато преиграваш – по тази причина също се изисква гений. В едно от интервютата за наши медии аз разясних, че някои неща са заровени по-дълбоко при Кирил Петков. По начало склонността към такава последователност, към преувеличаване на нещата, когато тя е непрекъсната характерност на държанието, си коства да се замислим дали това е просто игра на роля или е някаква иманентна характерност на самия човек. Аз допускам, че неговото държание изключително доста припомня на положенията, през които всички ние прекосяваме. Говоря за по този начин наречената „ възраст на грацията “ (между 3 и 6 години съгласно Ари Валон), в която човек по един доверчив, по детски несръчен и нагъл метод се пробва да аташира своя АЗ за първи път измежду възрастните същински. Но ние доста постоянно засядаме в някои стадии от своето развиване и пренасяме някои характерности. Ето това е нещото, което съдържа феномена – постоянно да ме харесват, постоянно да ме утвърждават, даже в случай че чувствам, че доста не ме утвърждават, аз ще преувелича малко, с цел да получа утвърждението им. Ще опиша малко по-цветисто историята или напряко ще излъжа. А за тази възраст са доста присъщи по този начин наречените фабулации, т.е. склонността да преувеличаваш и да наподобяват непрекъснато обаятелен. Което довежда до един чисто информационен проблем в държанието. А държанието интонационно следва едни закони – когато човек стартира една връзка, изключително обществена, би трябвало да стартира с бодър, другарски глас, който да звучи жизнерадостно. Но когато стартира да разисква съществени тематики, той или стартира да приказва по-сериозно, имам поради да завоюва доверие или като човек, на който може да му се има доверие по тематиката. Един от известните откриватели го назовава „ зеления “ или „ синия “ глас. Синият глас е гласът на престижа, с този глас нормално приказваме по тематики, които общо взето познаваме добре и сме уверени. Със зеления глас приказваме, когато желаеме някой другар да ни показа нещо или ние желаеме да споделим на някого нещо, или желаеме да приказваме с паника, със угриженост, с обич, т.е. все мощни усеща, с които ние сътворяваме непосредственост в контакта. При господин Петков се получава една изравненост. Той стартира с по този начин наречения " жълт глас " или ведрия глас и го задържа съвсем до края. Което обаче основава това усещане, по какъв начин да го кажа, на
съвсем налуден оптимизъм
И думите го следват – „ ще бъде това “. Вижте какъв брой постоянно се употребяват „ ще бъде това “, „ ще стане това “. Това се отнася и до Бойко Рашков – „ ще разкрием “, „ ще покажем “, а към този момент минаха 7-8 месеца, само че нищо не е показано. Това бъдеще несигурно време отива в този оптимистичен фокус, който основава усещането за тези фабулации, т.е. податливост да се преувеличава, хипертрофиране на нужда да получиш от самото начало утвърждение, обаче липсва чувството за ангажираност, за достоверност, да вземем за пример по тематиката за Македония. Дори и да не си осведомен, тя е надълбоко обвързвана по някакъв метод с всеки българин. Как една книга да не прочетеш по тематиката, въпреки всичко министър-председател си. На господин Петков му проличава, че не е чел. На него просто са му дали някакъв лист, това е мое съмнение, несъмнено, не го настоявам сигурно. Но допускам, че господин Петков е
неопитен
по тематиката сериозно…
За да познаваме един човек, би трябвало да съдим по неговите дейности. Много малко се загатва за това, по какъв начин господин Петков е направил своя избор преди години, когато е основана „ Да, България “, а той е един от нейните основатели и учредители. Малко по-късно се появява негов прагматичен интерес, обвързван със Софийския университет и с негови бизнес-интереси, и с тези артикули, които той предлага на пазара, както и със основаването на харвардски курсове. Оказва се обаче, че има едно изискване – курсовете не могат да се водят от човек, който се занимава с политическа активност. Г-н Петков без да се замисля незабавно напуща политическата партия. Така че, в случай че би трябвало да преценяме - дали господин Петков е човек на концепциите, оня въодушевен юноша, който мечтае – тъй като той това ни показва, защото мечтателността е присъща за младостта и тя е простима. Но в този съответен случай той е работил извънредно прагматично и си е гонил неговия интерес. На мен неговата усмивка не ми дава увереността да му имам вяра. Макар всичко, което приказвам в този момент, желая да не се случи, всичките ми подозрения да отпаднат и да имат този разцвет и триумф, който те дават обещание. Но няма по какъв начин да бъда спокоен, защото виждам изборите на господин Петков. Виждам, че той избира прагматичността без да се колебае. Някои разясняват
дали той не страда от резултата на Дънинг-Крюгер
Това е едно характерно разстройство, при което човек няма самокритичност, чувство, че е необразован, незапознат и незнаещ. Казвам го поради метода, по който той мина през морални, законодателни казуси…Няма да не помни първото му обществено присъединяване, когато с цялостна убеденост съобщи, че в Българската банка за развиване са дадени заеми единствено на 8 компании. И аз тъй като не знаех тогава защо става дума, си споделих – това е скандално, това е неуместно, в случай че е истина - просто е безсрамие. После се оказа, че това не е по този начин, само че на никого не му направи усещане. Да кажеш единствено 8 компании, а по-късно да се обясняваш, каква е истината. Този случай беше единствено сигнал. После заприказва за пет моста, 10 моста, след това се мина на тематиката за язовири…Всичко това приказва, че когато си движен от прагматичен интерес и си затънал във „ възрастта на грацията “ си податлив към фабулации, т.е. податлив си да приемеш за истина това, което си мислиш или искаш да бъде за тебе истина, вместо да отразява цялата истина.
* Коментарът е изработен по ТВ „ СКАТ “, текстова акомодация – Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ