Психологът Росен Йорданов: Безобразие са коментарите на Атанасов, Лалов и Бориславова, че Гешев е инсценирал атентата срещу себе си
Росен Йорданов, някогашен зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит в изявление за " Труд ".
След атентата против основния прокурор много хора, които помнят 90-те години на 20 век са безапелационни, че мутренските години се върнаха, господин Йорданов? Вие по това време сте бил вътре в системата?
Не желая да употребявам думата " чувство ", тъй като това е най-примитивната дума за допир с действителността и то може би демонстрира хората на какво равнище разсъждават и мислят. Но при всички положения сигнали и предвестници на сходно усещане има задоволително. И то освен атентатът против основния прокурор, което е безспорен казус в историята ни, даже и в най-бандитските години. Атентатът е извънредно рисково събитие – назовавам го събитие, тъй като това е нещо, което ще остане в историята и то в стадий, в който нашите генерации – хората на 40, 50 години и нагоре – сякаш бяхме позабравили, имахме възприятието, че сме се отърсили от този бандитизъм, от този мафиотизиран метод на налагане на незаконни схеми и връзки. Ако приемем, че 90-те години освен по аршин престъпност, само че и по стопански, инфлационни и доста други фактори, в този момент обстановката доста стартира да замязва. Веднага ще дам образец с убийството на Пепи Терзийски през 2001 година, когато обществено-политическия живот беше извънредно остър след първите разочарования от приватизационните покупко-продажби. Срещу ръководството на ОДС имаше доста тежки настроения и този случай беше тогава като гноясал абсцес, който мазета и трансформира обществото в действителност в общество на кланове и хунвейбини. Помните какви бяха реакциите тогава към ръководството.
Помня, несъмнено, по какъв начин министър председателят Костов излезе пред Народното събрание с основния секретар на Министерство на вътрешните работи Славчо Босилков пред 2000 гневни таксиметрови водачи...
Тогава аз му споделих, че сме изчерпали всички вероятности да има и най-малък претекст за отвличане на детето и към този момент се насочваме към тежките несъгласия в показанията на майката. И Костов сподели: като разберете какво се е случило, ще ви е позор.
Как ще коментирате реакцията на някои политици, че Гешев е инсценирал атентата против себе си?
Това е безсрамие. Не може кака да приказват виновни хора в това число и военачалник Атанасов и други, като някогашния арбитър Методи Лалов и Лена Бориславова, на които по някакъв метод да им останал най-малко малко публичен престиж. Това са безобразни изявления, човек просто би трябвало да се радва, че такива хора са напуснали правосъдната система. Защото в случай че човек с сходно мислене взима такива съдбоносни решения, е в действителност трагично. Някои назоваха тези хора " психодесни ", само че аз бих ги нарекъл " хора, които разсъждават с пяна на устата ". Това е ужасно безконтролно държание и мисля, че обстановката в този момент е доста по-зле, в сравнение с по времето на ОДС. Чак такова тежко подронване на престижа на държавността – това унищожава политическото възприятие на хората. А то би трябвало да съществува, тъй като то е в основата на демокрацията.
Какво целят тези, които настояват, че Гешев е инсценирал атентата, съгласно вас?
Много неща целят. Едното е да се оправят със личното си възприятие за позор и стеснение, което е обикновено човек да изпита, когато години наред преди този момент е развивал тайни теории и обществено е разгласил личните си мисловни извращения - фейсбук и други медии дават такава опция – които са били предъвквани от други сходни перверзници. Така че първото възприятие е възприятието за позор. Забелязал съм го, че като нация не сме от хората, които си посипваме главата с пепел. Малцина са представителите на нашия народ, които могат доблестно да застанат и да кажат – сгреших, не бях прав. Категорично отхвърлям да разясня детайлности, тъй като моята нравственос на човек, който се е занимавал с такива неща е, че това, което излиза в общественото пространство, доста постоянно е надалеч от истината и то не в интерес на конспираторите, а в интерес на здравия разсъдък. Видях, че господин Сарафов се опита да сервира информацията оптимално плътно, само че явно въпросните разбирачи, трапезни диагностици, булевардни мислители и философи и всевъзможни други представители на будната гражданска мисъл все едно всеки един от тях е бил очевидец на един подобен гърмеж, вършат смели съпоставки с Фалконе, кадето имало 500 кг тротил и така нататък Това са в действителност свободни съчинения.
Три кг тротилов еквивалент е извънредно мощен гърмеж...
Така е, занапред ще излизат доста детайлности по какъв начин е изработен. Фактът, че е имало осколки, комплициран е авансово някакъв метал, който да нанесе в допълнение някакви вреди, изрично може да считаме, че е очевиден знак за неналичието на концепция за правене на пиротехническо шоу. Това е перверзно да се мисли. Второ, похищението против държавна институция демонстрира, че ние безусловно олекотихме, обезсмислихме всичко. Казвам го от позицията на човек, който е написал десетки профили на хора, които са отправяли закани към висши държавници – министър-председатели, водачи на политически партии, министри, папата, в случай че щете – хванахме много хора, които се бяха упражнявали в закани против папата. Но да извършиш атентат е напълно друго нещо. Дава се образец с водевилно поднесените закани към депутата Пеевски преди време, само че каквото и да се приказва, там нямаше акт. А в този момент имаме към този момент осъществено деяние. Дочух, че е имало и второ взривно устройство и в случай че това е правилно, нещата отиват към този момент в напълно друга посока.
А кой би имал интерес от този атентат?
Факт е, че има хроника на събитията. Факт е, че бе основана политическата нервност и може доста да приказваме по тематиката кой има интерес. Естествено, хората, които бяха дълго време в ареста имат интерес. Хората, които са отвън страната – и Василев, и Божков, също имат интерес. Както и доста други хора, които още не са се появили пред екрана. Но да оставим настрани въпроса с интереса – това е политическо размишление. Покрай това се губи професионалното.
И то е?
Фактът, че някой може да употребява като " манекен " основният прокурор, с цел да показва нещо, е извънредно рисков. Това е посягане против нещо, което ние сме. И в случай че това не схващат плиткоумните разбирачи, които доста обичат да приказват, всичко друго е въпрос на оперативно-издирвателни дейности. Повечето от тези хора нямат опит, те са били я по бюра, я по НПО-та, не са били в съдена зала, не са се занимавали с следствие на закононарушения – та желая да им припомня, че в България имаше доста гърмежи – и Косьо Самоковеца бе взривяван, и Илия Павлов. Ще им напомня и един различен гърмеж, дано ревизират какъв брой беше тротиловият еквивалент, когато се пробваха да взривят шефа на Първа частна милиция и за жалост починаха детенцето и жена му през 2007 година, в случай че не ме лъже паметта. Понеже разясняват, че подобен гърмеж не може да убие – да, може. Повечето от тези хора не са били в казармата, те не са чули по какъв начин звучи един " Калашник ".
Но за това по какъв начин се вършат бомби има инструкции в Интернет...
Нека да не бъркаме нещата. Първо би трябвало да се види по какъв начин е направено взривното устройство. Говоря това и като човек, който е стажувал 4 месеца при бомбаджиите, както им викахме преди време. Много е значимо да се види химическият състав, какви материали са употребени. Това ще покаже освен равнището на професионализъм - имаше намек от господин Сарафов, че е професионално направена. По метода на направа може да се видят уменията – военни ли са, полицейски ли са, на сапьори ли са. Много е значимо това да се реши. Защото оттова може да тръгне нишката какви са материалите, какво равнище на риск е имало за самия основател на устройството...
Много станаха въпросите, господин Йорданов?
Ами доста са, това са същинските въпроси. По тях би трябвало да разсъждават, а не по нелепостите, които се пробват да ни подадат за следващ път да не би инцидентно така наречен " правосъдна промяна " да загуби инерция. А тя загуби от дълго време инерция. Имаше ясни сигнали в записите, които се изнесоха, които сегашният неплатежоспособен вътрешен министър наричаше " филми ", " сериали " и така нататък А в този момент дава конференция по какъв начин проверявали всички сигнали! Хората би трябвало да схванат нещо доста значимо – прокуратурата без Министерство на вътрешните работи не може да работи. Прокурорът може само да извика някой на разпит, той ръководи дейностите от позиция на закона, само че оперативно-издирвателните дейности за чисто полицейска работа. Ако чиновниците в Министерство на вътрешните работи не работят или нямат потенциал да работят, нищо не може да се случи с каквото и да е. Защото преди, когато аз работех в системата, връзките бяха по напълно друг метод. Имаше огромен почит към чиновниците на Министерство на вътрешните работи, изключително към тези, които могат да оферират по-специфична експертиза в региона на взривните устройства, да вземем за пример. Имаше огромно почитание от прокуратурата към нас, и назад. Хората би трябвало да схванат и друго – българското правораздаване е издигнато на едни социалистически глинени крайници.
Какво имате поради?
Поради многото наслагвания и неизчистване на концепцията от проверяващите органи се изисква по този начин да съберат доказателства, та една ли не да няма потребност от правосъден развой, което е неуместно. Нещата са другояче напълно елементарни. Служителите на Министерство на вътрешните работи няма опцията на прокуратурата да проверяват нещо, законът им дава право при подозрение да създадат инспекции. Ако се е появил сигнал да кажем за Къро или за който и да е, чиновниците на Министерство на вътрешните работи могат да вършат разработки, откакто намерят годна информация, я оферират на наблюдаващия прокурор, който преценя става ли тя или не. Но това се прави от чиновниците на Министерство на вътрешните работи. А ние виждаме един основен секретар, който явно изцяло не е в час, виждаме един министър, който няма контакт с основния си секретар, явна непросветеност и на двамата. Виждаме една игра на тронове в Министерство на вътрешните работи, замяна на началници като пионки. Навремето един полицейски чиновник – да кажем моя сътрудник Ботьо Ботев, имаше престиж, той беше действен чиновник, който като отидеше някъде да проверява, имаше голям престиж. Това е окончателно изгубено, то липсва в системата на Министерство на вътрешните работи. Никакво почитание към професионализма, груба интервенция от всевъзможни хора – политици, неграмотници, публицисти, НПО-та, които са доста надалеч от тези неща. Когато се проверява случай като този атентат, би трябвало да има същински служащи на терена, които да имат контакти и връзки, освен механически благоприятни условия. Един мой сътрудник, който още е на работа, ми споделяше – чудя се преди време по какъв начин сме разкривали закононарушения без камери! А оперативната работа изисква и въображение.
Можете ли да извършите психопортрет на причинителите на атентата против основния прокурор?
На този стадий не мога да се наемам с психичен профил. В случая имаме извънредно малко информация и би било нечиста сделка да върша профили. Но от информацията, която имам, в случай че е правилно, че устройството е самоделно и има равнище на професионализъм, това значи, че изпълнителите са хора, които несъмнено имат опит в тази работа. Друго, което би трябвало да се изследва като догадка, е приликата с позабравени към този момент сходни случаи. През 90-те години и при започване на новия век хората от незаконния свят се бяха професионализирали, употребиха се доста хора от някогашна Югославия, които имаха действителен военен опит от войните там. Ползваха се доста руснаци и украинци, които обитаваха тук. Според мен този атентат демонстрира, че равнището на професионализъм не е чак толкоз високо, по-скоро има залиняване в този бизнес и е мъчно да се откри човек, който да осъществя цялата тази интервенция. Надявам се, че органите ще си свършат работа и в скоро време ще разберем какво тъкмо се е случило и кой го е направил. Защото въпросът не е дали е инсценировка или не, въпросът е кой.
Има ли пробойна в НСО, някой, който да е издал маршрута на кортежа на основния прокурор?
Това е една версия, която би трябвало да бъде детайлно тествана. Ако бях на мястото на шефа на НСО, незабавно бих направил една доста детайлна вътрешна инспекция, в това число и с детектор на лъжата, с цел да се изчистят всички подозрения. Както знаем, подобен случай значи огромна рецесия за всяка работа по света. Още повече, НСО е под управлението на президента. И тук би трябвало да се отвори още една тематика – за така наречен преторианска армия НСО. Колкото повече служители се наслагват върху едно звено, които да имат информация и надзор върху това звено, толкоз повече сигурността на информацията понижава. Гледали сме американски филми, в които даже началниците не знаеха кой е сътрудника под прикритие. Как се реализира подобен надзор, в случай че имаш шеф бранш, шеф отдел, шеф на дирекция и цяла администрация? В такава деликатна сфера като сигурността колкото повече хора са по веригата, толкоз по-голям е шансът да има и изменник.
Визитка
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
След атентата против основния прокурор много хора, които помнят 90-те години на 20 век са безапелационни, че мутренските години се върнаха, господин Йорданов? Вие по това време сте бил вътре в системата?
Не желая да употребявам думата " чувство ", тъй като това е най-примитивната дума за допир с действителността и то може би демонстрира хората на какво равнище разсъждават и мислят. Но при всички положения сигнали и предвестници на сходно усещане има задоволително. И то освен атентатът против основния прокурор, което е безспорен казус в историята ни, даже и в най-бандитските години. Атентатът е извънредно рисково събитие – назовавам го събитие, тъй като това е нещо, което ще остане в историята и то в стадий, в който нашите генерации – хората на 40, 50 години и нагоре – сякаш бяхме позабравили, имахме възприятието, че сме се отърсили от този бандитизъм, от този мафиотизиран метод на налагане на незаконни схеми и връзки. Ако приемем, че 90-те години освен по аршин престъпност, само че и по стопански, инфлационни и доста други фактори, в този момент обстановката доста стартира да замязва. Веднага ще дам образец с убийството на Пепи Терзийски през 2001 година, когато обществено-политическия живот беше извънредно остър след първите разочарования от приватизационните покупко-продажби. Срещу ръководството на ОДС имаше доста тежки настроения и този случай беше тогава като гноясал абсцес, който мазета и трансформира обществото в действителност в общество на кланове и хунвейбини. Помните какви бяха реакциите тогава към ръководството.
Помня, несъмнено, по какъв начин министър председателят Костов излезе пред Народното събрание с основния секретар на Министерство на вътрешните работи Славчо Босилков пред 2000 гневни таксиметрови водачи...
Тогава аз му споделих, че сме изчерпали всички вероятности да има и най-малък претекст за отвличане на детето и към този момент се насочваме към тежките несъгласия в показанията на майката. И Костов сподели: като разберете какво се е случило, ще ви е позор.
Как ще коментирате реакцията на някои политици, че Гешев е инсценирал атентата против себе си?
Това е безсрамие. Не може кака да приказват виновни хора в това число и военачалник Атанасов и други, като някогашния арбитър Методи Лалов и Лена Бориславова, на които по някакъв метод да им останал най-малко малко публичен престиж. Това са безобразни изявления, човек просто би трябвало да се радва, че такива хора са напуснали правосъдната система. Защото в случай че човек с сходно мислене взима такива съдбоносни решения, е в действителност трагично. Някои назоваха тези хора " психодесни ", само че аз бих ги нарекъл " хора, които разсъждават с пяна на устата ". Това е ужасно безконтролно държание и мисля, че обстановката в този момент е доста по-зле, в сравнение с по времето на ОДС. Чак такова тежко подронване на престижа на държавността – това унищожава политическото възприятие на хората. А то би трябвало да съществува, тъй като то е в основата на демокрацията.
Какво целят тези, които настояват, че Гешев е инсценирал атентата, съгласно вас?
Много неща целят. Едното е да се оправят със личното си възприятие за позор и стеснение, което е обикновено човек да изпита, когато години наред преди този момент е развивал тайни теории и обществено е разгласил личните си мисловни извращения - фейсбук и други медии дават такава опция – които са били предъвквани от други сходни перверзници. Така че първото възприятие е възприятието за позор. Забелязал съм го, че като нация не сме от хората, които си посипваме главата с пепел. Малцина са представителите на нашия народ, които могат доблестно да застанат и да кажат – сгреших, не бях прав. Категорично отхвърлям да разясня детайлности, тъй като моята нравственос на човек, който се е занимавал с такива неща е, че това, което излиза в общественото пространство, доста постоянно е надалеч от истината и то не в интерес на конспираторите, а в интерес на здравия разсъдък. Видях, че господин Сарафов се опита да сервира информацията оптимално плътно, само че явно въпросните разбирачи, трапезни диагностици, булевардни мислители и философи и всевъзможни други представители на будната гражданска мисъл все едно всеки един от тях е бил очевидец на един подобен гърмеж, вършат смели съпоставки с Фалконе, кадето имало 500 кг тротил и така нататък Това са в действителност свободни съчинения.
Три кг тротилов еквивалент е извънредно мощен гърмеж...
Така е, занапред ще излизат доста детайлности по какъв начин е изработен. Фактът, че е имало осколки, комплициран е авансово някакъв метал, който да нанесе в допълнение някакви вреди, изрично може да считаме, че е очевиден знак за неналичието на концепция за правене на пиротехническо шоу. Това е перверзно да се мисли. Второ, похищението против държавна институция демонстрира, че ние безусловно олекотихме, обезсмислихме всичко. Казвам го от позицията на човек, който е написал десетки профили на хора, които са отправяли закани към висши държавници – министър-председатели, водачи на политически партии, министри, папата, в случай че щете – хванахме много хора, които се бяха упражнявали в закани против папата. Но да извършиш атентат е напълно друго нещо. Дава се образец с водевилно поднесените закани към депутата Пеевски преди време, само че каквото и да се приказва, там нямаше акт. А в този момент имаме към този момент осъществено деяние. Дочух, че е имало и второ взривно устройство и в случай че това е правилно, нещата отиват към този момент в напълно друга посока.
А кой би имал интерес от този атентат?
Факт е, че има хроника на събитията. Факт е, че бе основана политическата нервност и може доста да приказваме по тематиката кой има интерес. Естествено, хората, които бяха дълго време в ареста имат интерес. Хората, които са отвън страната – и Василев, и Божков, също имат интерес. Както и доста други хора, които още не са се появили пред екрана. Но да оставим настрани въпроса с интереса – това е политическо размишление. Покрай това се губи професионалното.
И то е?
Фактът, че някой може да употребява като " манекен " основният прокурор, с цел да показва нещо, е извънредно рисков. Това е посягане против нещо, което ние сме. И в случай че това не схващат плиткоумните разбирачи, които доста обичат да приказват, всичко друго е въпрос на оперативно-издирвателни дейности. Повечето от тези хора нямат опит, те са били я по бюра, я по НПО-та, не са били в съдена зала, не са се занимавали с следствие на закононарушения – та желая да им припомня, че в България имаше доста гърмежи – и Косьо Самоковеца бе взривяван, и Илия Павлов. Ще им напомня и един различен гърмеж, дано ревизират какъв брой беше тротиловият еквивалент, когато се пробваха да взривят шефа на Първа частна милиция и за жалост починаха детенцето и жена му през 2007 година, в случай че не ме лъже паметта. Понеже разясняват, че подобен гърмеж не може да убие – да, може. Повечето от тези хора не са били в казармата, те не са чули по какъв начин звучи един " Калашник ".
Но за това по какъв начин се вършат бомби има инструкции в Интернет...
Нека да не бъркаме нещата. Първо би трябвало да се види по какъв начин е направено взривното устройство. Говоря това и като човек, който е стажувал 4 месеца при бомбаджиите, както им викахме преди време. Много е значимо да се види химическият състав, какви материали са употребени. Това ще покаже освен равнището на професионализъм - имаше намек от господин Сарафов, че е професионално направена. По метода на направа може да се видят уменията – военни ли са, полицейски ли са, на сапьори ли са. Много е значимо това да се реши. Защото оттова може да тръгне нишката какви са материалите, какво равнище на риск е имало за самия основател на устройството...
Много станаха въпросите, господин Йорданов?
Ами доста са, това са същинските въпроси. По тях би трябвало да разсъждават, а не по нелепостите, които се пробват да ни подадат за следващ път да не би инцидентно така наречен " правосъдна промяна " да загуби инерция. А тя загуби от дълго време инерция. Имаше ясни сигнали в записите, които се изнесоха, които сегашният неплатежоспособен вътрешен министър наричаше " филми ", " сериали " и така нататък А в този момент дава конференция по какъв начин проверявали всички сигнали! Хората би трябвало да схванат нещо доста значимо – прокуратурата без Министерство на вътрешните работи не може да работи. Прокурорът може само да извика някой на разпит, той ръководи дейностите от позиция на закона, само че оперативно-издирвателните дейности за чисто полицейска работа. Ако чиновниците в Министерство на вътрешните работи не работят или нямат потенциал да работят, нищо не може да се случи с каквото и да е. Защото преди, когато аз работех в системата, връзките бяха по напълно друг метод. Имаше огромен почит към чиновниците на Министерство на вътрешните работи, изключително към тези, които могат да оферират по-специфична експертиза в региона на взривните устройства, да вземем за пример. Имаше огромно почитание от прокуратурата към нас, и назад. Хората би трябвало да схванат и друго – българското правораздаване е издигнато на едни социалистически глинени крайници.
Какво имате поради?
Поради многото наслагвания и неизчистване на концепцията от проверяващите органи се изисква по този начин да съберат доказателства, та една ли не да няма потребност от правосъден развой, което е неуместно. Нещата са другояче напълно елементарни. Служителите на Министерство на вътрешните работи няма опцията на прокуратурата да проверяват нещо, законът им дава право при подозрение да създадат инспекции. Ако се е появил сигнал да кажем за Къро или за който и да е, чиновниците на Министерство на вътрешните работи могат да вършат разработки, откакто намерят годна информация, я оферират на наблюдаващия прокурор, който преценя става ли тя или не. Но това се прави от чиновниците на Министерство на вътрешните работи. А ние виждаме един основен секретар, който явно изцяло не е в час, виждаме един министър, който няма контакт с основния си секретар, явна непросветеност и на двамата. Виждаме една игра на тронове в Министерство на вътрешните работи, замяна на началници като пионки. Навремето един полицейски чиновник – да кажем моя сътрудник Ботьо Ботев, имаше престиж, той беше действен чиновник, който като отидеше някъде да проверява, имаше голям престиж. Това е окончателно изгубено, то липсва в системата на Министерство на вътрешните работи. Никакво почитание към професионализма, груба интервенция от всевъзможни хора – политици, неграмотници, публицисти, НПО-та, които са доста надалеч от тези неща. Когато се проверява случай като този атентат, би трябвало да има същински служащи на терена, които да имат контакти и връзки, освен механически благоприятни условия. Един мой сътрудник, който още е на работа, ми споделяше – чудя се преди време по какъв начин сме разкривали закононарушения без камери! А оперативната работа изисква и въображение.
Можете ли да извършите психопортрет на причинителите на атентата против основния прокурор?
На този стадий не мога да се наемам с психичен профил. В случая имаме извънредно малко информация и би било нечиста сделка да върша профили. Но от информацията, която имам, в случай че е правилно, че устройството е самоделно и има равнище на професионализъм, това значи, че изпълнителите са хора, които несъмнено имат опит в тази работа. Друго, което би трябвало да се изследва като догадка, е приликата с позабравени към този момент сходни случаи. През 90-те години и при започване на новия век хората от незаконния свят се бяха професионализирали, употребиха се доста хора от някогашна Югославия, които имаха действителен военен опит от войните там. Ползваха се доста руснаци и украинци, които обитаваха тук. Според мен този атентат демонстрира, че равнището на професионализъм не е чак толкоз високо, по-скоро има залиняване в този бизнес и е мъчно да се откри човек, който да осъществя цялата тази интервенция. Надявам се, че органите ще си свършат работа и в скоро време ще разберем какво тъкмо се е случило и кой го е направил. Защото въпросът не е дали е инсценировка или не, въпросът е кой.
Има ли пробойна в НСО, някой, който да е издал маршрута на кортежа на основния прокурор?
Това е една версия, която би трябвало да бъде детайлно тествана. Ако бях на мястото на шефа на НСО, незабавно бих направил една доста детайлна вътрешна инспекция, в това число и с детектор на лъжата, с цел да се изчистят всички подозрения. Както знаем, подобен случай значи огромна рецесия за всяка работа по света. Още повече, НСО е под управлението на президента. И тук би трябвало да се отвори още една тематика – за така наречен преторианска армия НСО. Колкото повече служители се наслагват върху едно звено, които да имат информация и надзор върху това звено, толкоз повече сигурността на информацията понижава. Гледали сме американски филми, в които даже началниците не знаеха кой е сътрудника под прикритие. Как се реализира подобен надзор, в случай че имаш шеф бранш, шеф отдел, шеф на дирекция и цяла администрация? В такава деликатна сфера като сигурността колкото повече хора са по веригата, толкоз по-голям е шансът да има и изменник.
Визитка
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ