Любовни хроники: Ален Делон и Роми Шнайдер
Романсът сред Делон и Шнайдер стартира по време на фотосите на " Кристин " през 1958 година. Това обаче надалеч не е обич от пръв взор, защото Ален Делон е прекомерно нахален за усета на актрисата.
На по-късен стадий, по време на фотосите, и двамата се влюбват един в различен. Роми, срещу волята на майка си, се мести във Франция, с цел да живее с Ален. А на 20 март 1959 година в Швейцария, те афишират годежа си.
Любовната им история завършва 5 години след началото, защото Делон води паралелна връзка с немската актриса на име Нико. Роми не може да елементарни измяната и през декември 1963 година двамата скапват годежа и се разделят дефинитивно. Въпреки това, Ален Делон и Роми Шнайдер остават другари за цялостен живот, а когато актрисата си отива от този свят 24 години по-късно, писмото на Ален към нея просълзява целия свят.
„ Гледам те по какъв начин спиш. Аз съм с теб, до леглото ти. Носиш дълга черна туника и червен корсет с бродерия. Има и цветя, мисля, само че не ги виждам. Ще ти кажа довиждане, най-дългото довиждане, моя Puppelé. Така те назовах. Това значи „ дребна кукла “ на немски. Аз не виждам цветята, а лицето ти и си мисля, че си красива и може би в никакъв случай не си била толкоз красива. Това е и първият път в живота ми, в който те виждам спокойна. Толкова си тиха, толкоз си добра, толкоз си красива.
Виждам те, че спиш. Казват ми, че си мъртва. Мисля за теб, за мен, за нас. защо съм отговорен? В човешката природа е да си задаваш този въпрос пред създание, което обичаш. Това възприятие те изпълва, след това се връща назад и тогава си казваш, че не си отговорен, а виновен... Аз съм.
….
Обичахме се без думи първоначално. След няколко месеца към момента не говорех немски, само че ти говореше толкоз добре френски, че дружно играехме в театъра във Франция.
Поглеждам те още веднъж и още веднъж. Познавам те толкоз добре и те помня толкоз мощна. Знам коя си и за какво умря. Казват, че е поради характера ти. Отговарям: “Персонажът на Роми беше нейният темперамент.” Това е. Ти беше дете, което се трансформира в звезда прекомерно рано. Така че, от една страна, капризите, нервностите и настроенията на детето постоянно бяха оправдани, само че въпреки това беше професионален престиж. В това несъгласие нахлуват безпокойството и нещастието. А ти притежаваше сензитивност и характер на ръба на живота.
Живяхме повече от пет години близо един до различен. Ти с мен, аз с теб. Заедно. Тогава нашият живот ни раздели. И през 1968 година още веднъж ни събра за фотоси на „ Басейнът “. Намерихме се, с цел да работим. Потърсих те в Германия и се срещнах с твоя наследник Дейвид.
До гибелта на Дейвид ти държеше главата си над водата, все пак и всички. Тогава Дейвид си отиде… И нищо към този момент не беше задоволително. Така че не бях сюрпризиран, когато научих, че си ни напуснала. Ти видя края на тунела.
Моя Puppelé, виждам те още веднъж и още веднъж. Искам да те погълна с очи и да ти споделям още веднъж и още веднъж, че в никакъв случай не си била толкоз красива и спокойна. Почивай. Тук съм. Научих малко немски поради теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те, моя Puppelé.”
На по-късен стадий, по време на фотосите, и двамата се влюбват един в различен. Роми, срещу волята на майка си, се мести във Франция, с цел да живее с Ален. А на 20 март 1959 година в Швейцария, те афишират годежа си.
Любовната им история завършва 5 години след началото, защото Делон води паралелна връзка с немската актриса на име Нико. Роми не може да елементарни измяната и през декември 1963 година двамата скапват годежа и се разделят дефинитивно. Въпреки това, Ален Делон и Роми Шнайдер остават другари за цялостен живот, а когато актрисата си отива от този свят 24 години по-късно, писмото на Ален към нея просълзява целия свят.
„ Гледам те по какъв начин спиш. Аз съм с теб, до леглото ти. Носиш дълга черна туника и червен корсет с бродерия. Има и цветя, мисля, само че не ги виждам. Ще ти кажа довиждане, най-дългото довиждане, моя Puppelé. Така те назовах. Това значи „ дребна кукла “ на немски. Аз не виждам цветята, а лицето ти и си мисля, че си красива и може би в никакъв случай не си била толкоз красива. Това е и първият път в живота ми, в който те виждам спокойна. Толкова си тиха, толкоз си добра, толкоз си красива.
Виждам те, че спиш. Казват ми, че си мъртва. Мисля за теб, за мен, за нас. защо съм отговорен? В човешката природа е да си задаваш този въпрос пред създание, което обичаш. Това възприятие те изпълва, след това се връща назад и тогава си казваш, че не си отговорен, а виновен... Аз съм.
….
Обичахме се без думи първоначално. След няколко месеца към момента не говорех немски, само че ти говореше толкоз добре френски, че дружно играехме в театъра във Франция.
Поглеждам те още веднъж и още веднъж. Познавам те толкоз добре и те помня толкоз мощна. Знам коя си и за какво умря. Казват, че е поради характера ти. Отговарям: “Персонажът на Роми беше нейният темперамент.” Това е. Ти беше дете, което се трансформира в звезда прекомерно рано. Така че, от една страна, капризите, нервностите и настроенията на детето постоянно бяха оправдани, само че въпреки това беше професионален престиж. В това несъгласие нахлуват безпокойството и нещастието. А ти притежаваше сензитивност и характер на ръба на живота.
Живяхме повече от пет години близо един до различен. Ти с мен, аз с теб. Заедно. Тогава нашият живот ни раздели. И през 1968 година още веднъж ни събра за фотоси на „ Басейнът “. Намерихме се, с цел да работим. Потърсих те в Германия и се срещнах с твоя наследник Дейвид.
До гибелта на Дейвид ти държеше главата си над водата, все пак и всички. Тогава Дейвид си отиде… И нищо към този момент не беше задоволително. Така че не бях сюрпризиран, когато научих, че си ни напуснала. Ти видя края на тунела.
Моя Puppelé, виждам те още веднъж и още веднъж. Искам да те погълна с очи и да ти споделям още веднъж и още веднъж, че в никакъв случай не си била толкоз красива и спокойна. Почивай. Тук съм. Научих малко немски поради теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те, моя Puppelé.”
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ