Романите на българския Балзак показват прехода на само в България,

Романите на българския Балзак демонстрират прехода на единствено в България, само че и в цяла Източна Европа. Тази оценка в разнообразни разновидности бе лайтмотивът на юбилейната вечер във връзка 70-годишнината на живия български класик Владимир Зарев в Софийската градска художествена изложба, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Галерията е измежду най-престижните културни средища освен в столицата, само че надали в последните години е събирала толкоз фенове на изобразителното изкуство. Едва ли толкоз огромна аудитория се е била събрала и на 14 септември, когато бе открита изложбата „ В сянката на Ориента “, включваща в действителност толкоз „ живи “ платна за Балканите на художници от България, Гърция, Румъния и Сърбия.

„ Щастлив ден за българската литература. Не знам да е имало скоро събрани не едно място толкоз фенове и толкоз усмивки “, съобщи в словото си шефът на частното пловдивско издателство „ Хермес “ Стойо Вартоломеев, което е един уредниците на вечерта дружно със Столичната община и Столичната библиотека. „ Хермес “ е издател и на книгата „ Владимир Зарев. Литературна анкета ” от проф. Николай Димитров, която бе показана на вечерта. Тази вечер ми припомня възрожденските вечери, когато писателят е бил показват като полезност – ето, той е писателят. Тази вечер той е Владимир Зарев, уточни Стойо Вартоломеев към седящи паралелно юбиляр.

„ Той е публицист от европейски сан, превеждан е от авторитетни издателства на пазарен принцип. Той е българският Балзак “, не скъпеше маркови оценки пловдивският издател. Стойо Вартоломеев изясни и за какво „ Хермес “ издава български създатели: „ с цел да се цени българският публицист, той има потребност от публично самопризнание “. Все в името на тази цел основаното през 1991 година издателството възнамерява литературни турнета из страната.

В проникновеното си слово известният ни книжовен критик проф. Михаил Неделчев квалифицира юбиляря с най-точното разбиране – романист. И изясни за какво – тъй като става дума за епични творби, обхващащи столетия, самият ход на историята. „ Литературният рентген “ на рецензия е уловил същински романов взрив у нас последните години и по думите му заслугата за това е на Владимир Зарев - поради неговата трилогия „ Битието “ (1978), „ Изходът “ (1983), „ Законът “ (2012), а също с „ Разруха “ (2003), „ Поп Богомил и съвършенството на страха “ (2004), „ Светове “ (2008). Като отдавнашен ценител на българския книжовен живот, проф. Михаил Неделчев се спря и на ранния Зарев, в който се е натрупал „ материала “ за късния, за романиста Зарев. А за приповдигнатото въодушевление уредниците се бяха погрижили и за музикални осъществявания в лицето на пианистката Светлана Спасова и цигуларката Станка Филипова.

За одухотвореното въодушевление обаче на щастливия книжовен ден заслуга имаше и изложбата, въпреки и останала в сянка. И освен тъй като в платната можеха да се видят сюжети от романите на Зарев. Има нещо алегорично, че четката и нотите благородно отдадоха дан на Словото. И в случай че уредниците са целели и това, несъмнено се попаднали в „ десетката “. /БГНЕС