Ролята на св. Климент Охридски по българските земи отеква далече

Ролята на св. Климент Охридски по българските земи отеква надалеч във времето и в историята на България. Тя му отрежда още едно място в календара. Това е датата 25 ноември (8 декември по остарял стил) – денят на раннохристиянския светец Климент папа Римски, чиито мощи са издирени и пренесени в Рим от светите братя Кирил и Методий. По време на престоя им в Рим през 869 година папа Адриан II освещава донесените от двамата братя богослужебни книги на славянски език и посвещава в нравствен ранг някои от съпътстващите ги възпитаници, измежду които е и самият Климент. Отслужена е и тържествена литургия на славянски език в чест на папа Климент. По този мотив в началото на 25 ноември църквата празнува всички Седмочисленици. Впоследствие се взема решение на този ден да остане единствено св. Климент Охридски. На 25 ноември е и празникът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. А датата по остарял жанр – 8 декември – остава като празник на всички студенти.

Софийският университет е първото българско висше учебно заведение. Неговата история е израз и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българите. След Освобождението по време на Третото българско царство, през 1887 година, министърът на просвещението Тодор Иванчов издава разпоредба за разкриване на педагогичен клас към Първа мъжка гимназия в София. Занятията стартират на 1 октомври 1888 година Това е рождената дата на българския университет. Педагогическият курс има за цел „ да дава висше обучение и да приготвя учители за междинните учебни заведения ”.

Основната постройка, знак на университета – Ректоратът, както и по-късно издигнатата Университетската библиотека, са основани основно с помощта на дарението на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ръководено от ефорията „ Евл. и Хр. Георгиеви ”, разполагала с фонд от 6 милиона златни лв. в края на ХІХ век.Строителството стартира на 30 юни 1924 година с тържествено полагане на крайъгълния камък. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са сложени направените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Строежът на Университетската библиотека стартира в средата на 1930 година В завършването й взе участие и арх. Спас Рангелов. Проектът е направен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е приключена и е осветена по едно и също време с ректората.

Софийският университет не е съсредоточен на едно място по вида „ кампус ”. Основните негови здания са: Ректоратът на университета (сградата на Ректората и Университетската библиотека), зданията на ул. „ Джеймс Баучер ” (основно постройките на Химическия, Физическия и Математическия факултети), блоковете в региона на някогашния хотел „ Плиска ” (бул. „ Цариградско шосе ” 125, блокове 1,2,3 и 4 – главно Стопанският факултет и Факултетът по детска и начална педагогика), Факултетът по публицистика и всеобща връзка (до паметника „ Левски ”), Центърът за непознати езици на бул. „ Тодор Александров ” и други здания в София и покрайнините, както и в Балчик, Варна и Китен.

Днес Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ като национално средище за висше обучение, просвета и просвета, разполага с 15 факултета с 74 специалности, богата библиотека, база, съчетала вековна традиция с съвременни технологии и съставлява най-авторитетният теоретичен център на Балканите, изцяло развито в европейски жанр висше учебно заведение. Той е и най-престижният научноизследователски фокус в България.